Ето защо, Сун се обърна към Съветска Русия. Руснаците заявиха, че те са готови да третират китайците като равни на себе си във всяко отношение. Самите те току-що се възмогнаха от собствената си гражданска война и нямаха капитали за влагане. Но те поставиха на разположение на Сун всичкият опит на своите борби.
Най-ценната подкрепа, която руснаците оказаха на Сун се състоеше в съвета, който те му дадоха — че ако иска да надвие старите сили, той не трябва да постъпва с тях съгласно традиционните правила. Политическите борби в Китай винаги са били борби за повече власт по върховете — съревнование кой кого да измами за повече постове, да спечели повече чиновници на своя страна и да поддържа най-голяма армия. Руснаците го убедиха, че единствения начин да се справи с тази напаст е да хвърли огромната „пасивна маса“ от народа в борбата срещу реакцията и контрола на чужденците. И сам Сун Ят-сен разсъждавал по същия начин още от времето на своите тайпингски мечти, но не достигнал до практически начин за приложението им. Той с радост прегръща новите идеи.
В резултат, реорганизирането на Куоминтанга се изрази в една коалиция на всички китайци заинтересовани за модерно развитие и национална свобода. Китайските комунисти, които бяха доказали вече силата си сред работничеството, влизаха като съставна част от коалицията на базата на една предварително одобрена програма. Започва се и политическа работа сред селяните.
Сун Ят-сен почина през 1925 година, малко преди възобновената партия да започне своята историческа дейност, която създаде днешен Китай.
На своите последователи Сун Ят-сен остави: „Трите народни принципа“, една платформа от „Три велики политики“ за осъществяване и едно Завещание.
Трите принципа бяха: Национална независимост, Демокрация и Подобрение поминъка на народа. Последният принцип Сун понякога отъждествяваше със социализъм, а друг път — не. Но той постоянно повтаряше, че в него трябва да се включва основното антифеодално начало, а именно — че „земята трябва да принадлежи на онези, които я обработват“.5
Трите политики бяха: деен анти—империализъм; сътрудничество със Съветския съюз и насърчение на работническото и селско движение.
А Завещанието гласеше:
Цели четиридесет години аз посветих живота си на каузата на народната революция с една цел: издигането на Китай до положението на свобода и равенство сред народите. Моят опит през тези четиридесет години ме убеди, че за постигането на тази цел ние трябва да предизвикаме пробуждане на собствения си народ и се съюзим в една обща борба с онези народи по света, които ни третират като равни.
Революцията още не е завършена. Нека всички наши другари следват моя план за Национално възстановяване и Манифеста, издаден от Първия национален конгрес на Партията и положат всички усилия за тяхното изпълнение. Преди всичко, моите неотдавнашни декларации в полза на свикване на едно Национално събрание на китайския народ и премахване на неравноправните договори трябва да се приложат на дело, колкото се може по-скоро.
Планът за Националното въстановяване, за който говори Сун, постави върху правителството отговорността за създаване на една икономика, която да „удовлетвори четирите основни нужди на народа: храна, облекло, жилища и транспорт“. Като стимул за участието на народа в управлението и страж срещу растежа на бюрокрацията, Планът препоръчваше една почти пълна автономия на изборни местни самоуправи. Приходите трябваше да се събират от данък върху земята, по съществуващата емлячна оценка, но „всички последующи увеличения на стойността — дължими на политическото подобрение на положението и на социалния напредък — следваше да се считат за обществена собственост на народа“ — чрез неговите местни самоуправи. Всички „произведения на общественото стопанство, всички природни богатства (като мини, водни сили и гори)“ — трябваше да представляват „обществена собственост на местните управи и да се употребяват за обществени мероприятия за благото на народа.“ Централното правителство би трябвало да оказва техническа помощ и да влага капитали само в онези мероприятия, които са твърде много големи, за да бъдат ръководени от местните управи.
5
Намеците в смисъл какво Сун е казал, а не — написал, се дължат на обстоятелството, че той бе постоянно извънредно зает с практическа организаторска работа, за да пише много. Дори и прочутите „Трите народни принципа“ са лекции в ръкопис, които не бяха завършени и които той никога не намери време да издаде лично. — Бележка на автора.