— Госпожа Джокьоден прекарва повечето време тук — поясни придворният. — Сега ви очаква.
Докато изкачваше стълбите, Рейко си представи майката на императора като крехка и свенлива възрастна жена, която едва ли притежаваше силата на киай. Надяваше се поне да разкрие загадката около местонахождението на Джокьоден в нощта на убийството и да зачеркне един заподозрян от списъка.
В просторната и гола приемна вдигнатите прегради очертаваха гледка на парка отвън, осеяна с вишневи и кленови дръвчета. На верандата с гръб към стаята бяха коленичили мъж и жена. С лице към тях седяха ред благородници, а отстрани чакаха слуги.
— Както е видно от тези документи, бюджетът на императорския двор надхвърля средствата, отпуснати от бакуфу — каза един от благородниците. — Но не можем да намалим разходите, без да се откажем от някои привилегии, затова препоръчваме да ги компенсираме чрез продажбата на свитъци със стихове на императора сред обществеността. Одобрявате ли, ваше величество?
— Той одобрява — каза жената. — Разпратете заповед до всички дворцови поети да съчинят стихове, които императорът да препише и да удостои с инициалите си.
Един секретар записваше усилено. Придворният отведе Рейко при групата и каза:
— Ваше величество, уважаеми членове на върховния императорски съвет, извинете за прекъсването — разговорите секнаха и всички погледи се насочиха към Рейко. — Съпругата на сосакан сама е дошла на посещение при госпожа Джокьоден.
Абдикиралият император Рейген въздъхна отегчено и с вяло безразличие и каза:
— Добре дошли.
Рейко се поклони и прикова внимание в жената.
— Колко хубаво, че сте решили да ни посетите, госпожо Сано! — рече императрицата майка с интелигентен и енергичен глас. Имаше гладко лице и дълги синкавочерни коси, вдигнати на кок и прикрепени с гребенчета. Бе класическа красавица от Мияко — слаба, дългонога, с тънък деликатен нос и фини устни; очите й бяха тесни овали под високи изрисувани вежди. Но Рейко долови и физическа сила в това крехко тяло под копринените пластове на одеждите. Предварителната представа на Рейко за майката на императора се разклати като отражение в езеро, чиято гладка повърхност е била разкъсана от хвърлен камък.
— Сърдечно благодаря, че ме приехте — смутено проговори Рейко.
— Моля, извинете ме за момент, трябва да приключа работата си — каза госпожа Джокьоден. Беше по-скоро заповед, отколкото молба. Явно императрицата майка бе свикнала да й се подчиняват. Тя се обърна към абдикиралия император: — Уважаеми съпруже, бихте ли подписали директивата за дворцовите поети?
Рейген въздъхна отново. Секретарят му подаде един свитък. Джокьоден натопи в мастило нефритения печат на мъжа си, вдигна ръката му, намести я така, че да обхване печата и го притисна върху документа. После разпусна благородниците, а слугите сложиха Рейген на една носилка и го отнесоха. Рейко гледаше с благоговение. Смяташе себе си за смела и умна, че помага на Сано в работата му, но тази жена тук мислеше вместо своя съпруг и издаваше заповеди от негово име. Госпожа Джокьоден спази обичайния ритуал на гостоприемство и поднесе чай. В своето любопитство Рейко забрави добрите обноски.
— Как така успявате да ръководите дела, които обикновено са чисто мъжки? — избъбри тя.
Джокьоден се сепна за момент. После погледна Рейко с повишен интерес. Атмосферата между тях се промени едва доловимо. Императрицата майка отвърна с подобаваща прямота:
— Съпругът ми винаги е проявявал неохота към физически и умствени усилия. Той се ожени за мен, защото знаеше, че мога да действам вместо него. Абдикирането го освободи от доста задължения, но аз продължавам да ръководя двореца и ще го правя, докато синът ни бъде готов да го поеме.
— Простете нахалството ми, но е рядкост да се види жена в ръководно положение…
— Не по-малка рядкост е съпруга на висш служител от Едо да пътува до Мияко — отбеляза Джокьоден. — Може ли да попитам как се случи?
Рейко усети тръпка на вълнение. Дали Джокьоден се досещаше, че Рейко е тук, за да помага на Сано?
— Съпругът ми реши, че ще ми е интересно да видя старата столица.
— Наистина — в гласа на Джокьоден прозвуча скептична нотка. — И как ви се струва Мияко?
— Все още не съм видяла много, но е твърде различен от Едо — отвърна Рейко, доволна, че Джокьоден не оспори думите й. — Особено съм очарована от императорския дворец.