Поражението изсмука напрежението от тялото на Асагао и тя избухна в сълзи.
— Бях в колибата за чаена церемония — каза тя, — но баща ми го нямаше там. Бяхме с моя… любовник, кампаку Годжо… — Сано свърза събитията. Рейко бе видяла как Асагао флиртува с кампаку Годжо, и явно двамата любовници в колибата са били именно те. Тя имаше алиби, но не смееше да го използва, защото щеше да стане ясно, че изневерява на император Томохито. — Казах, че баща ми е бил с мен, само защото той ме помоли — сълзи се стичаха по лицето й и тя ги избърса с ръкав. — Изобщо не съм го виждала онази нощ…
Тя бе отхвърлила кръвната връзка в името на плътската наслада и властта, бе пожертвала родния си баща, за да защити Томохито. И въпреки това Сано не изпита удовлетворение, че е опровергал алибито на десния министър. Ненавиждаше се, че бе подвел Асагао. Диренето на истината често налагаше използването на най-низки средства.
— Благодаря ви, госпожо Асагао — каза Сано и добави: — Съжалявам.
Скръбният й поглед го изгаряше. Засрамен и потиснат, той отиде до вратата и извика прислужниците. Докато те я водеха към къщата, тя се обърна към Сано и между пресекливи ридания заяви:
— Баща ми не беше в езерната градина по време на убийството, но аз знам кой беше — отчаяно коварство блесна в зачервените й очи: — Бившата жена на левия министър.
— Какво? — Сано изтръпна от изненада. Козери? В двореца в нощта на убийството? Но тя имаше алиби… всъщност дали? Освен това я нямаше и при второто убийство… или…? Сега Сано осъзна, че това бе важната информация, която той бе забравил да потърси от Козери. Нима привличането, което изпитваше към нея, го бе направило тъй небрежен? В съзнанието му покълна неясно съмнение. То набъбна в подозрение и после в гняв, щом си даде сметка, какво бе сторила Козери.
Асагао избухна в грозен кикот.
— Козери ви е изиграла, нали? Попитайте я защо онази вечер той искаше да бъде съвсем сам в езерната градина! Попитайте я защо тя беше там! Попитайте я как умря първият й съпруг. Попитайте я какъв беше съпружеският й живот с левия министър. После я попитайте къде е била, когато умря другият мъж…
Докато прислужниците отвеждаха Асагао, подигравателният й кикот продължаваше да кънти.
Глава 30
Сано изпита желание незабавно да хукне към Козери и да й представи твърденията на Асагао, но първо отиде до стражницата при портите на двореца, за да провери записаните влизания и излизания в дните на двете убийства. След това посети семейството на Козери благороднически клан, чиито членове живееха в района на куге в двореца. Научи достатъчно, за да се убеди, че е допуснал фатална небрежност. Трябваше да поправи грешката си, но първо му предстоеше да се срещне с Янагисава.
Когато пристигна в замъка Ниджо, слънцето над западните хълмове бе станало оранжево; гонгове оповестяваха поредния обред, посветен на Обон. Пазачът при портата каза на Сано:
— Дворцовият управител излезе рано тази сутрин и още не се е върнал.
От другата страна на улицата Сано видя Маруме и Фукида да се шляят пред една чайна, а той им бе заръчал неотлъчно да следят Янагисава.
— Янагисава го няма — каза той.
Двамата детективи бяха изненадани.
— Изобщо не сме го виждали да излиза — оправда се Маруме.
— Измъкнал се е буквално под носа ви — констатира Сано разочарован. Не му стигаше проблемът с Козери, ами сега и изчезването на Янагисава.
В това време пристигна капитанът на охраната и съобщи на Сано, че дворцовият управител е бил арестуван и сега се намира в сградата на полицията. Придружен от детективите си, Сано пое към главното управление и там завари Янагисава, обграден от няколко войници. Всички йорики и дошин лежаха проснати на пода с разперени ръце. Шошидай Мацудайра бе коленичил пред дворцовия управител и го гледаше страхливо. Дрехите на Янагисава бяха мръсни и раздърпани. Покритото му със синини лице бе изкривено в свирепа гримаса.
— Това е непростима обида! — крещеше той на шошидай. — Ако един от вашите йорики не ме беше разпознал, сега щях да бъда в затвора!
— Хиляди извинения — изхленчи шошидай. — Моля, простете на служителите ми за тази ужасна с грешка. Те ще бъдат наказани сурово. Уверявам ви, няма да се повтори.
— Погрижи се за това — нареди Янагисава — или всички ще бъдете избити! — след което добави: — И се постарайте да намерите йорики Хошина до сутринта. Свободни сте!