– Всичко е наред – успокои го Мишел. – Това показва, че и ти си човек като всички нас.
– Така е – съгласи се Шон. – Само дето мозъкът ти е четири пъти по-голям...
Подкрепата им явно се отрази положително на Едгар, който продължи с по-укрепнал глас:
– Алън Грант е служил в армията, откъдето се е уволнил с почести. В момента е президент на "Виста Трейдинг". Не успях да открия никаква връзка между "Виста" и "Херон Еър Сървис".
– А родителите на Грант? – попита Шон. – Спомена, че там си открил нещо...
– Двойно самоубийство. Решили да сложат край на живота си през осемдесет и осма, когато Грант бил тринайсетгодишен.
– Каква е била причината? – попита Мишел.
– През осемдесетте години Франклин Грант е бил сътрудник към СНС. Бил е замесен в "Иран-контра", след което е изпаднал в дълбока душевна криза. Двамата със съпругата му просто са се отказали от живота. Тъжно, но факт...
– Всъщност какво значение има това? – каза Мишел и погледна към Шон.
– Може би важно – въздъхна Шон и отново се обърна към Едгар. – Какво още можеш да ни кажеш за работата на Франклин Грант в Съвета за национална сигурност?
– Голяма част от нея все още е секретна, Шон. Но доколкото успях да разбера, не е одобрявал схемата, въпреки че е бил активен участник в нея. Зарових се малко по-дълбоко в това, което са публикували вестниците и останалите медии по онова време. По всичко личи, че Грант е направил опит да се противопостави на началниците си, а те от своя страна са го използвали като изкупителна жертва. – Едгар сведе поглед и тихо добави: – А аз добре знам как се чувства човек в такава ситуация...
– Това ни е известно, Едгар – промълви Мишел. – Значи са го превърнали в изкупителна жертва и той е оставил Алън сирак...
– Макар че дойдох във Вашингтон след аферата "Иран-контра", все още помня какво пишеха вестниците за нея – рече Шок. – Но името Франклин Грант не ми е познато.
– Нямаше кой знае колко сведения за него. Публикациите се занимават с по-пикантни неща – отвърна Едгар и погледна към екрана. – Рейгън и най-високопоставените чиновници в неговата администрация. Оливър Норт и секретарката му. Мануел Нориега. Явно името Франклин Грант просто е потънало някъде сред пластовете на историята.
– Но единствено той плаща най-високата цена, така ли? – подхвърли Мишел.
– Доколкото си спомням, голяма част от документите по делото просто изчезват по време на разследването – каза Шон. – До съд стигат съвсем малко хора, присъди получават още по-малко. Един от тях е тогавашният министър на отбраната. После и тези присъди са намалени или обжалвани, а единиците, които остават в сила, са отменени от следващата администрация. Мисля, че Норт влиза в затвора, но по-късно и неговата присъда е отменена.
– Всъщност го осъждат условно, а по време на пробацията върши някаква общественополезна дейност – уточни Едгар. – По-късно свалят всички обвинения срещу него.
– Значи само Франклин Грант опира пешкира – рече Шон.
– Може би е имал угризения на съвестта въпреки активното си участие в операцията – подхвърли Мишел.
– Или просто е бил по-честен от останалите. По-важното обаче е, че това би могло да е съвсем основателен мотив Алън Грант да организира случващото се в момента.
– Признавам, че съм била твърде млада, за да вникна в същността на аферата "Иран-контра" – отбеляза Мишел. – Какво всъщност се е случило?
– Аз бях достатъчно възрастен, но мисля, че Едгар ще ти обясни по-добре, просто защото току-що се е ровил по темата. На мен детайлите ми се губят...
– Масивна загуба на мозъчни клетки – тъжно го погледна Едгар.
Мишел се закашля, за да прикрие смеха си.
– Виж какво! – засегна се Шон. – Мисля, че губя съвсем малко за човек на моята възраст!
– Трябва да пиеш лекарства – посъветва го с искрена загриженост Едгар. – Познавам и някои добри специалисти в тази област.
Този път Мишел не се сдържа и прихна.
– Да преминем на "Иран-контра", става ли? – каза нетърпеливо Шон. – Няма смисъл да си губим времето с моите мозъчни гънки!
Едгар кимна и се облегна назад.
– Звучи сложно, но на практика е било съвсем просто – започна той. – Всичко започва с опитите да бъдат освободени група американски заложници, държани от една радикална групировка, свързана с Иран. Според първоначалните планове Израел трябва да достави известно количество оръжия на Иран, след което САЩ да им ги възстанови и да си получи парите за тях. Но нещата бързо се превръщат в директен пазарлък "оръжие срещу заложници" въпреки закона, който забранява продажбата на оръжие за Иран. После плановете отново се променят: оръжието се продава на Иран чрез посредник, а част от получените пари се използват за финансиране на контрите в Никарагуа. Нещата са организирани така, че Мануел Нориега и неговата Панамска отбранителна армия да подпомогнат свалянето на сандинисткото правителство в Никарагуа, което не храни топли чувства към нас. Но Конгресът вече е приел закон, който забранява на специалните служби да оказват подкрепа на контрите. По тази причина въпросните служби се опитват да заобиколят забраната, като едновременно с това доставят известно количество оръжие на Иран, за да бъдат освободени нашите заложници там.
– И ти наричаш всичко това съвсем просто?! – възкликна Мишел.
– Ами да – скромно отвърна Едгар.
– Просто е, доколкото позволява на политиците да правят каквото си искат – уточни Шон. – Но в един момент се оказва, че Нориега не ни е чак толкова добър приятел, колкото е изглеждало.
– Нормално – кимна Едгар. – Трябва ли да напомням, че преди да намразим Саддам Хюсеин, той също ни се водеше приятел?
– Спрете ме, ако някога реша да се кандидатирам за президент – направи гримаса Мишел.
– Защото ще станеш диктатор – добави Шон, погледна я и продължи: – Толкова по въпроса за "Иран-контра" през осемдесетте. Сега обаче имаме източника на Джордж Карлтън, който твърди, че правителството ни се опитва да финансира иранските бунтовници чрез изкупуване на афганистански мак, за да могат те да се снабдят с оръжие за свалянето на режима. Нещата не са едни и същи.
– Може би това е най-доброто при създалите се обстоятелства – подхвърли Мишел. – Не той е организирал схемата, Шон. По-скоро се е натъкнал на нея и тя е станала катализатор за онова, което прави.
– Алън Грант ли имаш предвид? – пожела да уточни Едгар.
– Точно него – кимна Шон. – Той е сключил споразумение с човек, който поддържа контакти с "Херон Еър Сървис". Сам Уинго следеше този човек и може чрез него да е стигнал до самия Грант.
– Но аз не открих връзка между "Виста" и "Херон" – обади се Едгар.
– Вероятно са я прикрили добре. Може да се окаже, че именно "Херон" е авиокомпанията, която е изнесла парите от Афганистан. Да не забравяме твърденията на Уинго, че товарът му е бил отнет от хора, легитимирали се като агенти на ЦРУ.
– Но парите може би не са стигнали до Иран – отбеляза Мишел.
– По-вероятно е да са се върнали тук.
– Може би става въпрос за добре замислен грабеж – погледна го Мишел. – Грант е зет на Маршал, който отговаря за тези пари. Може би той е споделил за операцията с Грант, който планира грабежа и свива един милиард евро.
– Ако не беше трагедията е родителите му, не бих си помислил за това. Но тук имаме един изключително силен мотив за отмъщение. Според мен не става въпрос само за един милиард евро. Защо ще подхвърля на Джордж Карлтън толкова много информация, ако нещата се свеждат само до обикновен грабеж? Според мен това е опит за дискредитиране на Коул и неговата администрация. А Грант едва ли се нуждае от тези пари, нали, Едгар?
– По всичко личи, че ръководи един изключително успешен бизнес е няколко сериозни клиента от държавния сектор. Къщата му струва около едни милион долара, а ипотеката е изплатена още преди три години. Притежава отличен кредитен портфейл, няма нито дългове, нито висящи дела. Позволих си да хакна дори данъчните му декларации, от които личи, че е сред най-големите данъкоплатци.