Извади таблета и набра няколко думи в търсачката. Отговорът дойде бързо и му свърши работа. Влезе във фейсбук страницата на момичето. Младо, сладко, невинно. Едва ли можеше да си представи какво цунами ще я връхлети.
Но Кинг и Максуел си оставаха главните му мишени. Стигнеше ли до тях, нямаше да има проблеми да ги използва, за да открие и Уинго. А успееше ли да го изхвърли зад борда, шансовете за успех на плана му ставаха далеч по-големи.
Набра един номер и даде инструкциите си. Беше сигурен, че те ще бъдат изпълнени бързо и ефикасно.
После отново насочи поглед към своята радиостанция. Тя беше ключът. Тук щеше да се състои решителният мач. Успееше ли да го спечели, нищо друго нямаше да има значение.
51.
Тайлър седеше на тънкия матрак и не сваляше очи от баща си.
Изправен до прозореца с пистолет в ръка, Сам Уинго бе отместил леко пердето и наблюдаваше обстановката край хотела.
– Тате? – повика го с треперещ глас момчето.
Уинго му направи знак да пази тишина и остана още известно време до прозореца. Опитваше се да не пропусне нищо. Улицата в двете посоки, покривите и прозорците на околните сгради, паркираните пред хотела коли и хората по тротоарите.
Накрая пъхна пистолета в кобура и се обърна към сина си. Понечи да каже нещо, но видя ужаса в очите на момчето и замълча. После придърпа един стол до леглото и седна, почти докосвайки коленете на Тайлър.
– Съжалявам, момчето ми – промълви той. – Не биваше да те подлагам на всичко това.
– Аз… Аз просто се радвам, че си жив, тате.
Уинго го прегърна през раменете, помълча малко, отдръпна се и заговори:
– Първо, знам абсолютно всичко, което си чул по телевизията. Не съм откраднал тези пари и не съм предател. Просто ми погодиха номер.
– Знам, тате. Дори за миг не съм си помислил, че може да си станал крадец и предател.
– Но аз съм твърдо решен да открия хората, които ме насадиха така!
– Не се съмнявам.
Замълчаха, вперили очи един в друг.
Накрая Уинго скочи и започна да крачи напред-назад из стаичката.
– Тук ли ще останем? – огледа се Тайлър. – Трябва да ходя на училище, а след това и на тренировка.
Уинго спря на място и се втренчи в него.
– Не можем да останем тук – поклати глава той. – А що се отнася до училището и плуването… – Той отново закрачи напред-назад, без да довърши мисълта си.
– Разкажи ми за Джийн – каза Тайлър.
– Какво за нея? – попита баща му и тежко се отпусна на стола.
– Коя е тя?
Уинго видимо се смути от този въпрос.
– Вече чух, че е била внедрена, докато ти си бил убеден, че работи заедно с теб – побърза да добави момчето… – По-вероятно е работила за някой друг, шпионирала те е.
– Кой ти каза това?
– Шон и Мишел.
– Тоест Кинг и Максуел, частните детективи?
– Да. Вярно ли е това, тате? Внедрена ли е била?
– Сложно е, Тайлър.
Момчето се намръщи и изпъна гръб.
– Не е сложно, тате – отсече то. – Или е била внедрена, или не е била.
Уинго положи длани върху коленете си.
– Джийн имаше задачата да се грижи за теб, докато съм в чужбина.
– Задачата? – вдигна вежди Тайлър. – Вие женени ли сте изобщо?
– Не – поклати глава Уинго. – Нещата бяха други. Просто задачата ѝ беше такава. Да стои при теб, докато ме няма.
– Задача да стои при мен?! Тоест на мястото на мама се появява жена, която изпълнява задача?
– Не си ме разбрал правилно, сине– почервеня Уинго.
– А на всичкото отгоре не ми каза нищо почти цяла година! На мен, собствения ти син! Нямах право да знам, така ли?!
– Мисията беше строго секретна, Тайлър – рече Уинго. – Нямах право да говоря за нея пред абсолютно никого.
– Страхотно! Значи аз не съм бил сред удостоените. Радвам се, че си имал основателна причина да мълчиш.
След тези думи скочи от леглото и се насочи към прозореца.
– Не отивай там, Тайлър! – възкликна Уинго.
– Не се безпокой за мен, тате. Аз не съм сред удостоените и нямам никакво участие в мисията.
– Моля те, Тайлър! Не можех да ти кажа!
– Не можеше или не искаше? – обърна се да го погледне момчето. – Не знаех дори дали все още служиш в армията! Беше ми казал, че работиш в някаква фирма.
– Това беше част от прикритието – отчаяно въздъхна Уинго.
– От прикритието, значи! Включително и от мен!
– Дал съм клетва да служа на родината си по най-добрия начин, сине.
– А родината винаги е по-важна от семейството – горчиво отвърна Тайлър. – Може би и аз трябва да постъпя в армията, след като завърша гимназия. По този начин няма да се оплакваш, че не споделям нищо с теб. Защото ще служа на родината!
– Не се гордея с постъпката си, сине. Напротив, чувствам се ужасно!
– А не помисли ли как ще се почувствам аз?
Уинго отвори уста да каже нещо, но после се отказа.
– Какво ще правим сега? – попита момчето и отново се обърна към прозореца.
– Искам да разбера кой ме е предал – каза твърдо Уинго.
– Как?
– Имам известни подозрения.
– Ами аз?
– Няма как да се върнеш в училище. Не и сега. Ще трябва да останеш с мен, за да си в безопасност.
– Ти уби човек! – каза Тайлър. – Видях те.
Уинго стана и пристъпи към него.
– Съжалявам, че се случи пред теб, но нямах избор. Той се готвеше да я застреля.
– Мишел Максуел – кимна момчето. – Харесвам я. Харесвам ги и двамата.
– А вярваш ли им?
– Да. Ти също трябва да им се довериш. Те са умни и могат да ти помогнат.
Уинго дръпна сина си от прозореца и го накара да седне на леглото.
– Не съм сигурен, че трябва да се доверяваме на когото и да било, Тайлър.
– Те наистина могат да ти бъдат полезни, тате!
– Заради тях ни откриха.
– Не са виновни за това.
– Нямаме право на грешки, Тайлър – отсече Уинго.
– Ще им позволиш ли да ти помогнат?
– Мисля, че не.
– Тогава аз се връщам при тях!
– Казах ти, че трябва да останеш с мен.
– Каза го, но това не означава, че ще го направя.
– Ти си мой син! Не съм пропътувал над дванайсет хиляди километра, за да те изгубя отново!
– Но аз съм вън от играта и ти не можеш да ми споделиш нищо. Как тогава да ти помогна?
– Като останеш край мен, за да бъдеш в безопасност.
– При тях също ще съм в безопасност.
– Въпросът не подлежи на обсъждане, Тайлър! – отсече Уинго.
– Как ще ме държиш в безопасност, докато търсиш онези, които са те натопили? Няма начин!
Уинго притисна слепоочията си с длани.
– Вразуми се, тате! Ти имаш нужда от помощ. Имаш нужда от Шон и Мишел.
Баща му бавно се отпусна на стола.
– Наистина ли мислиш, че могат да помогнат?
– Абсолютно!
– А на мен вярваш ли ми?
– Повярвах ти, когато каза, че си невинен – втренчено го погледна Тайлър. – Но не съм сигурен, че ти вярвам за останалото. Все още не.
– След всичко, което се случи, едва ли мога да те обвинявам – бавно изрече Уинго.
– Но ти си мой баща и трябва някак да се справим заедно.
– Имаш право.
52.
На другата сутрин Шон и Мишел седяха срещу Маккини и Литълфийлд. Намираха се в една от заседателните зали на филиала на МВС във Вирджиния. И двамата агенти бяха мрачни.
– Значи Тайлър Уинго все още е в неизвестност, така ли? – попита Шон.
– Ще го открием – каза Литълфийлд.
– Дано не ви изпреварят – отвърна Мишел.
– Какво означава това? – изгледа я Маккини.
– Много просто. Някакви хора издирват баща му и биха могли да използват Тайлър, за да стигнат до него.
– Това вече сме го отчели – кимна Литълфийлд. – Защо поискахте тази среща?