Мишел и Кинг се ръкуваха с него.
Униформеният не стана да ги посрещне, а просто кимна и каза:
– Полковник Леон Саут. Доколкото ми е известно, вие сте тук с благословията на президента.
– Точно така – отвърна Шон, след като се настаниха около масата.
– Не мога да разбера какво общо имат частни детективи с една строго секретна мисия – добави Саут. – Бихте ли ми обяснили?
– Излишно е да обсъждаме този въпрос, Леон – изгледа го предупредително Маршал. – Тези хора са оторизирани от главнокомандващия.
– Мога да отговоря – подхвърли с добронамерен тон Шон. – Натъкнахме се на тази сага абсолютно случайно, но след поредица от непредвидени събития се сближихме с един от главните участници в нея. Президентът прецени, че това е добре, и ето ни тук.
Саут кимна, но чертите му останаха непроницаеми.
– И какво искате от нас? – попита той.
– Може би малко повече информация за мисията – отвърна Шон. – И личното ви мнение за Сам Уинго.
– Уинго е предател! – провикна се Саут.
– Все още не знаем дали е така, Леон – вдигна ръка Маршал. – Всъщност не знаем и доста други неща.
– Напротив, знаем достатъчно! Един милиард евро изчезнаха заедно с този човек!
– Но той все пак се е свързал с теб – отбеляза Маршал. – И категорично е декларирал своята невинност.
– Естествено, как иначе ще ни заблуди? – изръмжа Саут.
– Кога се свърза с вас? – намеси се Шон.
– Малко след провала на мисията.
– Какви обяснения ви даде? – попита Мишел.
– Че на уговореното място го чакали непознати. Представили се за агенти на ЦРУ и се легитимирали.
– А вие свързахте ли се с Лангли? – попита Шон.
– Не съм – враждебно го изгледа Саут. – Приех думите му на доверие.
– А как реагира Лангли, след като в крайна сметка се обърнахте към тях?
– Че нямат никаква представа за какво говоря. Нямали никакви агенти в района.
– Колко пъти ви потърси Уинго? – смени темата Шон.
– Два. С основната цел да се оплаква и да твърди, че е невинен. Искаше да знае и кой го е натопил.
– Но вие очевидно не сте му повярвали, нали? – подхвърли Мишел.
– Не.
– Познавахте ли го преди тази мисия?
– Само от репутацията му, която беше доста солидна. Иначе едва ли биха го избрали.
– Но въпреки това смятате, че е виновен?
– Да – отсече полковникът. – Парите изчезват, а заедно с тях се изпарява и той. За мен тези доказателства са напълно достатъчни.
– Да приемем за момент, че ви е казал истината – предложи Шон. – Кой би имал полза да го дискредитира?
– Всеки, който иска да прибере един милиард евро – намеси се Маршал. – Аз бях категоричен, че за тази мисия е нужен екип от минимум трима души, но никой не ми обърна внимание. След това обаче се оказа, че съм бил прав. Подобна задача не е по силите на един човек, дори и с качествата на Сам Уинго.
– А вие познавахте ли го отпреди? – погледна го Шон.
– По репутацията му, също като Леон.
– Но не мислите, че е виновен, така ли? – попита Мишел.
– Все още не съм стигнал до заключение. Наясно съм, че е преминал през стриктни проверки и е използвал цяла година за предварителна подготовка с друг агент, който трябвало да поеме задълженията в личния му живот.
– Това трябва да е Джийн Шепърд – кимна Мишел. – Така наречената "втора съпруга".
– Да.
– Която също е изчезнала – добави Шон.
– Точно така – кимна Саут. – Може би сега са някъде на Ривиерата, където се наслаждават на плодовете от своята кражба.
– Мислите, че са действали в екип?
– Защо не? Имали са цяла година, за да планират нещата. А един милиард евро със сигурност ще ги оправят за цял живот.
– Ако не беше едно обстоятелство, може би щях да се съглася с вас.
– Какво обстоятелство?
– Тайлър Уинго.
– Ние сме убедени, че този човек никога не би зарязал собствения си син – добави Мишел. – Двамата са били изключително близки.
– Може би е планирал по-късно да прибере и него – сви рамене Саут.
– Но това би превърнало сина му в съучастник, макар и постфактум – отбеляза Мишел. – Как виждате едно шестнайсетгодишно момче да се крие като престъпник?
– Толкова много пари карат хората да вършат странни неща.
– Според някои източници в интернет с тези пари е трябвало да бъде купено оръжие за нелегална мюсюлманска фракция – каза Шон. – Вярно ли е?
Саут и Маршал си размениха нервни погледи.
– Да или не? – обади се Мишел.
Маршал се прокашля и промърмори:
– Не бих казал, че не е истина.
– Много добре, защото президентът твърди същото.
– Тогава защо ни питате? – изграчи Саут.
– За да сме сигурни, че нещата съвпадат.
– Значи това създава проблем за Белия дом, така ли? – попита Шон.
– Не само за Белия дом – поклати глава Маршал. – Технически погледнато, такива пари не могат да се прехвърлят по този начин. Тоест всички сме в един кюп. Имам притеснения, че Конгресът ще извади ножа...
– Или по-скоро сатъра – добави Саут.
– Искате да кажете, че операцията може да се окаже незаконна? – попита Мишел.
– Не е изключено – кимна Маршал. – Може би въпросните борци за свобода се борят срещу режим, който не фигурира сред нашите съюзници. Далеч не всички, които се кичат с тази титла, са рицари с блестящи брони.
– Много от тях се борят да върнат законите на шериата в определени арабски страни – добави Саут – А онези, които вече ги прилагат, може да се окажат по-лоши от управниците, които са на власт. Общо взето, ситуацията е изключително объркана.
– Ние също подкрепяхме Осама бин Ладен и муджахидините в борбата им срещу съветската окупация през осемдесетте години – отбеляза Шон. – Но в един момент те обърнаха срещу нас оръжието, което им доставяхме.
– Геополитиката никога не е била точна наука – кимна Саут.
– Някои биха казали, че здравият разум е достатъчен – вметна Мишел.
– Но със сигурност ще сбъркат, нали? – засече я Саут.
– Доколкото разбирам, това ще се отрази и на вашата кариера – подхвърли Шон.
Лицето на полковника придоби морав цвят.
– Много повече съм загрижен да оправим нещата, отколкото за следващото си повишение! – гневно отвърна той.
– Каква трябваше да е ролята на Уинго, в случай че мисията се беше реализирала по план?
– Просто да придружи парите до крайната дестинация. Тоест да ги предаде на нелегалната групировка. Нейни представители трябваше да го чакат на предварително определеното място, а той да ги последва извън страната. Проблемите с племенните вождове бяха предварително уредени от наша страна.
– Но защо точно Афганистан? – попита Мишел. – Защо не закарахте парите директно в страната на борците за свобода?
– Нямаше как да действаме толкова открито. Всъщност парите не отиваха директно при тези хора, а трябваше да бъдат използвани за закупуването на оръжие и боеприпаси.
– От кого?
Саут и Маршал отново се спогледаха, но никой от тях не отговори.
– Ако не ме лъже паметта, Афганистан граничи с една страна, която трудно може да се нарече наш приятел – подхвърли Шон.
– Иран – поясни Мишел.
Шон се обърна към Саут.
– Много държа да чуя, че не сме се забъркали с групировки, които искат да свалят правителството в Техеран – бавно и отчетливо рече той.
– Не мога нито да потвърдя, нито да отрека това – поклати глава Маршал. – Съмнявам се, че и президентът ви е дал ясен отговор.
– Но ние трябва да знаем! – настоя Шон.
Маршал кимна и понечи да се изправи, но Саут го хвана за ръката.
– Помисли добре какво правиш, Дан – предупреди го той.
– Те имат зелена светлина от президента, Леон. Как могат да разплетат възела, без да разполагат с всички факти?
След тези думи Маршал се приближи към голямата карта на света, окачена на стената.
– Според оригиналния план парите трябваше да потеглят на север, към Казахстан и Тюркменистан – посочи с пръст той. – За да бъдат изпрани.