И тъй, в момента, в който разбраха, че намирането на един силен човек между старите генерали е загубена надежда, чужденците потърсиха такъв човек във висшите кръгове на Куоминтанга. Спряха се на Чанг Кай-шек, който — подобно на своите предшественици в същата роля — беше готов на компромис с империализма, за да обуздае пробуденото народно „чудовище“. Но в сравнение със „силните“ мъже от миналото, Чанг имаше много по-добри шансове. Европейските държави бяха сега действително изплашени и бяха готови да сторят всичко възможно, за да си осигурят един партньор и един полицай. Десните елементи в Куоминтанга си направиха сметката какво биха постигнали с чужда финансова и техническа помощ стига веднаж да принесат необходимата полза на чужденците. Освен това, задачата не беше трудна. Шангхайските работници бяха въстанали в полза на — а не против — Чанг Кай-шек и не бяха готови да посрещнат удара от тази страна. Дясното крило в Куоминтанга имаше преимуществото на инициативата.
Американецът Джон Б. Поуел — един фанатично привързан към Чанг автор — описва случилото се по-нататък, в своята книга „Моите двадесет години в Китай.“ Полицията на френската концесия в Китай започнала преговори с Чанг и с Ту Юе-сен — един местен Ал Капоне, забогатял от опиум — да обезоръжат и смажат работническите съпротивителни ядра, които контролирали „китайската част на града“ Шангхайските банкерски посредници — действувайки за чужденците и в своя полза — накарали Чанг да се съгласи и обещали незабавна финансова подкрепа. Ту заявил, че ще хвърли в борбата всички свои гангстери срещу пет хиляди пушки и други чуждестранни съоръжения. Той поискал още и право на транзитно преминаване през Международния квартал (общата база на чуждестранното влияние, освен френската), където присъствието на китайски въоръжени сили било забранено по договор. Председател на кварталния съвет бил един американски адвокат, Стърлинг Фесенден. Той одобрил плана от името на едрия англо-американски капитал.
Гангстерите изненадали работниците и избили хиляди от тях. По същото време Чанг си послужи със собствените си войски из цял Китай, за да извърши внезапно клане над хиляди местни селски и работнически водачи, прогресивни интелектуалци и комунисти. Той разоръжи „неблагонадежните“ войски и даде — чрез безмилостен терор — на народните организации да разберат, че тяхната роля в революцията е вече завършена.
Мистър Поуел чувствува угризение на съвестта за употребата на гангстери в Шангхай и за кръвта, която Чанг „бил принуден“ да пролее, но се самоуспокоява с мисълта, че на огъня човек отвръща с огън. По този начин той оправдава смазването на работниците с гангстери, на селяните — с наказателни експедиции, на комунистите — с екзекуции, затвор и изтезания.
В самия Китай, след 1927 година силите продължиха да се хващат за „руския“ претекст. Не защото вярваха в него, защото този претекст отговаряше на техните общи планове. Интервенцията за смазване на съветската революция в самата Русия се провали. Вместо това Европа и Азия се раздрусаха от революционна вълна.
Докато ревностно пазеният имунитет на Международния квартал в Шангхай бе отменен, за да обслужи разбойниците на Ту Юе-сен, едно още по-крайно нарушение на свещения закон бе допуснато в Пекинг, където военните диктатори от Северен Китай изживяваха последните си дни. С одобрение на Дипломатическото тяло, китайската полиция навлезе в охранявания от чужди войски Легационен квартал и нападна съветското посолство. Нападението бе извършено по образеца на подобни нахлувания из полудипломатическите руски търговски представителства в Лондон и Ню-Йорк. Каза се на времето, че намерените в Пекинг документи установявали окончателно намеренията на Русия да „болшевизира“ Китай. Но Рандал Гулд ни уверява, че тези книжа „бяха фалшификати от най-груб тип, стъкмени от белогвардейци… и написани по старата руска азбука, вместо на употребявания от съветския режим опростен стил.“
Веднага последва прекъсване на дипломатическите отношения между Китай и Русия. Още по-рано дори, Куоминтангът изгони руските консули из останалите области на страната. В Кантон, където десничарски войски смазаха едно работническо въстание, няколко представители на съветското консулство бяха измъкнати из канцелариите им и избити. Първата фаза от китайско-съветските отношения се прекрати внезапно и двете страни се изолираха една от друга.