Отначало англичаните отрекли всякакви намерения за вмешателство в китайските работи. Те уверили тайпингците, че — независимо от своя десант в Шангхай — „не ще вземат никакво участие в гражданската война“. Адмирал Хоуп, от английската флота, с когото вече се запознахме, обявил, че „правителството на Нейно Величество желае да запази… неутралитет между двете спорещи страни“. Но един от неговите подчинени — капитан Шерард Осборн — бил придаден като военен съветник на манчуската флота. Майор (по-късно генерал) Гордън бил изпратен в Китай да поеме командуването на една модерно обучена китайска императорска войска — позната под името Всепобедната войска, — организирана най-напред от трима американски авантюристи, финансирани от трима търговци-чужденци в Шангхай, а именно — Фредерик Таунсенд Уорд, Бъргвайн и Форестър. Английското правителство признало „свобода на офицерите да постъпват на китайска служба, при половин заплата, плюс цяла китайска заплата“.
Линдлей ни съобщава, че манчусите си служели с „пушки, куршуми и снаряди марка Енфилд (току-що извадени из арсеналите и плащани от английските данъкоплатци“).
Извън Шангхай се развили ръкопашни схватки.
При едно стълкновение, срещу тайпингци било стреляно от някой си капитан Каваноу, който изгорил цяло село като отмъщение за един убит от насрещната стрелба на тайпингци европеец. При друго едно сблъскване, адмирал Хоуп разположил моряците си пред Шангхай в „морална подкрепа на китайското правителство“. При развилата се схватка, адмиралът бил ранен и — както пише Линдлей:
„За отмъщение срещу ярката обида и дързост на тези бунтовници, които се осмелили да запратят куршум в крака на един английски адмирал, който полагал всички усилия да ги избие, Съюзниците докарали своята артилерия — убивайки около триста души и унищожавайки големи количества зърнени храни.“
Как е бил задържан Шангхай в полза на императора, може да се разбере от разположението на войските, които отблъснали три тайпингски набези да го превземат. При първия — „китайският“ императорски фронт се представлявал от 1497 английски войници под командуването на генерал Станлей, 400 французки — под командуването на адмирал Порте и 300 китайци — под командуването на американеца Уорд, като не били представени никакви редовни правителствени войски. При втория набег имало: 1700 англичани, 700 французи и 400 души от хората на Уорд. Едва при третия опит на тайпингци пристигнали 5000 императорски войници, но дори и в този случай те били подпомогнати от един англо-френски контингент от 1300 човека и 1000 човека от хората на Уорд.
Междувременно, английският министър-председател, лорд Палмърстън, така силно се раздразнил при своите критики в парламента, че изоставил всякакви опровержения за развиваща се интервенция. Той заявил с величествени и лицемерни изречения:
„Ние се намесвахме в други страни — при голяма полза за самите тях. Намесихме се в случая с Гърция и установихме независимостта на гръцката държава. Намесихме се в случая с Португалия и дадохме възможност на португалския народ да получи една свободна и парламентарна конституция („чуйте, чуйте!“)… Намесихме се и в онези събития, които доведоха до Кримската война. Намесихме се и в работите на Китай и защо? Защото нашите права по договорите бяха застрашени, а интересите ни — сложени на карта“.
И тъй, тайпингци, които никой въобще не е обвинявал в омраза към чужденци, били победени. Чуждата интервенция наклонила везните против тях, но те пострадали още и от вродени недостатъци. Програмата на въстанието била мистична и отвлечена и макар че вдъхновявала към велика преданост, все пак съдържала слабости, които разлагат селските войски, когато те стигнат при центъра на градските богатства.
Въстановявайки се бавно от двойната си криза, Китай бил разпокъсан напълно през следващия четвърт век. Дори Япония се наредила да вземе своя колониален дял, заграбвайки през 1874 година островите Луу Чуу (включително и остров Окинава). През 1885 година Франция си осигурила Индокитай с помощта на една малка война, през време на която тя потопила по-голямата част от флотата на манчусите. През 1894 година Япония отново нападнала Китай, за да установи господство над Корея и да заграби Формоза. Япония би могла да окупира също така и Южна Манджурия, ако другите велики сили не сметнали това за твърде много по отношение на един бързо замогващ се пришелец.