Днес, когато японците ги няма, Китай не иска да бъде изключителна собственост на поддържания отвън Куоминтанг. Той предпочита да е Китай на китайския народ. Индия също няма интерес да бъде английска Индия, само защото едвам се е изплъзнала да не стане японска. Индонезийците имат толкова малко полза от една холандска Индонезия, колкото и от една японска. Те държат за една Индонезия за индонезийците.
Много загриженост се проявява отвън по въпроса как Китай може да има едно правителство, което китайският народ ще смята за представително. Как да се изкалъпят едно или няколко правителства в Индия, които населението да приеме? Какъв вид управление подхожда най-добре на индонезийците? Горните въпроси тревожат и азиатските народи, но те сами искат да намерят разрешението им. Освободили се веднаж от външна окупация, тези народи ще приемат на драго сърце съчувствие отвън и дори ще помолят за техническа и организационна помощ. Но те не желаят вече никаква „подготовка към самоуправление“. Госпожа Сун Ят-сен — вдовицата на основателя на китайската република — обобщава горната мисъл в критиката, която отправя срещу протаканото „политическо настойничество“ в самата нейна родина. „Най-добре ще се научиш да плуваш като влезеш във водата“ — казва тя. Никой не се е научил да плува по друг начин“.
Това поражда друг един въпрос, който много се разисква днес. Кога една подчинена държава е „годна“ за независимост? Кога нейните чужди господари ще си теглят заключението, че тази държава е достатъчно просветена? Кога един подтиснат народ бива готов за демокрация? И кога неговите феодални господари ще сметнат, че на този народ може да се „повери“ демократично управление?
Разглеждайки въпроса в рамките на морала, човек би казал, че не съществува народ, който да не може да се управлява сам. Но историята не е етика и същата тази история дава един различен отговор. Историята казва, че народите си извоюват свобода и демокрация, само когато добият сила за обезпечаването им. Годна или негодна, Америка започна като една от онези далечни области по географската карта, които биват оцветявани розово или зелено, за да личи на чия империя са владение. Америка стъпи за първи път на здравата почва на държавнически живот не когато Петрик Хенри се провикна: „Свобода — или смърт“ и родолюбците протестираха срещу „Гербовия налог“, а когато готовите за действие фермери от Лексингтън и Конкърд доказаха, че действително желаят да се бият за извоюването на свободата.
След това нещата се придвижиха много бързо. Все повече и повече хора взеха участие в сраженията. Организацията се разшири. Връзките между отделните колонии станаха по-тесни. И последваха: победа във войната срещу англичаните, Устава на Конфедерацията и няколко години преговори — не с някакъв господар, а между самите щати — за съставяне на американската конституция. Ето, това е начинът, по който една държава престава да е фигурант на сцената на историята и става действуващо лице.
Американската революция не се оказа загуба за Англия, тъй както френската революция не бе загуба за Европа. Новата американска държава не се отчужди от „цивилизования свят“, а му се оказа извънредно полезна при различни случаи. По същия начин, по-късно Съветският съюз, смятан за извън законите, се оказа решаващата сила за смазване стремежите на Хитлер да върне Европа към средновековно варварство.
Това, което стана в Китай през време на войната с Япония изведе тоя народ от 450 милиона души от положението на „човешки пълчища“ нейде на географската карта. То доведе Китай по-близко до съвременния държавнически живот, отколкото всички досегашни събития в неговата история.
ЗАЩО АЗИЯ Е ИЗОСТАНАЛА.
Ние няма да стигнем много далече, ако се водим по ума на побърканите бели сантименталисти, които говорят за „духовното превъзходство“ на Изтока и по ума на азиатските писатели като Лин Ю-танг, които — за да ни изумят — призовават миналото величие на своите философи и крале. Достатъчни са собствените ни очи, уши и носове. Днес Азия е изостанала. Тя е злочеста и осиромашала. На всеки десет азиатци девет не знаят да четат. Постиженията на модерната техника и хигиена се намират отвъд техните икономически и духовни кръгозори. Колониалните и полуколониални народи в Далечния и Близкия изток са феодални и изостанали със стотици години. Азиатците, които не са облагодетелствувани от тази изостаналост, не отричат това. Те искат само едно — да ѝ сложат край.