– Не мисля, че те разбрах, Едгар – потърка слепоочията си Шон. – Всъщност изобщо не схващам за какво говориш, но имам един въпрос: възможно ли е да стигнат до теб?
– Аз съм окей – отвърна Едгар. – Нали знаеш, че националната сигурност...
– … е над всичко – довърши вместо него Шон, прекъсна връзката и се извърна към Мишел.
– От намръщената ти физиономия разбирам, че желанието ти не е било изпълнено – отбеляза тя. – Но по принцип беше прав...
– Ще те упътвам към мястото, на което отиваме.
– Шон? – настоятелно го изгледа тя.
– Не сега, Мишел – строго каза той. – За бога, недей сега!
Тръгнаха нагоре по алеята, свършваща пред вратата на масивната ъглова къща. Шон натисна звънеца. Отвътре се чуха стъпки. Миг по-късно на прага застана Къртис Браун, съпругът на Дейна. В очите му трепна изненада.
– Виж ти! – възкликна той. – Мислех си, че вече гостувате на някоя от големите телевизии. Нали станахте национални герои.
– Ще ни поканиш ли да влезем, Къртис? – мрачно попита Шон.
– Разбира се – отвърна домакинът и направи крачка встрани. Какво се е случило?
– Знам, че е късно, но искам да ти задам няколко въпроса, свързани с Дейна.
– Окей. Тя вече е много по-добре. Според лекарите най-късно след седмица ще бъде преместена в отделението за рехабилитация.
– Чудесна новина.
Браун затвори след тях и ги покани в хола.
Шон се огледа. Просторното помещение беше обзаведено с удобни ѝ елегантни мебели.
– Личи си вкусът на Дейна – каза той.
– Прав си. – Аз умея да водя сражения, но не разбирам нищо от вътрешен дизайн и съчетаване на цветове. Там съм пълен невежа.
След тези думи Браун ги покани с жест да седнат и се отпусна на едно кресло.
– Какво мога да направя за вас?
– Не ни каза, че напускаш армията – рече Шон.
– А ти как разбра? – изненадано го погледна генералът.
– Вярно ли е?
– Да. Две звезди са ми напълно достатъчни. Ако бях решил да се боря за още една или две, със сигурност щяха да ми изгорят бушоните. Просто ми писна.
– И се местиш в Малайзия, така ли?
Браун скочи на крака и се втренчи в лицето му.
– Ти си ме шпионирал! Вероятно си хакнал личните ми файлове!
– Не съм аз, защото не знам как – поклати глава Шон. – Но имам един приятел, който е факир в тази област. Бих допълнил, че крайната ти дестинация не е Малайзия, защото ще останеш там само няколко седмици. Причината е, че си купил имот на един индонезийски остров – разбира се, чрез подставена фирма… Голям имот на брега на океана. Той струва много повече, отколкото би могъл да си позволи един генерал от армията, въпреки че ти притежаваш и попечителски фонд.
– А по една случайност Индонезия и Съединените щати нямат споразумение за екстрадиране – добави Мишел.
Браун се облегна назад, но не каза нищо.
Шон стана и огледа просторния хол.
– Докато следяхме Леон Саут, минахме през този квартал. Направи ми впечатление, че го познавам, но не успях да се сетя откъде. Сега обаче си спомних – минах оттук веднъж преди години.
– Защо?
– Чух, че Дейна се е омъжила повторно. Поразрових се малко и открих адреса. Просто исках да се уверя, че нещата са наред.
Шон изведнъж млъкна, сякаш се чудеше на собствените си думи. Мишел внимателно го наблюдаваше.
– Добре ли си? – попита след известно време тя.
– О, да, нищо ми няма – изпъна гръб той. – Но както и да е… Минах оттук с колата. Хубав квартал, още по-хубава къща. Ти имаш солидна репутация. По всичко личеше, че е направила сполучлив избор.
– Аз също.
– Тогава защо си купил еднопосочен билет, Къртис? – рязко се обърна Шон. – И защо само един? Къде е билетът на Дейна? Заминаваш след два дни, но според това, което току-що ни каза, тя няма да излезе от болницата толкова скоро...
Браун мълчеше.
– Онази вечер видяхме, че Дженкинс мина покрай къщата на Саут, но не се отби – продължи Шон. – И знаеш ли защо, Къртис? Защото е идвал от твоята къща след среща с теб. Ти си информаторът на Грант от Пентагона, а не Дан Маршал. Пред нас спомена, че го познаваш бегло от някакви заседания. Но пропусна да кажеш, че си бил посветен в предстоящата тайна мисия на Сам Уинго. И не става дума за слуховете, които Дейна измъкна от теб.
– А Грант ти се е отплатил с нов живот на онзи индонезийски остров – добави Мишел. – Но живот за сам човек.
– Финансиран с петдесет милиона в офшорна сметка непосредствено след нападението срещу Сам Уинго. Трансферът е бил осъществен от подставена фирма, която ние успяхме да свържем с теб. Те са от откраднатия милиард евро, нали? Случайно да имаш представа къде са останалите?
Браун просто мълчеше и ги гледаше.
Шон направи една крачка към него.
– Когато Дейна започна да рови по моя молба, ти реши, че късметът ти е изневерил, нали? Бившият мъж на жена ти се появява от нищото и започва да задава въпроси за схемата, в която си затънал до гуша! Вероятно си се побъркал от страх, а? Ти организира удара срещу нас в мола, нали? Премахваш ни и тримата наведнъж и след това си волна птичка. А после, когато седеше край болничното ѝ легло, вероятно си се молил да не прескочи трапа...
– Аз обичам Дейна – тръсна глава Браун. – Заминавам за чужбина, за да подготвя нещата. След това ще се върна да я взема. Не съм искал някой да стреля по нея. А когато ти ми каза, че е била проследена до мола… – Тук млъкна, а по лицето му се затъркаляха сълзи.
– Прецакал те е партньорът ти – отгатна Мишел.
– Вероятно е бил много разстроен, като е разбрал, че си споделял с Дейна за ситуацията около Уинго – добави Шон.
– Не знаех, че тя разпитва заради теб – отвърна Браун. – Не знаех дори, че сте се срещали, но...
– Беше уведомен от партньора си. Който по-късно е изпратил убийците в мола.
– Защо Дженкинс се появи в дома ти онази вечер, генерале? – попита Шон. – За да те скастри? Или просто за да се увери, че само привидно ни помагаш, за да разсееш подозренията ни?
– Аз… Аз не...
– Знаеше ли какво се готви да направи Грант с информацията, която си му предал? – рязко го прекъсна Мишел. – Знаеше ли, че иска да убие президента? Това е държавна измяна, за която се предвижда смъртно наказание!
При тези думи Браун се сепна и очевидно стигна до заключението, че трябва да си затваря устата.
– Не знам за какво говорите! – отсече той и се изправи. – А сега ще ви помоля да си вървите!
– Полетът ти до Малайзия няма да се състои – предупреди го Шон.
– Защо? Вие нямате никакви доказателства срещу мен. Какво от това, че съм купил някакъв имот? Петдесет милиона в офшорна сметка? Нямам идея за какво говорите. Просто съм направил добра инвестиция, закупувайки известно количество земя.
– Удари ме, защото съм изложил Дейна на опасност – каза Шон.
– И какво от това?
Юмрукът на детектива се стрелна напред и Браун рухна върху близкия стол.
– Просто ти връщам любезния жест – процеди Шон, разтривайки кокалчетата си.
Браун скочи на крака и той моментално зае позиция за блокиране на атаката.
– Достатъчно! – обади се един глас зад тях.
Обърнаха се едновременно. В рамката на вратата стоеше Алън Грант.
В ръката си държеше малка кутийка с бутон, здраво притиснат от пръста му. Другата му ръка рязко разтвори палтото. Към тялото му бяха прикрепени три пресовки С4.
83.
Шон и Мишел побързаха да се отдръпнат от омотаното в експлозиви тяло на Грант, но Браун остана закован на мястото си.
– Какво търсиш тук? – бавно попита той.
– Проследих тези двамата – отвърна Грант и махна към Шон и Мишел. – Ти ли ми заби нож в гърба, Къртис? Защото не виждам как могат да стигнат чак дотук без чужда помощ...