– Но тези евтини спътници едва ли имат обхвата на по-големите и по-скъпите, нали?
– Естествено, че нямат. Дори в Космоса получаваш това, за което си платил. Гравитацията не се начислява. Последното беше шега – усмихна се Едгар.
– Ясно, разбрах. А колко спътника летят в небето?
Едгар натисна още няколко клавиша.
– Малко над хиляда. Повечето от тях са държавна собственост – на Щатите, Русия и Китай, които ги разпределят между държавни, частни и военни потребители. Но има и много други държави, които притежават свои спътници или част от тях. Почти всички, които се дават под наем, са разположени на така наречената "геостационарна орбита" – за разлика от правителствените, които са в ниска околоземна орбита.
– А за какво се използват те? – попита Мишел.
– За комуникации – с готовност отговори Едгар. – Тоест за бързо прехвърляне на информация до различни точки по света. Телефонни услуги, навигация, компютърни мрежи и всичко останало. Стената зависи от тях, а следователно и аз.
– Защо Алън Грант би купил или наел спътник? – замислено промълви Шон.
– За шпионаж? – подхвърли Мишел.
– Кого да шпионира? – погледна я скептично той. – И защо трябва да краде един милиард евро? Едгар твърди, че може да се наеме част от спътник за много по-малко пари. Според мен именно Грант е информаторът на блогъра. А правителството е бясно. Ти видя с очите си колко е притеснен президентът Коул. Ако се окаже, че цялата работа е отмъщение на Грант за това, което се е случило с баща му след аферата "Иран-контра", спътникът със сигурност фигурира в плана му.
Той остави чашата си на плота и махна към монитора.
– Можеш ли да откриеш списък на операторите на спътници с търговска цел, Едгар?
– Да.
– А възможно ли е да разберем кой е наел работно пространство на някой от тях през последните няколко седмици?
– Мога да опитам.
– Това е добре – кимна Шон и отново посегна към чашата си.
– Какво мислиш? – любопитно го изгледа Мишел.
– Комуникациите са основното предназначение на спътниците, нали така? Може би една от целите на Грант е тази. Той е доставил на Джордж Карлтън всички тайни около инцидента в Афганистан.
Мишел кимна, а лицето ѝ започна да се прояснява.
– Но ти мислиш, че използва спътника и с друга цел? – попита тя.
– Точно така. Все още не знам за какво става въпрос, но вероятно не е само за предаване на информация. – Шон се извърна към Едгар. – Използвайки спътник, човек може да контролира разни неща, които се случват на Земята, нали?
– Да. Държавите ги използват за управление на енергетиката, ядрените арсенали, командно-контролни дейности и още куп неща.
– Нима допускаш, че иска да сложи ръка върху ядрения арсенал на САЩ? – възкликна Мишел.
– Не. Тези функции се изпълняват само от държавните спътници и са надеждно защитени. Освен това се дублират от обезопасителни системи тук, на Земята.
– Тогава за какво говорим, Шон?
– Не знам – промърмори той, видимо разстроен. – Но имам чувството, че каквото и да се окаже, ще бъде огромно.
– А какво ще правим ние, докато Едгар работи по това?
– Ще се срещнем с Уинго и ще му разкажем всичко.
– Нали сам каза, че е опасно?
– Въпрос на терминология, Мишел. И на малко дипломация.
– Тоест искаш аз да поговоря с него?
– Ами не точно...
– Защо?
– Не ме разбирай погрешно, но ти си точно толкова дипломатична, колкото онзи безумец, който управлява Северна Корея...
– С тази разлика, че съм далеч по-твърда от него! – отсече Мишел.
71.
Алън Грант не беше доволен от събитията през деня.
Шон Кинг беше забелязан в близост до "Херон Еър Сървис", но отново беше успял да се измъкне.
Някой беше проникнал в дома на Тревър Дженкинс. На пръв поглед там не липсваше нищо, но той нямаше как да бъде сигурен в това.
Грант взе телефона за еднократна употреба, набра един номер и включи модулатора за промяна на гласа.
Сам Уинго вдигна на второто позвъняване.
– Имаме проблем, Уинго.
– Какъв?
– Всъщност проблемите са два: Кинг и Максуел.
– Не знам за какво говориш.
– Помолих те да се покриеш.
– Изпълнявам молбата ти. Не съм ходил никъде от предишното ти обаждане.
– Но твоите приятели го правят и заради теб
– Те не са ми приятели.
– Искаш ли да ти изпратя парче от тялото на сина ти, за да разбереш, че не се шегувам?
– Не го наранявай, моля те!
– Не се опитвай да ме будалкаш! Много добре знам, че работиш с Кинг и Максуел. Но дълбоко се заблуждаваш, ако мислиш, че ще стоя и ще гледам как тези двамата вървят по петите ми!
– Какво искаш да направя?
– Да ги спреш.
– Как?
– Оставям това на въображението ти. Ако искаш, може и да ги убиеш. На мен не ми пука. Но ако още веднъж усетя, че ми пречат, ще получиш Тайлър в чувал за трупове, ясно ли е?
– Да – отвърна със задавен глас Уинго:
Шон и Мишел паркираха пред мотела и слязоха от колата.
– Не съм много сигурен как да подходя със Сам – промърмори Шон.
– А, не знам – изгледа го Мишел. – Що се отнася до дипломацията, аз съм на дъното на скалата заедно с онзи психар от Пхенян...
– Не исках да кажа това.
– Напротив!
Шон почука на мотелската врата и подвикна:
– Ние сме, Сам.
– Не е заключено – чу се гласът на Уинго.
Влязоха и Мишел затвори вратата.
Когато погледна към стаята, видя Шон с вдигнати ръце.
Срещу него стоеше Уинго, насочил пистолет в гърдите му.
– Има ли някакъв проблем? – попита Шон.
– Обадиха ми се по телефона. Не са доволни, че вие двамата душите около тях. Предупредиха ме, че ако не престанете, ще ми изпратят Тайлър в чувал за трупове!
– Сам, нали ти обяснихме какво мислим да направим – каза Шон, без да изпуска пистолета от очи. – Бяхме единодушни, че това е най-добрият план да върнем децата невредими.
– Не, вие бяхте единодушни. Аз дори нямах думата… – Пистолетът помръдна в ръката му. – Но сега вече я имам!
– В момента играеш точно по тяхната свирка, Сам – обади се Мишел. – Ако всички стоим със скръстени ръце, Тайлър никога няма да се върне.
– Нека ви кажа какво мисля аз – повиши тон Уинго. Ако не престанете, Тайлър ще умре. Но ако престанете, може би има някакъв шанс.
– Не го вярваш, нали? – подхвърли Шон.
– Не ми казвай какво вярвам и какво не! – викна Уинго. – Няма да позволя да подпишете смъртната присъда на сина ми!
– Вече позволяваш, Сам – поклати глава Мишел. – С това, което правиш в момента.
– Попаднахме на следи – добави Шон. – Доста обещаващи. Вече сме близо.
– Говорете каквото си искате, но аз трябва да мисля за сина си.
– А ние не го правим, така ли? Единствената причина да поемем случая е именно синът ти.
– Вижте какво, не ви обвинявам за нищо – отмести поглед Уинго. – Знам, че се мъчите да помогнете, но в момента аз съм в капан.
– По своя вина, а не по наша – притисна го Мишел. – А още по-малко по вина на Тайлър. Защото ти си този, който е изявил желание да изпълни онази шантава мисия.
– Мислиш ли, че не знам? – изрече с каменно лице Уинго. – Съжалявам за това решение от мига, в който го взех.
Шон направи крачка встрани и седна на леглото.
– Значи отговорът е просто да си седим мирно и кротко и да се надяваме, че хората, извършили вече няколко убийства, ей така ще пуснат Тайлър да се прибере у дома – подхвърли той. – Това ли е твоята стратегия?
Уинго тежко се отпусна на стола до стената, но пистолетът му остана насочен към тях.
– Имам ли друг избор? – каза той.