— Да вдигнем тост за късмет — предложи Айсу и плесна с ръце. В стаята безмълвно влязоха жени телохранители и сервираха вино, след което също тъй безмълвно си тръгнаха. Айсу вдигна чашата си и каза: — За вашата победа и за поражението на сосакан Сано! — двамата отпиха и тръпчивото питие ободри Янагисава. Айсу напълни повторно чашите и предложи нов тост: — Дано заловите убиеца на Коное също както успяхте с Лъва!
Злоба изкриви усмивката на дворцовия управител.
— Не — изсъска той, — не както с Лъва. Този път Сано няма да има втори шанс да се спаси от позора.
Под надвисналите вежди очите на Айсу блеснаха; гъвкавото му тяло изтръпна в радостно очакване.
— Как трябва да умре Сано?
— Не знам още — призна с неохота Янагисава. — Нито мога да предскажа резултата от разследването… — той скочи отново на крака и закрачи из стаята. — Всичко зависи от самия случай. Засега нямам достатъчно информация, преди да предприема следващата стъпка. Но скоро ще имам — рече той и напрегна слух към потъналата в мрак градина, сякаш очакваше някого.
След няколко мъчително дълги и не особено плодотворни часа Сано приключи събеседването с членовете на клана Коное. Роднините бяха слисани и ужасени да научат, че министърът е бил убит, а не е починал от тайнствена болест, както бяха смятали до момента. Не знаеха, че е работил като шпионин на мецуке, и твърдяха, че нямат представа, кой от заподозрените може да е причинил смъртта му. Сано успя да научи само два странични факта. Един братовчед на Коное каза, че няколко пъти при различни обстоятелства чул подобен вик, но доста по-слаб, а след това в градината намирали мъртви птици. Това затвърди убеждението на Сано, че някой в двореца наистина владее силата на киай. Дали той… или тя… се бяха упражнявали за убийството? Вторият факт отпращаше петнайсет години назад, когато секретарят на Коное — младеж на име Рьозен, бил промушен смъртоносно. Това вероятно бе престъплението, което бакуфу беше прикрило, за да принуди Коное да шпионира за мецуке, но Сано не успя да открие никаква видима връзка между инцидента и убийството на Коное. Детективите Маруме и Фукида също не научиха нищо съществено от слугите.
Сега Сано, Хошина и детективите стояха пред личните помещения на Коное, които включваха две съседни стаи във вътрешността на къщата. Хартиени стени с вертикални летви ограждаха мястото и позволяваха по-голямо уединение от откритостта на класическата за императорския двор архитектура.