Мишел отвърна на кимването, но си спести усмивката.
– С какво можем да помогнем? – попита Шон.
– Какво знаете за Сам Уинго?
– Знаем, че е изчезнал.
– С над един милиард долара държавни пари.
– Ние работим за сина му.
– Убеден съм, че младежът е много разтревожен за баща си.
– А вие сте разтревожен, че баща му е предател, убиец и крадец, нали? – внимателно каза Шон.
Коул качи краката си на бюрото и сплете пръсти на корема си.
– Не си представях първата година от мандата си по този начин – рече той. – Искам да направя куп неща преди изчерпването на политическия капитал, който натрупах по време на предизборната кампания. Но един потенциален скандал ще отнеме вятъра от платната ми. Медиите вече спекулират, а приятелите ми в другия край на палубата надушват кръв и започват да се прегрупират. Засега запазвам мълчание, защото изчаквам да видя как ще се развият събитията. Но рано или късно ще трябва да направя публично изявление и искам да разполагам с нещо позитивно. Засега обаче нямам нищо...
– Къде трябваше да отидат парите? – попита Шон. – Доколкото успяхме да разберем, на мястото на срещата са били открити труповете на мюсюлмански бунтовници от неизвестна страна.
– Ние предпочитаме да ги наричаме борци за свобода, въпреки че по онези места съюзникът ти на закуска се превръща в твой враг още преди вечеря. Не съм сигурен дали и в случая е така, но на каквото съм си постлал, на такова ще легна.
– Тоест парите са били предназначени за тях – каза Шон. – Като помощ в борбата им срещу някое ислямистко правителство. Кое по-точно?
– Съжалявам, но не мога да ви кажа. Ако не беше връзката ви с Тайлър Уинго, никой от вас нямаше да бъде допуснат до никаква информация.
– А вие се нуждаете от Тайлър, така ли? – попита Мишел.
– Нуждая се от баща му. Искам да ми каже къде, по дяволите, изчезнаха парите и какво изобщо се е случило там. Ако се е обърнал срещу нас, трябва да го открием, а заедно с него и парите. Ако е невинен, пак трябва да се появи, за да обясни какво се е случило.
– А вие мислите ли, че е невинен? – попита Шон.
– В този случай залозите са девет към едно срещу него – откровено призна президентът. – Лично аз не знам. Той е бил специално избран и подготвен за тази мисия. Неподлежащ на съмнение патриотизъм и още куп неща от сорта. Но парите ги няма, а борците за свобода са мъртви. Следователно колкото по-дълго се укрива Уинго, толкова по-силно ще става убеждението ни, че се е обърнал срещу нас. Такава е човешката природа.
– Може би се страхува да се появи – каза Мишел. – Може би мисли, че са го подхлъзнали, и вече не знае на кого да вярва.
– Свързал ли се е с някого от Министерството на отбраната? – попита Шон.
– С командира на операцията, полковник Саут.
– Какво му е казал?
– Че са му заложили капан. На мястото на срещата са го чакали хора, легитимирали се като представители на ЦРУ. Водачът им обявява за промяна в плановете и иска парите. А останалите го държат на мушка.
– Този човек наистина ли е бил от ЦРУ? – присви очи Шон.
– Така и не успяхме да разберем. Самият Уинго е бил свързан с АВР. Хората от военното разузнаване работят в тясна връзка с ЦРУ, но не и в този случай. Мисията беше изключително секретна. За нея знаеха само АВР и аз. Истина е, че Лангли непрекъснато пищи за по-голям бюджет, но аз не мога да повярвам, че ще се финансират чрез кражба от друга агенция.
– А Уинго споменал ли е пред Саут къде отива и какво възнамерява да прави? – попита Мишел.
– Най-вероятно иска да докаже невинността си. Но нямам представа как.
– Според мен всичко зависи от това кой му е заложил капан – замислено подхвърли Шон.
– Ако изобщо му е заложен капан – поправи го Коул. – Засега имаме само неговите твърдения, но един милиард евро ги няма.
– Това, че парите са били в евро, е било допълнително прикритие, нали? – рече Мишел.
– Ако бяха долари, щеше да е прекалено очевидно – кимна Коул. – Но в случая става въпрос за нещо съвсем практично. Един милиард долара в банкноти по сто – най-едрите купюри, която използваме – биха тежали доста повече от две хиляди и двеста килограма.
– Всичко това ни връща на въпроса какво ще поискате от нас – вметна Шон.
– Вие несъмнено сте спечелили пълното доверие на Тайлър Уинго, а ние сме убедени, че баща му ще направи опит да се свърже с него. В един момент със сигурност ще си определят среща, на която държим да присъстваме.
– Тоест искате от нас да ви доставим Сам Уинго, като използваме момчето за примамка – уточни Мишел.
– В общи линии, да. Вече ме информираха, че Тайлър не желае да сподели каквото и да било с нашите хора. Той има доверие единствено на вас.
– А ние да злоупотребим с доверието му, така ли? – повиши леко тон Мишел.
Това беше достатъчно за двамата бодигардове, които направиха по една малка крачка напред.
– За предпочитане е пред алтернативата да предадете страната си – отвърна Коул.
– Джийн Уинго играеше ли някаква роля във всичко това? – попита Шон.
Коул кимна, но не изрече нищо.
– Тя изчезна – осведоми го Шон.
– Знам.
– Без да се обърне към вас?
Президентът поклати глава.
– Значи е имала друг партньор в сделката – каза Шон.
– Сам Уинго? – изстреля в отговор Коул.
– Не съм казал подобно нещо.
– Аз го казвам. И тъй, ще ми помогнете ли?
Мишел и Шон се спогледаха.
– Трябва да го обсъдим – промърмори той.
– Мога да ви отпусна няколко минути насаме – предложи Коул.
– Ще ни трябва повече време – каза Мишел, при което Шон я стрелна с нервен поглед.
Коул вдигна вежди и заби поглед в тавана. После бавно се изправи.
– Очаквах повече – разочаровано обяви той. – Много повече. През цялото време вярвах, че една директна молба от главнокомандващия ще свърши работа. Можех да ви прехвърля на някой с по-ниска позиция, но ви повиках тук, за да се гледаме в очите. И за да ви кажа, че страната ни се нуждае от вас. – Замълча за момент, после мрачно поклати глава. – Но вие искате да го обсъдите… Явно сте от по-друго тесто.
– Подобно решение не се взема лесно, господин президент – сдържано поясни Шон.
– Били ще ви изпрати – хладно отвърна Коул. – Благодаря, че ме изслушахте. Все пак ще очаквам вашия… хм… отговор.
Безцеремонният край на аудиенцията принуди Шон и Мишел да се обърнат към вратата.
Направиха няколко крачки по коридора в компанията на агента и Мишел попита:
– Как е семейството, Били?
– Добре.
– Спомням си, че жена ти имаше трудно раждане.
– Вече е добре.
– Ясно – кимна Мишел и зачака въпрос от него.
Той обаче не дойде и тя се принуди да добави:
– Аз също съм добре, ако това те интересува.
Хеликоптерът излетя в момента, в който се качиха, седнаха на местата си и закопчаха предпазните колани.
– Е, вече знам какво е да те нокаутира президентът – подхвърли с въздишка Мишел.
– Какво друго си очаквала? – сви рамене Шон. – Медал за вярна служба? Задникът му гори и той търси начин да изгаси огъня. Това е причината да пренебрегне нормалната йерархия.
– Излиза, че ние сме виновни за цялата бъркотия, така ли?
– Бих казал, че отчасти ще ни държат отговорни поради нашия избор.
– Помагахме на едно момче да открие баща си, Шон. Дори за миг не съм допускала, че това ще се превърне в международен скандал.
– Аз също – каза той. – Но вече успяхме да си навлечем гнева на най-могъщия човек в света, което си е основателна причина за тревога. Очакват ни неприятности, и то големи.
45.
Когато се върнаха във Вашингтонското оперативно бюро на ФБР, Шон помоли агент Литълфийлд да ги заведе при Тайлър. Но изражението на едрия мъж изобщо не беше окуражаващо.
– Хей, нямаш право да ни забраняваш да го виждаме! – ядосано заяви Шон. – Сигурно си е изкарал акъла!
– Няма как да знам дали е така – отвърна уклончиво агентът.