– Знаеш, че бяхме при президента – отвърна Шон. – Той ни отправи една молба, която мислим да удовлетворим.
Агентите насреща им едновременно изпънаха гърбове.
– И? – каза Литълфийлд.
– Имаме малък проблем – поясни Мишел.
– Какъв?
– Президентът иска да използваме отношенията си с Тайлър, за да стигне до баща му.
– Но вие изпуснахте момчето – добави Шон. – Предполагам, че президентът вече знае това, нали?
Маккини погледна Литълфийлд, който заби очи в пода.
– Агент Литълфийлд?
– Президентът е много зает човек – отвърна той. – Не можем да го безпокоим за всяка дреболия.
– Дреболия ли? – изгледа го Шон. – В момента Тайлър Уинго е най-важният тийнейджър в страната!
– Мамка му! – промърмори Маккини, но на лицето му се появи нещо като усмивка. Явно беше доволен от ситуацията, в която беше изпаднало ФБР.
Мишел насочи вниманието си към него.
– Когато президентът научи за инцидента, той едва ли ще има време да търси виновниците, агент Маккини – хладно рече тя. – ФБР, МВС? На него това му е абсолютно безразлично. Абревиатури, които са се прецакали за пореден път.
Усмивката на Маккини се стопи.
– Добре – въздъхна Литълфийлд. – Признавам, че изиграхте козовете си по най-добрия начин. Какво искате?
– Сътрудничество – отвърна Шон. – Под формата на информация.
– По-точно?
– Всички записи на охранителните камери на Дълес", "Рейгън" и "Болтимор-Вашингтон" от последните пет дни – отвърна Мишел.
– Защо? – попита Маккини.
– Защото Сам Уинго се е прибрал със самолет – с пътнически, с частен или може би с товарен...
– Вече сме прегледали тези записи – отвърна Литълфийлд.
– Струва ми се, че не усещам топли чувства в тази стая – промърмори Шон и погледна към Мишел. – Какво ще кажеш да се върнем при президента и да го помолим да разпореди едно действие, което тези момчета очевидно не желаят да направят?
– Звучи ми добре – кимна Мишел и се надигна.
– Чакайте, чакайте! – размаха ръце Литълфийлд. – Предполагам, че още два чифта очи няма да навредят. Но имайте предвид, че става въпрос за многочасови записи.
– Не и ако знаеш какво търсиш – поклати глава Мишел.
– А вие знаете, така ли? – подозрително попита Маккини.
– Сикрет Сървис – сви рамене Мишел. – Най-добрите очи в бизнеса.
– Да бе! – изсумтя Маккини.
– Имаш пяна за бръснене в дясното си ухо – посочи с пръст Шон. – Изненадан съм, че твоите хора от МВС не са ти обърнали внимание. – Очите му се спряха върху лицето на Литълфийлд. – Нито пък добрият ти приятел от ФБР...
Маккини бръкна в ухото си и огледа пяната върху пръста си.
– Това беше безплатно – усмихна се Мишел.
Един час по-късно двамата партньори седяха пред цяла редица монитори.
– С кое летище ще започнем? – попита Мишел.
– "Дълес", защото е най-близо. А "Рейгън" не обслужва международни полети от дестинациите, които би използвал Уинго.
След шест часа и три чаши кафе на глава двамата се облегнаха назад и безпомощно се спогледаха.
– Без софтуер за лицево разпознаване можем да стоим тук цял месец – каза Мишел. – Просто лицата са прекалено много за ръчно преглеждане.
Шон кимна. Умът му работеше напрегнато в търсене на изход.
– Да се фокусираме върху товарните – предложи той. – Според мен въпреки променения си външен вид Уинго не би рискувал с редовен полет.
Набраха кода на товарните самолети и се подготвиха за поредното дълго взиране.
– Тези записи със сигурност са твърде нови – изведнъж вдигна глава Шон. – Направени са, след като Уинго се е прибрал в страната.
– Чакай! – извика Мишел и хвана ръката му. – Виж онази кола!
Шон се облегна назад и насочи вниманието си към автомобила, паркиран близо до карго зоната.
– Това е Уинго! – възкликна секунда по-късно той.
– Изглежда така, сякаш наблюдава нещо – добави Мишел. – Можеш ли да промениш ъгъла?
Шон натисна няколко клавиша и картината се измести. Някакъв мъж излезе от близката сграда, качи се в колата си и потегли. Нова комбинация от клавиши им позволи да видят как Уинго излиза на пътя и тръгва след непознатия.
– Очевидно го следи – отбеляза Шон.
Мишел започна да чука на телефона си.
– Записвам номерата и на двете коли – поясни тя.
Шон кимна и отново промени ъгъла на записа.
– "Херон Еър Сървис" – промърмори той, разчел табелата над сградата, от която излезе непознатият.
Мишел бързо си записа името на фирмата.
– Мислиш ли, че Уинго се е прибрал с полет на тази компания? Проверката в Гугъл сочи, че дейността им включва и международни товарни полети.
– Но защо ще ги следи, ако действително е летял с тях?
– Логичен въпрос.
– Може би проверява нещо, свързано с парите – подхвърли Шон. – Може би "Херон" има отношение към транспортирането на онзи милиард евро.
– Трябва да разберем дали е така – кимна Мишел. – Откъде да започнем?
– Ще следваме обичайната процедура. Тоест търсим лъжи и измами, които обикновено вървят заедно.
– Мисля да падна на колене пред Едгар и да го помоля да провери номерата на тези коли – промърмори Мишел.
– Добра идея – кимна Шон. – А пък аз ще видя какво мога да открия за "Херон Еър Сървис"...
– А федералните? – погледна го тя.
– Ще им кажем, че не сме открили нищо, и ще си понесем последствията.
– Май не си настроен доверчиво, а?
– От двайсет и пет години съм така – отвърна той и се облегна в стола си. – Но не бива да забравяме онези типове, които ни проследиха и стигнаха до Уинго. Със сигурност не са се отказали да ни преследват, а това означава, че трябва да предприемем съответните действия за измъкване.
– Трудна работа, особено докато се занимаваме с това – въздъхна Мишел и кимна по посока на мониторите.
– Няма друг начин. Поне докато Уинго не поумнее, ще трябва да се ровим сами...
– И да внимаваме както с федералните, така и с президента – каза тя. – Безкрайно трудни задачи.
– Къде остана самоувереният дух, който аз познавам и обичам? – подкачи я той.
– Или в мотела, където ни взривиха, или в гората, където без малко не ни застреляха.
– Ти си тази, която ни забърка във всичко това – сви рамене Шон. – Тъй че не се оплаквай.
– Не се оплаквам. Просто се питам докога ще ни работи късметът...
53.
Мишел седеше на пасажерската седалка, вперила очи в телефона си.
Шон беше зад волана на колата, която взеха назаем от един приятел. Прекараха нощта в един мотел, където платиха в брой.
– Някакъв резултат? – попита той.
– Едгар отново свърши работа. Номерата на колата на Уинго са свалени от конфискуван преди месец автомобил, прибран на полицейски паркинг.
– Откраднал ги е, значи – промърмори Шон. – За да ги сложи на кола, която най-вероятно е взел под наем. Използва фалшива самоличност и не иска да го разкрият.
– Точно така – кимна тя. – Може би разполага само с един комплект фалшиви документи и една кредитна карта. Анулират ли я, остава без средства.
– А другата кола?
– Регистрирана е на фирмата "Виста Трейдинг" със седалище във Вашингтон. Офисът им се намира в близост до Ел Стрийт, на северозапад от тук.
– Знаем ли нещо за тази "Виста Трейдинг"?
– Консултантски услуги в областта на военните доставки. Работят в много страни, но явно са фокусирани върху Близкия изток.
– Толкова фокусирани, че да откраднат един милиард евро?
– Може би.
– Някаква връзка с "Херон Еър Сървис"?
– Не се споменава за такава.
– Проучи ли по-задълбочено "Херон"?
– Частна компания за чартърни полети. Притежава десет самолета, осъществяващи презокеански полети.
– Човекът зад волана?
– Няма негови снимки в мрежата. Президент на "Виста" е някой си Алън Грант. Биографията му е публикувана в сайта. Семеен, наближаващ четирийсет. Бивш военен с магистратура по бизнес администрация от "Уортън". Ето и снимката му – поднесе му телефона си Мишел. – Хубав мъж.