Някакво движение долу на улицата привлече погледа му. Под прозореца мина умалената фигура на старец с бастун. Дворцовият управител направи знак на Айсу, който бързо се плъзна на неговата страна.
— Тръгвай! — нареди Янагисава.
Айсу грабна платнения вързоп и изчезна безшумно.
Рейко възкликна:
— Вижте, той спира!
Старецът заудря с бастун по вратата на гостилницата. Тя се отвори и той изчезна във вътрешността.
— Да вървим — каза Сано на Хирата и после се обърна към Рейко. — Няма да се бавим.
Лицето й сияеше от възбуда.
— Идвам с вас! — тя дръпна ръкава на кимоното си и откри кинжал, завързан досами лакътя й.
Сано се вцепени от ужас. Проблемът в тяхното партньорство бе, че Рейко винаги искаше да рискува наравно с мъжете.
— Не ти позволявам — твърдо каза той. — Ти обеща, че само ще гледаш.
Рейко запротестира, но после отстъпи печално. Обещанията между тях бяха свещени и тя не можеше да прекрачи думата си. Сано и Хирата поеха надолу по стълбата. В сумрачния магазин шестимата детективи, които чакаха до сандъците с тютюн, скочиха с готовност.
— Лъва е вътре — каза Сано. — Ще обкръжим мястото и…
Над главите им се чу тежко тупване, сякаш нещо горе бе паднало на пода; разнесе се приглушен взрив и после писък.
— Какво беше това? — възкликна Хирата.
— Рейко! — сърцето на Сано се сви. Понечи да хукне нагоре по стъпалата, но в този миг през прозореца в помещението при тях влетя предмет, голям колкото юмрук. Падна пред Сано и избухна сред облак дим. Серни пари погълнаха магазина. Кашлица раздра гърдите на Сано и очите му засмъдяха. През гъстата пелена от задушлив пушек той чу останалите мъже, които се давеха и се блъскаха наоколо. Някой извика:
— Бомба!
— Изходът е насам! — изкрещя Хирата.
Сано чуваше как Рейко крещи от таванското помещение, но дори не виждаше стълбите.
— Рейко! — извика той. — Не слизай тук! Иди към прозореца!
Той се втурна навън и видя съпругата си да се спуска по една дървена колона на балкона. От прозореца и капандурата продължаваше да излиза пушек. Като се давеше и хриптеше, Сано протегна ръце и хвана жена си, която падна в обятията му. Понесе я залитайки нататък по улицата, където въздухът бе чист и свеж. Насъбра се тълпа. Пристигнаха пожарникари в кожени туники и метални шлемове, донесоха кофи с вода.
— Не влизайте там! — извика Сано. — Пушекът е отровен!
Тълпата ахна. Огнеборците се втурнаха към склада и хвърлиха вътре водата от кофите. Сано и Рейко се строполиха заедно на земята. Детективите ги последваха, а Хирата се отправи олюлявайки се към гостилница „Сполука“. Влезе вътре и после се върна при другарите си.
— Няма никой. Лъва е избягал!
Внезапни викове и тропот на копита разпръснаха тълпата. Нагоре по улицата тичаше мъжът, който бе влязъл в гостилница „Сполука“. Вече не беше прегърбен и беловлас, а изправен и с гола глава. Разкъсаното му кимоно се вееше, разкривайки мускулести ръце, гърди и крака, покрити със сини татуировки — отличителен знак на бандитите. След него препуснаха конници с герба на Токугава — тройна ружа. Лицето на бягащия бе изкривено от ужас.
— Това е Лъва! — възкликна Хирата.
Сано гледаше слисан появилите се от противоположната страна на улицата нови отряди с войници.
— Откъде се взеха?
Водачът ми в пълни бойни одежди замахна с копието си и събори Лъва по очи съвсем близо до Сано. Войниците незабавно заобиколиха беглеца и му вързаха ръцете.
— Арестуван си! — изкрещя водачът им.
Сано тутакси позна този глас и трепна изумен.
— Янагисава?
Дворцовият управител слезе от коня си. Смъкна шлема си и победоносно огледа сцената. После погледът му падна върху Сано и Рейко. Смут изтри усмивката му. Той се отдалечи, заповядвайки на войниците: