Янагисава също смяташе, че идеята за киай е плод на суеверие. И все пак нищо друго не би могло да обясни състоянието на трупа.
— И какво друго каза сосакан сама за убийството?
— Обясних му, че съм провел предварително разследване и съм определил като заподозрени император Томохито, принц Момозоно, императрицата майка Джокьоден и императорската съпруга госпожа Асагао — отвърна Хошина. — Точно както ми наредихте.
Янагисава кимна одобрително:
— Продължавай все така усърдно! Трябва да убедиш Сано, че си вещ и почтен, като му подаваш полезна информация, която би издържала всякаква проверка. Не си му казал за другите си находки, нали?
— Не, той дори и не подозира за тях! — Хошина го погледна дръзко и Янагисава се усмихна. Спестената информация му осигуряваше предимство пред неговия враг в разследването. — Освен това — продължи снажният йорики — Сано разговаря със семейството на Коное, но само си изгуби времето. После претърси стаите на министъра и намери някои неща, които явно вашите хора не са успели да открият… — вестта за поредния провал на доскоро надеждния Айсу разгневи Янагисава. Не можеше в такъв момент да търпи нехайство от страна на главния си помощник. Май трябваше да си намери нов васал! Хошина усети раздразнението на дворцовия управител, но продължи: — В един тайник в стената беше скрита връзка любовни писма, писани от Коное до бившата му съпруга Козери… — Хошина цитира по памет някои пасажи. — За съжаление Сано взе писмата, а аз не посмях да предизвикам подозрението му, като се възпротивя. Успях само да го убедя, че засега би трябвало да остави Козери на заден план и да се заеме с разпитите на заподозрените…
— Добре! — похвали го Янагисава. Може би инициативността и съобразителността на Хошина бяха неутрализирали донякъде фаталния пропуск на важна за разследването информация. Възхищението към красивия йорики засили желанието на дворцовия управител, защото до този момент той никога не се бе чувствал привлечен от чужд интелект.
— Какво друго откри Сано?
Йорики бръкна в кесията на кръста си и извади от там малък предмет. Янагисава протегна отворена длан. Хошина се пресегна и пусна в нея една монета. Ръцете им се докоснаха. От топлината от допира Янагисава настръхна. За миг погледите им се преплетоха. Хошина се усмихна несигурно. Нещо непонятно премина между тях. За да прикрие смущението си, Янагисава разгледа изображението на папратовата клонка върху монетата. Хошина се отпусна назад и седна на пети.
— В наметалото на Коное бяха скрити три такива монети… — дишането на йорики бе станало пресекливо и то по особен начин накъсваше речта му. — Детективите на Сано държат останалите. Когато сосакан сама им нареди да установят какво представляват тези монети и дали имат някаква връзка с убийството, аз също изявих желание да проуча въпроса. Все пак моите връзки в града ще ми спечелят предимство пред Маруме и Фукида.
— Веднага ми докладвай всичко, каквото научиш! Какви са плановете на Сано за утре?
— Ще го водя в двореца да разговаря със заподозрените — отвърна Хошина, вече с по-овладян глас. — Вечерта ще посетим угощението на шошидай.
Янагисава мислено подреди плановете си. После обсъди с Хошина по-нататъшните им стъпки и тогава му хрумна една идея:
— Какво прави госпожа Рейко? — попита, внезапно заинтригуван.
— Стои си в имението. Домакинката там е мой информатор. Наредил съм й да я държи под око.
Но Янагисава знаеше достатъчно за Рейко, за да допусне, че Сано я е довел чак дотук само за да му прави компания.
— Искам пълна информация къде ходи, с кого се вижда и какво прави! — с това деловата част от срещата им приключи, но и двамата останаха неподвижни. Навън далечен звън на храмова камбана оповести часа на глигана8. Хошина чакаше, вперил поглед в Янагисава. После промълви:
— Ако има още нещо, което желаете от мен… — гласът му бе тих, а изражението — сериозно, — … бих бил изключително щастлив да ви го предоставя…
Дързостта на йорики бе оскърбителна. Как смееше той да направи първата стъпка към лични взаимоотношения? Това бе изключително право на Янагисава.
— Така ли? — реагира остро дворцовият управител. — И какво очакваш в замяна? Богатство? Имот? Пост в моя антураж?
И макар че наистина желаеше всички тези неща, Хошина само разпери ръце и каза безстрастно:
— Не, просто искам да докажа, че съм достоен да ви служа! — после се приведе напред и впери поглед в Янагисава с недвусмислено намерение: — И да спечеля честта да бъда във вашата компания!