– Залогът винаги е голям.
– Имах предвид децата.
– Не ни е за пръв път. И никога не сме позволявали някой да умре. Ще ги открием и ще ги приберем у дома.
– Просто се надявам, че и сега ще успеем.
Замълчаха. Няколко секунди по-късно Шон внезапно се обади:
– Всъщност мисля, че ще успеем.
– Вече имаш план? – стрелна го с поглед тя.
– Току-що го измислих.
68.
Шон караше, а Мишел внимателно се оглеждаше.
– Хубав квартал – промърмори той. Луксозните къщи бяха с безупречно поддържани дворове. – Много хубав.
– Да, ако си падаш по такива неща – кимна Мишел.
– Не ти харесва, че липсват купчини боклуци?
– Ти наистина си нетърпим!
Не след дълго навлязоха в друг квартал.
– Отляво е – обади се Мишел. – Третата къща.
Шон спря колата зад някакъв пикап и изключи двигателя. Мишел извади прибор за нощно виждане и го насочи към отсрещната страна на улицата.
– Къщата на Леон Саут, значи – подхвърли тя. – Какво очакваш да открием там?
– Нещо, което да ни насочи в правилната посока.
– Нали бяхме на мнение, че информацията е изтекла от Дан Маршал?
– Сега, като си мисля, прекалено очевидно е. Срещнахме се и с двамата. Ти получи възможност да разчетеш езика на телата им. Какво ти направи впечатление?
– Маршал беше доста открит, докато Саут се спотайваше. Гледаше надолу със скръстени на гърдите ръце. Много позираше, много се оправдаваше.
– И аз съм на същото мнение. От някого е изтекла информация и аз залагам на полковник Саут.
– Мотиви?
– Маршал е натрупал пари и може да се оттегли, когато си пожелае, докато Саут все още се катери по стълбата. Той вече е прехвърлил петдесет и вероятно се чувства подценен по отношение на чин и длъжност. Може би иска по-добър пенсионен план от този, който предлага Чичо Сам.
– А защо наблюдаваме къщата му?
– Да видим дали няма да изскочи нещо. Той е разведен, а двете му деца са големи и отдавна не живеят при него. Затова ще проверим дали някой няма да му дойде на гости в тази дъждовна нощ и по този начин да ни помогне да надушим следата...
Два часа по-късно нямаше промяна. Никой не дойде, никой не излезе. В къщата светеше, имаше и някакво движение, но само на един човек, вероятно Саут, чиято служебна кола беше паркирана на алеята.
– Можем да тръгваме, ако искаш – протегна се Шон. – По всичко личи, че той няма намерение да излиза.
Мишел понечи да отговори, но в същия момент насреща им блеснаха ослепителни фарове.
– Наближава полунощ – погледна часовника си Шон. – Може би е някой закъснял съсед.
Смъкнаха се в седалките, докато колата бавно ги подминаваше.
Мишел вдигна прибора за нощно виждане пред очите си и изруга.
– Какво и ма?
– Това е онзи от "Херон Еър"!
– Сигурна ли си?
– Абсолютно.
– Но не спря пред дома на Саут.
– Той е!
Шон запали двигателя и предпазливо потегли след отминалата кола.
– Няма как да не ни засече – промърмори той. – Ние сме единствената движеща се кола наоколо.
– Задръж така още малко. Наближаваме една от големите пресечки, на която със сигурност има движение. Ще се скрием в него. Не ми се ще да го изпуснем.
Шон се подчини.
– Завива наляво!
– Виждам.
Не след дълго стигнаха пресечката. За късмет, светеше зелено и това им спести евентуално спиране непосредствено зад другия автомобил. Така шофьорът със сигурност би получил възможност да ги огледа независимо от фаровете им, които го заслепяваха.
И двете коли направиха десен завой. Шон изостана и зае позиция зад някакъв зелен шевролет. По този начин увеличи дистанцията, но без да губи от поглед преследваната кола.
Мишел свали оптиката, отвори лаптопа и започна да чука по клавишите.
– Какво правиш? – погледна я за миг Шон.
– Хаквам базата данни на Службата за регистрация на МПС.
– Можеш да го направиш? – учуди се той.
– Едгар ме научи. Добре де, не е съвсем законно...
– По-скоро напълно незаконно.
– Виж какво, просто се опитвам да захапя нещо, което ще раздвижи случая. Затова не ми чети конско!
– Нямам такива намерения. Всъщност звучи екстра. Ще ми покажеш ли как се прави?
– На теб ли, компютърен неграмотник?! – стрелна го с поглед тя.
– Чудесно се оправям в интернет – намръщи се той.
– Откога? До миналата седмица не знаеше какво е емотикон!
Пръстите ѝ престанаха да тичат по клавиатурата в момента, в който страницата се отвори.
– Тревър Дженкинс, четирийсет и една годишен, постоянен адрес във Виена – обяви тя.
– Можеш ли да го провериш повече в онова нещо… Гугъл?
– Нещо?!
– Просто го направи, Мишел. Зает съм да следя заподозрян. Това е всичко, което може да поеме закърняващият ми мозък.
Тя натисна още няколко клавиша и поклати глава.
– Нищо особено. Явно не е знаменитост със собствен уебсайт и акаунт в Туитър. Чакай малко… Има акаунт в ЛинктИн, където и аз членувам с гордост.
Миг по-късно влезе в акаунта и започна да чете.
– Е? – нетърпеливо подхвърли Шон.
– Бивш военен, завършил "Уест Пойнт". Служил в Сто и първа въздушнопреносима дивизия. Днес е президент и главен изпълнителен директор на "Херон Еър Сървис". Неженен, без деца. Притежава лиценз за пилот на граждански самолети. Членува в няколко търговски асоциации в бранша, работил е в Близкия изток, най-вероятно по време на военни операции.
– И Алън Грант е бивш военен. Дали и той не е служил в Сто и първа?
Мишел набра още някаква комбинация. Оказа се, че и Грант има страница в ЛинктИн.
– Не, Грант е служил в пехотата. Но това не пречи да се е сприятелил с човек от ВВС. Нали всички са в армията?
– Така е – кимна Шон. – Внимание, завива.
Мишел вдигна глава.
– Според мен се прибира вкъщи, Шон. Адресът, отбелязан в Службата за регистрация на МПС, се намира някъде тук.
– В такъв случай прекратявам следенето. Ще направим един кръг и отново ще се върнем тук. Така няма да събудим подозренията му.
Стигнаха до адреса точно навреме, за да видят как колата на Дженкинс влиза в гаража на една почти нова къща между две доста по-стари.
Минаха покрай нея, без да спират.
– Какво научихме дотук? – подхвърли Мишел. – Освен самоличността, биографията и адреса на Дженкинс?
– Появи се в квартала на Саут.
– Но не спря да му се обади, а просто мина покрай дома му.
– Това е странно. Може би само го наблюдава.
– Може би – кимна Мишел, но в гласа ѝ липсваше убеденост.
– Аз също не вярвам да е така – забеляза реакцията ѝ Шон.
– Но Дженкинс има нещо общо с "Виста", а може би и директно с Грант. Все пак и двамата са бивши военни.
– А Уинго идентифицира Дженкинс като член на отряда, който му е взел парите в Афганистан.
– Които спокойно биха могли да се върнат тук с някой от самолетите на "Херон Еър Сървис".
– Не съм сигурен. Предполагам, че за над два тона банкноти им е бил нужен по-голям самолет. Мислиш ли, че цялата компания е замесена?
– Дженкинс я оглавява. А той е лицензиран пилот и спокойно би могъл да управлява самолета лично. Какъв по-добър начин да минеш безпрепятствено през митницата? По всяка вероятност този човек знае един милион начини да скрие превозваната стока...
– Всичко това е вярно, но изобщо не ни помага в издирването на Тайлър и Кати.
– Говорим за пъзел – промърмори Шон. – Ще видим картината едва след като подредим всички парченца.
– Не съм сигурна, че разполагаме с толкова много време, Шон.
– Ами тогава да останем през нощта пред къщата на Дженкинс и да видим накъде ще поеме утре. Може би ще ни отведе при децата...
– По-скоро ще си губим времето.
– Да имаш други идеи?
– Не – въздъхна тя. – На две преки от тук има денонощен "Дънкин Донътс". Мога да изтичам до там за малко кафе и храна, докато ти наблюдаваш дома му.