Ето нещо, което си заслужаваше да се брани. Щом немощта и корупцията на Манчу можа да даде такива плодове — тъй си мислели чуждестранните представителства — защо тогава да се флиртува с тайпингци, които — макар християни и прогресивни — били патриоти и могли да създадат един силен Китай? И тъй, не нерешителните императорски войски, а чужденците задържали изненаданите тайпингци извън Шангхай.
Това сторено, англо-френските войски и флоти се възползували от един нищожен инцидент — пленяването на контрабандиращия опиум кораб Ароу, който плувал под английско знаме — и окупирали Пекинг. Манджурците разбрали сега кой е господарят. Китай бил унижен, а новия статут за Шангхай бил вписан в един договор-закон. Императорското правителство било принудено да отстъпи концесии и в други пристанища и да даде на чужденците право да участвуват в бреговото и речно плаване, без държавен или административен контрол от страна на китайските власти. Външната търговия на Китай — независимо през кой пункт ще минава — била подчинена на условието, че не може да се събира повече от 5 на сто мито на всяка внесена от чужбина стока, премахвайки по този начин единствената възможна предохранителна мярка за развитието на китайската индустрия. Екстериториалността била разширена и затвърдена още повече. Китайските морски митнически власти, които събирали митото от 5 на сто в полза на китайското правителство, също били поставени под контрола на чужденците — не само в Шангхай, но навсякъде и не временно, а завинаги.
Подчинили по този начин Манчусите под своята власт, чуждите държави продължавали да ги подпомагат да смажат набързо неудобните тайпингци из цялата страна.
Ролята на Америка при тези събития е много двойствена. Американски търговци в Шангхай участвуват в едни от първите акции срещу тайпингци и подпомагат парично издръжката на една войскова част под командата на американеца Фредерик Таунсенд Уорд, чийто гроб става по-късно място за поклонение на американската търговска колония. Американската флота — макар и официално безучастна — взема твърде живо участие в англо-френските враждебни действия срещу Китай, които завършват с налагане на оскърбителния Тиенцински договор. През 1856 година, американските кораби Портсмут и Левант, настоявайки за своето „неутрално“ право да преминат през речните бариери на град Кантон — поставени от китайците, за да не допуснат англичаните, с които били във война — обстрелват и завземат един форт, който се намирал по пътя им. В 1860 година, американецът Татнал — прочул се през Мексиканската война — пуснал котва пред фортовете Таку, в Северен Китай. Същите фортове били атакувани от английския адмирал Хоуп, който загубил няколко кораби, от китайските брегови оръдия. Започвайки с оказване медицинска помощ на ранените моряци на адмирал Хоуп, американският командант завършил със стрелба срещу китайците и докарал английски моряци за действие срещу тях. Цялата афера приключила с окупацията на една „американска концесия“ в Тиенцин.
Този кратък исторически откъс заслужаваше да се припомни. Той хвърля обилна светлина върху постоянните тежнения на американските въоръжени сили, да действуват на своя воля срещу по-слабите народи.
Англо-френската интервенция срещу тайпингците била ускорена още повече от нежеланието на последните да се съревновават с манчусите за ролята на чуждо оръдие. Хунг Хсиу-чуан — „Небесният крал“ — не потърсил помощта на Европа, а само нейния неутралитет. Никакъв интерес не проявил той към предложенията от Лондон да действува като „честен посредник“ между враждуващите страни, заявявайки, че ако трябва да има работа с императора, ще се отнесе пряко до него. Последвалото задушаване на тайпингското движение се развило по образец твърде подобен на този, който наблюдаваме и днес.