Междувременно икономиката на Запада отишла още по-далече. Износът на капитали, картелите и „стопанските тръстове“ надраснали чисто търговските интереси. Империалъзмът започнал да гледа на пазарите като на по-малко важни в сравнение със секторите на монополизираните капиталовложения, източниците на сурови материали и евтиния туземен труд. Търсенето на отвъдморски територии било организирано и ускорено. Африка била поделена за рекордно време. Към богатствата на Китай сега се обърнали по-алчни от всякога очи.
В края на 1890 година Царска Русия отбелязала първата стъпка. Тя подкупила един манчуски вицекрал да придобие права за строеж на железница в Манджурия, Талиенуан (Дайрен) и в Порт Артур.
Англия отговори със завземането на една морска база при Уейхайуей — намираща се отвъд залива Чили и срещу горните градове — а получи още и договори за железници. Към своето владение Хонг Конг, Англия прибави и част от хинтерланда, наречена по-късно „Нови територии“ — с договор за деветдесет и девет години.
Франция последва случая, завземайки едно малко пристанище за флотата си близо до залива Куангчоу, плюс — също права за железница. Япония обяви провинцията Фукиен — срещу Формоза — за своя „сфера на влияние“.
Амбициозният германски кайзер Вилхелм II, започвайки тъкмо тогава да се чувствува силен, се възползува от убийството на двама мисионери, за да завземе пристанището Цингтао и да построи своя железница през полуострова Шантунг.
Дори Америка започна да си присвоява територии в Далечния изток — в резултат на войната, която тя започнала с Испания в Куба.
Ние разказахме вече как по време на Тайпингското въстание по-способните елементи от чифликчийското дворянство на среден Китай — които най-напред останали настрана от династията Манчу — провели своята отбрана срещу селяните. Те започнали да участвуват в управлението и му вляли известна закъсняла енергия. Ценг Куо-фан станал един способен държавен администратор. Цо Цунг-танг повел войските си, за да потъпче голямото Уйгурско национално въстание на Якуб Бег, в Синкианг (Китайски Туркестан). Тези мъже били проникнати от съзнание за необходимостта от модернизиране на националната отбрана. Те търпели железнопътните концесии на чужденците, защото гледали напред — към деня, когато Китай ще контролира ж.п. линиите. Един от тези мъже — Чанг Чи-тунг — построил стоманените заводи Ханиетинг, които и днес са най-големите китайски заводи от този род. Цо Цунг-танг смазал мохамеданите, като накарал войниците си да строят модерни пътища. Той внесъл от чужбина най-модерните за времето си текстилни машини за един голям текстилен завод в отдалечения Ланчоу — за преработка на изобилния добив от вълна на северо-запад.
Всички тези стремежи се вдъхновявали от феноменалния напредък на близката Япония. Японската аристокрация, премахвайки овехтялите феодални организационни форми и отваряйки път на индустриализацията, успяла да запази както императора, така и феодалната си аграрна система. Япония била „отворена“ след Китай, но четиридесет години по-късно тя вече разполагала с толкова силна войска и флота, че независимостта ѝ била гарантирана и тя станала признат партньор в агресията на Западните империалисти. Развитието на Япония било подпомагано от Великобритания, която виждала в огромния японски военен потенциал — особено по море — една необходима противотяжест срещу Царска Русия. Новите китайски чиновници се стремеха упорито да следват примера на японците.
В резултат на всичко това се създаде Реформистко движение — 1898 година — насочено срещу фанатизираните привърженици на режима Манчу, които „нищо ново не бяха научили и нищо старо — забравили“. Учени мъже, като Канг Ю-уей изработиха планове за конституционна монархия, еднакво силна да отхвърли опеката на Запада и да осуети промените в традиционното обществено равновесие на силите. Тези хора спечелиха на своя страна самият император Куанг Хсу, който имал твърде жив ум, но твърде слаба воля. Макар че имали за свой образец Европа и Япония, те не получили подкрепа от никъде.
След тримесечно управление, през време на което императорът издал редица укази за модернизиране, реформисткото движение било смазано ефикасно от лелята на императора, вдовствуващата императрица Цу Хси — последният остър зъб от престарелия манчуски дракон. Не за първи път тази жилава бабичка овладявала изцяло властта. Тя дълги години държала властта в ръцете си като регентка — през малолетството на своя внук. Сега тя мобилизирала старата дворцова свита, отново да я постави на трона. Действувайки светкавично, тя заловила всички реформистки „конспиратори“, които могла да улови и заповядала да бъдат съсечени като предатели — наполовина през кръста. Самият млад император бил затворен през останалите 10 години от живота му.