— И какво?
— След като завършихме, се върнах в Щатите и постъпих в Централното разузнавателно управление. Не след дълго Хийт ме потърси, направо бе обезумял. Крещеше, че баща му разкрил тайната му и го лишил от всякакво наследство. Обвини ме, че съм нарушил клетвата си. Уверих го в честността си и предложих да му помогна.
Уредих преселването му в Щатите. После по негова молба го препоръчах в организацията. Както господин Мобрайт изтъкна, Хийт се изкачи в йерархията и бе на едно стъпало под мен, когато и двамата заработихме за „Гибралтар“. Докато разследвахме участието на Ноло Теци в бандата на Крел, установих, че преди години Теци е бил замесен в изнудване. Една от жертвите бил бащата на Джак Хийт.
— Да не би да твърдите, че студентската любов на Хийт е бил Ноло Теци? Боже!
— „Гибралтар“ не обича скелети в гардеробите, Реб. Кокалите им започват да тракат. Наложи се да разследвам Джак — дискретно. Намерих дневниците му още отпреди да дойде в Америка, в които подробно разказваше за омразата си към мен, за непоколебимото си убеждение, че именно аз съм го предал, макар да бе ясно, че е Теци. Не можех да повярвам — с горчивина продължи Бекет. — Близостта ни е била само преструвки. През всичкото време планирал възмездие, само чакал подходящия момент. Какъв идиот съм бил! Какъв глупак!
— И това какво общо има с мен? — попитах аз.
— Има и друго — добави той. — Джак е болен от СПИН.
— СПИН — повторих, представяйки си мършавото лице на Хийт, когато в болницата в Биг Беър спомена, че на драго сърце би приел няколко от килограмите на шерифа. Хийт е бил обречен.
— И отскоро пак се срещаше с Ноло Теци — сериозно продължи Бекет.
Очите му стрелнаха Мобрайт, после мен.
— Изказах негодуванието си в дома му.
— И?
Бекет изкриви лице.
— Хийт измъкна някакъв пулверизатор от бюрото си и… Последните му думи, които чух бяха: „Който мрази, печели“.
— После какво?
— Няколко часа по-късно Мобрайт ме намери в колата ми. Уведоми ме, че ме обвиняват в открадване на информация с намерение да я продам на противниците ни. Бе направено копие на файл от компютър, до който имахме достъп само аз и шефът ми. Спомних си деня, в който оставих Джак сам в кабинета ми за няколко минути. Нямаше как да се защитя. Наложи ми се да бягам, за да не ме ликвидира организацията преди самият аз да си отмъстя. Единственият ми съюзник бе Тим.
— За това ли е всичко? — изплюх аз. — Заради някакъв си файл?
— Чувал ли сте за Системата за пасивно последователно локализиране? — попита Бекет.
Спомних си първата ни среща с Хийт в Милано.
— Знам какво е СППЛ — отговорих нервно. — Какво имаше в този проклет файл?
Лицето на Бекет почервеня.
— Проклетият файл е самото уравнение, Реб. Уравнение за контраудар по електронен път, което позволява на самолетите и системите оръжия да се видоизменят така, че да не нарушават вълновия обхват, на който работи СППЛ. Ако Хийт го продаде на Сун Та Ки чрез Вернер Крел, Тайван ще диктува политиката между Америка и Китай.
Чак сега разбрах какъв водовъртеж е засмукал Джини и мен.
Мобрайт изпъшка. Бекет коленичи до него, за да му помогне.
— След като минах в нелегалност — продължи той — Джак прие на работа Тим, който действаше като мой шпионин. Продължи да следи Хийт и научи, че Крел сам се е насадил — определил невъзможна дата за доставка на оръжията за Сун Та Ки, обещавайки му ракети, които ще са абсолютно безполезни, ако не са поставени в свръхлеки гилзи, способни да устоят на изключително високите температури при шеметното им обратно навлизане в атмосферата. Не съществува такъв материал, но Крел е убеден, че има — откритата преди петстотин години сплав от…
— Леонардо — довърших аз.
— Послужихте ми като средство да се добера до Хийт, преди да предаде диска на Крел — обясни Бекет. — Хрумна ми да ви използвам, за да го поразмърдате.
— Дошло ви е наум да използвате мен! — кипнах аз. — Да раздвижа този умопобъркан.
— И на двамата ни дойде много, Реб. Но нямах друг избор.
— Значи се престорихте на Гриър, куриера. Осакатеният старец…
— Умеем да бъдем такива, каквито е нужно — прозаично отбеляза Бекет.