– А руснаците нямаха нищо против, така ли? – бързо попита Шон.
Маршал замълча и погледна към Саут.
– Те също бяха на борда – обяви полковникът. – Всичко това е сложно за новак в геополитиката като вас, но мога да ви уверя, че и на тях им е писнало от иранците, които продължават да се бият в гърдите.
– Аз не мисля така – поклати глава Шон.
– Моля?! – мрачно го изгледа Саут.
– Руснаците обичат да дрънкат оръжие, особено когато ние имаме неприятности. Сирия е типичният пример. Освен това руската икономика е силно зависима от добивите на петрол и газ – нещо, което имат в изобилие. А това означава, че ако хардлайнерите в Техеран бъдат свалени и техният петрол се върне на световните пазари, цената му рязко ще спадне. Тоест Москва ще понесе тежки загуби. Нейните планове за икономическа стабилизация се базират върху перманентната дестабилизация в региона. Колкото по-несигурно е положението там, толкова повече пари ще спечелят от продажбата на собствените си природни ресурси.
Маршал се усмихна, а Мишел изглеждаше искрено впечатлена.
– Откъде знаеш всичко това? – учуди се тя.
– Редовно чета "Икономист" – сви рамене Шон.
– Оръжието трябваше да бъде закупено от Турция чрез посредници, а след това прехвърлено в съседна Сирия, откъдето трябваше да стигне до бунтовниците – добави Маршал.
– В Иран ли? – попита Шон. – За ирански бунтовници ли става въпрос?
Маршал кимна.
– И Уинго е трябвало да измине целия този маршрут?
– Точно така – отвърна Маршал и се върна на мястото си.
– Значи един ветеран от армията изпълнява задача, която би трябвало да върши разузнаването? – подхвърли Мишел.
– А сега да поговорим за АВР – отсече Шон.
– Аз съм от АВР – отвърна Саут. – Уинго също. Повечето хора не си дават сметка, че ние разполагаме с далеч повече хора и ресурси от ЦРУ. Непрекъснато привличаме и обучаваме хиляди агенти, които впоследствие разпръскваме по различни точки на света. Зачисляваме ги към редовните армейски части, които са дислоцирани там, но когато тези части се оттеглят, те си остават по местата. Това е едно много добро прикритие. Враговете ни са убедени, че единствено Държавният департамент се занимава с прикриването на разузнавателни операции. Същевременно ние непрекъснато работим съвместно с ЦРУ. Но тази конкретна операция си беше изцяло наша… – Полковникът замълча за момент, после мрачно поклати глава: – И се издънихме тотално. Сигурно никога вече няма да планираме подобни неща.
– Което означава, че всички бъдещи операции ще бъдат ръководени от Лангли? – любопитно го изгледа Шон.
– Вероятно.
– Тоест те са имали мотив да ви издънят?
– Силно се съмнявам – поклати глава Маршал. – Докато бъркотията не бъде разчистена, всички ще бъдем замеряни с яйца. Но ако наистина са го направили и това се разчуе, ЦРУ ще бъде обезглавено за години напред. Не, не вярвам, че могат да прибегнат до подобна глупост.
– Какво предприехте за задържането на Уинго? – попита Мишел.
– Всичко, за което можете да се сетите – отвърна Саут.
– Изхождайки от предположението, че е вълк единак?
– Да.
– Това доказва нашето предположение, че е невинен – обяви Шон.
– По какъв начин?
– На практика в тази операция са ангажирани много малко хора. Няколко от тях се опитаха да убият мен и партньорката ми, но нито един не беше Сам Уинго.
– С парите, които е отмъкнал, той може да наеме когото си пожелае, за да му свърши мръсната работа – изтъкна Саут.
– Имам малко по-различни предчувствия – поклати глава Шон.
– Е, това вече е друга работа! – иронично подхвърли Саут.
– Очаквате ли да откриете Сам Уинго? – попита Маршал.
– Ще направим всичко възможно. Още повече че имаме чудесен стимул.
– Защото президентът разчита на вас? – изгледа го Маршал.
– Не. За да оцелеем.
56.
Шон седеше в колата и наблюдаваше сградата. Слушалката в ухото му тихо пропука.
– "Виста Трейдинг" се намира на шестия етаж – докладва Мишел, заела позиция в едно кафене на открито.
– Разбрано.
– Едгар за пореден път ни предостави бърза информация.
– Която обаче не ни е от кой знае каква полза – каза Шон. – "Виста" развива напълно законен бизнес, а Алън Грант произхожда от добро семейство. Баща му е служил в армията, а по-късно е заемал високи постове в държавната администрация. Биографията на младия Грант също е безупречна. И той е служил в армията, а сега е преуспяващ бизнесмен. Няма дори глоби за забранено паркиране.
– Вярно, че е чист – съгласи се Мишел. – Дори прекалено чист за вкуса ми.
– Не можеш да осъдиш човек, че спазва прекалено стриктно законите.
– Така е, но Сам Уинго проявява подчертан интерес към един от неговите служители. За това трябва да си има причини.
– Не знаем на какво се дължи този интерес. Няма да е зле да попитаме Уинго директно.
– Изпрати ли съобщение на Тайлър?
– Цели две. Но все още нямам отговор.
– Може би някой следи новия му Джимейл акаунт.
– Използвах неговия код. Само го попитах дали е добре. Длъжни сме да поддържаме връзка с него.
– Сигурно баща му не разрешава да ти отговори. Може би все още не ни вярва.
– На негово място и аз не бих вярвал на никого.
– Е, какво ще правим с "Виста"? _ попита Мишел.
– Ще чакаме.
Търпението им беше възнаградено четири часа по-късно, малко след като Мишел си поръча четвърта чаша кафе, която остана недокосната.
– Алън Грант и нашият човек на три часа от теб – прозвуча в слушалката ѝ гласът на Шон.
Мишел извърна глава в указаната посока. Дългата ѝ коса беше прибрана на опашка и пъхната под шапка с козирка. Големи слънчеви очила покриваха половината ѝ лице.
– Видях ги – докладва тя.
Грант и колегата му приличаха на млади преуспяващи бизнесмени, срещнали се случайно на улицата. Мишел не можеше да чуе какво си говорят, но нямаше желание да напусне наблюдателния си пункт и да се приближи към тях. Даваше си сметка, че евентуалното ѝ засичане ще сложи край на единствения им шанс да дадат тласък на разследването.
– План? – прошепна тя.
– Ако се разделят, аз поемам Грант, а ти другия. Последвай ги, в случай че влязат заедно в сградата. А също и ако нашият човек влезе сам.
– А ако ме разкрият?
– Едва ли. Дегизирана си доста добре, а и наоколо има много хора. Просто трябва да рискуваме.
– А ти?
– Ако единият или и двамата тръгнат с кола, аз ще следя Грант, а ти другия. Нали си паркирала наблизо?
– Зад ъгъла. Но ще ми липсва лендкрузърът.
– Достатъчно е да хвърлиш малко боклук в тази кола, за да прогониш това чувство.
– Много смешно, няма що! Продължавай да се правиш на клоун.
– Всеки трябва да разполага с шанс за друга кариера.
– Наистина ли очакваш да постигнем нещо?
– След като Уинго проявява интерес към тези хора, значи си струва да ги проследим.
– Насочват се към сградата.
– Желая ти късмет.
– Благодаря.
Мишел напусна кафенето, прекоси улицата и се присъедини към групичката, която влезе в офис сградата след Грант и другия мъж.
Тя успя да се пъхне в кабината заедно с тях и още десетина души. Долови част от думите, които двамата си размениха, но не се заслуша, защото не вярваше да споделят нещо важно пред толкова хора.
Слязоха на шестия етаж, точно според очакванията ѝ, заедно с още четирима души и Мишел реши да рискува. Последва ги по коридора към офисите на "Виста Трейдинг", а когато те спряха пред вратата, побърза да ги подмине. Вратата беше двойна и солидна. Вероятно Грант наистина беше преуспяващ бизнесмен, за да си позволи офис в тази луксозна сграда, където наемът сигурно беше сред най-скъпите във Вашингтон.
Зави зад ъгъла, обърна се и тръгна обратно.