Студентите бяха последвани от други. През 1936 година и в началото на 1937 повика за единство и съпротива се разшири из всички кръгове на китайския народ. Десятки хиляди текстилни работници от управляваните от японците фабрики организираха политически стачки. В тяхна помощ бе образуван комитет от видни либерали, между които и ректора на един от най-прочутите китайски юридически факултети, един добре
известен индустриалец и един от големите издатели. Седем от членовете на този комитет в Шангхай бяха арестувани незабавно за „подкопаване сигурността на Републиката“ — едно престъпление предвиждащо смъртно наказание. При съденето на тези хора, госпожа Сун Ят-сен — вдовица на основателя на Китайската република и на Куоминтанга — присъствува по демонстративен начин на съдебните заседания, за да засвидетелствува своята солидарност с тях. Тя се обособи като водачка на Дружествата за Национално спасение — съставени от всички класи на народа, които дружества проникнаха из цялата страна с програма подобна на тая на студентите и на антияпонските стачници.
Но и Куоминтангската армия стана неспокойна. „Простият и невеж“ селски войник не можеше да се освободи от идеята, че армията, в края на краищата съществува за отбраната на народа. В резултат, същият войник воюваше много зле против комунистите, често преминаваше на цели дивизии при тях, а се сражаваше много добре при случайни схватки против японците — „съседите-приятели“ от примирието Хо Йинг-чин — Умецу. При Хсифенгку и Купейку — двата големи прохода на Великата стена — едни дори „посредствени“ китайски войски показаха не само решителност, но и висок нападателен дух. Войниците от феодалните провинциални войски, които се сражаваха тук, живееха на село като паразити и бяха свикнали всеки да дига ръка срещу тях. Те оставаха и изненадани и трогнати, когато делегации от всички среди на народа идваха да ги посрещат с дарове, оратори ги възхваляваха като национални герои, а студенти-медици идеха доброволно сред войските, за да превързват ранените.
Нещо ново започна да става в стария Китай. Военни части се сражаваха срещу нашествениците не само когато те стреляха по тях докато се издаде заповед за прекратяване на стрелбата, но и по своя инициатива и дори в нарушение на началническата заповед. През 1933 година и следващите години, армиите в Чахар — под командуването на генералите Фенг Ю-хсианг, Фанг Чен-уу и Чи Хунг-чанг — водеха войната против японците по свое разбиране, а това бе едно „престъпление“, заради което генерал Чи бе екзекутиран от жандармерията на Куоминтанга, а генерал Фенг трябваше да спасява живота си зад границата.
През годините 1934–1935 Китайската Червена армия започна Великия поход от югоизточен към северозападен Китай под лозунгите: „Китайци не трябва да се сражават с китайци“
и „Съпротивлявайте се срещу японците“. Тази армия се вряза дълбоко в провинцията Шанси, опирайки съвсем дълбоко до японските крепости. Токио заплашваше и беснееше заявявайки на китайското правителство, че ако то не обуздае комунистите, всички примирия и спогодби ще бъдат унищожени.
Тогава китайското правителство изпрати една експедиция срещу комунистите — съставена от войски на централното правителство и от манджурски войски — и установи в Сиан нарочна Усмирителна главна квартира с цел за „изтребване на бандитите“. Експедицията се провали страшно. Една обучавана от германци ударна дивизия на централното правителство премина още при първия досег на страната на червените, а други бяха смазани.
Манджурците, които не се откъсваха от мисълта за поробеното си отечество и които хранеха страшна омраза към японците, които го бяха заграбили, не можеха също да пренебрегнат аргумента на Китайската червена армия, че е настъпило странно време китайци да се сражават срещу китайци. Между най-висшите офицери на „усмирителите“ и евентуалните усмирени се сключи една своего рода спогодба за ненападение. Между простите войници на централното правителство и комунистите винаги си съществуваше до известна степен един „единен фронт в низините“ и този фронт намери израза си в тайнствени побратимявания и доброволно предаване. И ето, за първи път сега, то се подкрепяше и от единен фронт по върховете. Изплашен, Чанг-Кай-шек лично се озова бързо в Сиан да увещава манджурските войници в дълга им да смажат вътрешните врагове, преди още да се помисли въобще за война срещу Япония. Манджурците отговориха като взеха самия Чанг за пленник при известния „Сиански инцидент“. И само намесата на „червените бандити“ — които действително вярваха, че съпротивата срещу Япония може да се води само дружно от всички трудещи се китайци — спаси Чанг от народен съд и екзекуция, което личните му подчинени искаха. Вместо да застрелят Манг и да поведат една още по-голяма братоубийствена война, хората които плениха Чанг обнародваха един манифест подкрепвайки исканията на студентите, работниците и борците за „Национално спасение“ — война срещу Япония, прекратяване на гражданската война, освобождаване антияпонските политически затворници и осигуряване граждански свободи. После пуснаха Чанг да си върви.