– Много се радвам, че оцеля, госпожице Максуел – изрече Едгар с цялата емоция, която беше способен да изрази.
– Аз също, Едгар, благодаря. И знаеш ли какво? Кога най-после ще започнеш да ме наричаш Мишел?
Седяха около кухненската маса във фермата.
– Ти пръв разкри цялата схема – каза Шон. – Президентът го научи от нас, затова не се учудвай, ако те потърси.
– Вече ме потърси – отвърна Едгар. – Искаше да отида в Белия дом, но му казах, че трябва да храня пилетата.
Кръвта се оттече от лицето на Шон.
– Едгар! – възкликна той. – Моля те, кажи ми, че не си казал тези думи на президента на Съединените щати!
– Е, не му ги казах – призна гигантът.
– Слава богу!
– Казах ги на началника на канцеларията му, който вероятно му ги е предал.
Шон мрачно поклати глава, а Мишел с мъка се сдържа да не се разсмее.
– Пилетата изискват постоянни грижи, Шон – рече Едгар. – Важно е да разпределиш правилно времето си. В даден момент ще стигна и до Белия дом.
– Как успя да разкриеш всичко, което е направил Грант? – смени темата Шон.
– Стана случайно. Ти ме помоли да открия колата му чрез монтирания в нея джипиес и това ме накара да погледна на нещата от този ъгъл. Съвременните автомобили са оборудвани с прекалено много хардуер и софтуер, за да функционират според желанията на собствениците си. В по-скъпите модели има много компютърни модули. Това обаче предлага доста голям избор на хакерите, които могат да проникнат в тях откъдето си пожелаят. Телематика, блутут, безключов достъп, а дори и безжични чипове за измерване на налягането в гумите. Могат да те хакнат дори през сидито или дивидито, монтирани в арматурното табло. Повечето хакери обаче предпочитат да атакуват даден автомобил през порта за диагностика. Той обикновено се използва от сервизите, които включват в него своите компютри и по този начин ги карат да си "говорят" с този, който е монтиран на колата.
– Това ми звучи повече като посещение при доктор, отколкото в сервиз – промърмори Шон.
– Явно сме изминали дълъг път от мустанга модел шейсет и шеста – добави Мишел. – Карах старата кола на брат ми в колежа. Помня, че в нея имаше тъй нареченият осемпистов касетофон.
– В такива моменти осъзнавам колко по-възрастен съм от теб – втренчено я погледна Шон.
– Е, не изглеждаш чак толкова зле за мъж на твоите години – усмихна му се мило тя.
Той поклати глава и отново насочи вниманието си към Едгар.
– В момента специалистите от ФБР разглобяват Звяра на части, надявайки се да разберат откъде е дошла атаката.
– Тя е започнала от търговски спътник, използван преди време от правителството – отвърна Едгар. – Той би трябвало да е тотално прочистен от поверителни материали, но Грант очевидно е попаднал на такива и умело ги е използвал, за да стигне до джипиеса, който управлява навигацията и контролира останалите важни функции на президентската лимузина. Готов съм да се обзаложа, че експертите от ФБР ще открият в нея купища допълнителен софтуер, чрез който Грант я е командвал дистанционно.
– Присъединявам се към твоето мнение – кимна Мишел. – В един момент лимузината просто започна да се управлява сама. Агентът зад кормилото не беше в състояние да направи нищо. Тя просто смени посоката, ускори ход и ние се озовахме във водата. А по-късно се оказа, че не работи и системата за подаване на кислород.
– Допълнителният софтуер – кимна Едгар.
– Няма сигурни коли, след като успяха да хакнат дори Звяра – въздъхна Мишел.
– Абсолютно вярно – невъзмутимо отвърна Едгар. – Това за пореден път доказва, че като разчитаме изцяло на технологиите, вървим към гибел.
– Все още не сме разбрали кой е снасял поверителната информация – подхвърли Мишел. – Грант е знаел за секретната мисия на Уинго в Афганистан, а това означава, че някой му е подал детайлите.
– А какво ще кажеш за маршрута на президента? – изгледа я Едгар. – Грант е бил наясно кога колата му ще стъпи на моста с точност до секунда.
– Информацията за присъствието на президента на официално събитие във Вирджиния я имаше в медиите – каза Шон. – Но Грант не е могъл да знае кога кортежът му ще напусне града. Освен ако не е използвал цяла мрежа съгледвачи.
– Но без вътрешна информация той би научил за събитието в самия ден, не по-рано – възрази Мишел. – Пътуването на президента не беше чак толкова широко отразено, най-малко пък маршрутът, който ще избере. В същото време Грант със сигурност е разполагал с няколко опции, избирайки за нападението най-добрата от тях.
– Все пак би могъл да се сдобие с маршрута от някого. Но този човек няма как да е същият, който му е подал информация за мисията в Афганистан.
– Аз продължавам да мисля, че това е бил Дан Маршал – заяви Мишел. – Той все пак е тъст на Грант Не твърдя, че го е направил умишлено. Може би Грант е използвал и други източници. А след като е толкова добър, че е успял да хакне президентския спътник, нищо не му е коствало да хакне и компютъра на Маршал в Пентагона.
– Само ако е бил предварително убеден, че ще получи нещо – възрази Едгар. – И друг път се е случвало някой да хакне Пентагона, но специалистите там бързо разбират това.
– Добре, да приемем, че си прав – колебливо кимна Мишел. – В такъв случай какво правим сега? Върху кого ще се концентрираме? Дали пак да не отскочим до къщата на Тревър Дженкинс?
– ФБР вече я е преровило от пода до тавана – поклати глава Шон. – А аз силно се съмнявам, че той ще се върне у дома за чифт чисто бельо. Вероятно вече е във Венецуела, на път окончателно да изчезне. Не е проблем с неговия дял от един милиард евро.
– Все пак едно такова посещение няма да ни навреди – каза Мишел. – Освен ако нямаш по-добра идея...
– Знаех, че ще го кажеш – усмихна се Шон.
– В такъв случай да вървим на лов – скочи на крака тя и бръкна в джоба си за ключовете на колата.
82.
Насочиха се към къщата на Дженкинс. Навън вече беше тъмно, а вятърът се усилваше. Небето обещаваше нов проливен дъжд съвсем скоро. Мишел леко потръпна и се извърна към Шон.
– Така и не ти благодарих както трябва – каза тя.
– За какво? – попита той заинтригувано.
– Ох, не знам вече. Може би защото ми спаси живота?
– Ти сама си спаси живота, Мишел. Аз само ти предложих как да го направиш.
– Човек като теб трудно приема комплименти.
– Добре че този път не те наръгаха с нож. Удавянето беше единствената ти заплаха.
– Пак ли ще ми се цупиш?
Шон въздъхна и направи несполучлив опит да се усмихне.
– Вече сме водили този разговор – каза тя.
– И никога не сме стигали до някакво решение.
– Защото няма решение, ако продължаваме да се занимаваме с тази работа. Между другото, спокойно можеш да забравиш предложението си ти да продължиш сам, а аз да пека курабийки.
– Не съм ти предлагал да печеш курабийки.
– И слава богу, защото не ме бива. Ти обичаш да се въртиш в кухнята.
Той понечи да отговори, но погледна през страничното стъкло и стреснато промърмори:
– По дяволите!
– Какво има? – попита Мишел.
– Помниш ли, че когато наблюдавахме къщата на Саут, имах чувството, че вече сме били там?
– Да, само че не помнеше защо и кога.
– Е, сега си спомних. Искрено се надявам да съм сбъркал.
– Нещо свързано с Грант?
– Не, става въпрос за изтичането на информация.
При тези думи Шон измъкна телефона си и набра някакъв номер.
– Едгар, обажда се Шон. Ще можеш ли да направиш още едно последно хакване тази вечер? – Изчака отговора и кимна. – В Пентагона. Сега чуй какво ми трябва...
Изтекоха два часа, преди Едгар да се обади с отговорите, които очакваше Шон. Като бонус беше успял да събере и малко допълнителна информация за въпросния човек.
– Хората трябва да крият далеч по-старателно следите си в мрежата – промърмори Едгар. – Просто вече не са достатъчни два прокси сървъра, три фиктивни айпи адреса, изфабрикувано дигитално сливане в Хонконг и програма за битово разпръскване на информацията, произволно движеща се по информационните потоци с реасемблация на платформа в Дубай.