По бузите на Джини потекоха сълзи.
— Умница е обаче — добавих напрегнато.
— О, да! Да беше чул как превежда Да Винчи. С онези Кръгове на истината се справи великолепно. Отчаяно се стремеше към кинжала. А сега — продължи той, като долепи плоската част на острието към челюстта на Джини — ще го получи.
— Не — проплака се Джини, извивайки се в ръцете му. — Реб, моля те…
— Какво, захарче? — засмя се Теци. — Да не мислиш, че Подпалвача ще те спаси? Грешка. Аз съм гравьорът, скъпа, а ти ще заспиш. Долу сред могъщия венец.
Джини се втренчи в мен с ужасени очи, стисната в лапите на ужаса. Видът й, вятърът и ритъмът на тракащите колела ме отнесоха на точното място — в джунглата.
— Хайде първо мен, Теци — заговорих.
— Какво? Защо?
— Така е редно.
— Ха! — изсмя се той, но долових, че е заинтригуван.
— Така трябва да стане. — Очите ми можеха да прогорят неговите. — Такава е историята — краят на петстотин години от нея. Леонардо… родителите ми… аз. Такава е последователността. Това е твоята поема и ти я написа безупречно — като буквата на врата ми. Сложи й край. Можеш да я наречеш… „Плачи, съдба“.
Чувствах отчаянието на Джини, но не откъсвах очи от Теци, докато влакът пътуваше по линията, далеч над очакващата ни река и убийствени канари.
— Прав си, Асо. Поемата е моя. Точка и край.
Обърнах се към Джини и въздъхнах примирено:
— Съжалявам, Антония.
Скочих върху блестящия месингов парапет и се изстрелях надясно към Теци, прицелвайки ритник в изуменото му лице. Джини приклекна. Ноло ме блокира с кинжала, срязвайки обувката и свода на стъпалото ми. Сграбчих ръката му, която държеше пистолета. Той изръмжа и замахна с кинжала към мен. Хванах китката му и я усуках; ножът се плъзна по пода.
Теци ми налетя с глава и ме остави без въздух; някъде зад мен Джини изпищя. Изкопчвайки ръката си от хватката ми, той ме цапардоса с пистолета отстрани по лицето. Завъртях се и му забих кроше. Главата му се тресна в стената на вагона. Разхвърча се кръв.
Стоварих юмрука си в лицето му, чух хрущене от строшени зъби и крясък. Свлече се на колене и изпусна пистолета. Изритах го с кървавия си крак и още веднъж блъснах главата му в стената. Рухна напред и не мръдна.
В другия край на платформата Джини се бе превила на две, притискаше бедрото си отстрани, а между пръстите й се процеждаше кръв. Отпусна се хълцаща в ръцете ми.
— Държа те — нежно промълвих. — Добре ли си?
Тя се дръпна от мен.
— Не, не съм добре! — извика и заби юмрук в стомаха ми.
Ето те, Джини Джанели, същата си! Почувствах ръката й на рамото си и се изправих.
— Спасявам те, а ти ме удряш — изстенах. — Защо го направи?
Прехапа долната си устна, с което винаги ме караше да забравя всичко. Докоснах с обич бузата й, а тя килна глава назад, както бе постъпила в градината на Поп. После лицето й пребледня като платно.
— Реб!
Зад мен стоеше Теци, облян в кръв, вдигнал Кинжала на Медичите, готов да нанесе удар. Измъкнах минито и стрелях. Той се изметна назад, куршумите експлодираха. Отново стрелях, докато изпразних пълнителя.
Втурнах се към него, стиснах го за гърлото, а палецът ми покри главата на татуираната змия. Измъкнах кинжала от отпуснатата му ръка и го пъхнах в задния си джоб. Надвесих го над парапета и откопчах прасенцето на Джини от ревера му.
Кървавите устни на демона потрепериха, пурпурна вадичка потече по противното му лице.
— Плачи, съдба — изхъхри той.
— За теб не — отвърнах и го бутнах към преизподнята.
Наблюдавах как бързо се стопява като незабележима точица, а адреналинът отстъпи на облекчението.
Най-после свърши, казах си аз.
Точно тогава Джак Хийт излезе на платформата, насочил пистолет към мен.
— Къде е? — заплашително попита той.
Поколебах се: той се прицели в Джини.
— Не! — извиках. — Ще ви дам проклетия кинжал! Ако я пуснете в Цюрих… невредима.
Хийт отново обърна оръжието си към мен.
— Млади човече, наистина притежавате доблест — произнесе той. Последва мъчителна тишина; после добави. — Добре. Дамата на сърцето ви ще живее.
Подадох му кинжала с отворена ръка.
Когато го прибра на сигурно място в джоба си, Хийт отново запъна ударника.
— Почакайте — със сълзи се примоли Джини — нека да го целуна за сбогом. Моля ви.