Полицаите побързаха да напуснат.
— Той е предрешен — удиви се Фукида. — Ето как е минал покрай нас. Кой би предположил, че ще го стори?
Сано се приближи до Янагисава:
— Защо са ви задържали? — попита го той.
При появата на Сано лицето на Янагисава потъмня от гняв и той не отговори.
Шошидай каза смирено:
— За опит да ограби една банка в търговския район.
— Не беше така! — възрази Янагисава с ледена настойчивост. — Вървях и си вършех работата, когато трима главорези ме нападнаха. В полицията повярваха на търговеца, който ме обвини, че съм се опитал да открадна мръсните му пари…
— А какво сте правили в тази част на града? — попита Сано. — И защо сте облечен така?
— Това няма нищо общо със случая — заяви Янагисава. — Не ти дължа обяснение.
Сано последва дворцовия управител навън от сградата.
— Защо заръча да открит йорики Хошина?
Язвителна усмивка огря лицето на Янагисава, докато се качваше на коня си:
— Защото заложникът ти е избягал.
Още неприятности! Сано скри тревогата си. Щом Хошина е изчезнал, той вече нямаше с какво да принуждава Янагисава да се придържа към уговорката им. По-добре да намери йорики преди хората на дворцовия управител. Той и детективите му яхнаха конете си и поеха надолу редом с Янагисава. Аленият диск на слънцето се носеше над хълмовете, забулен от дим и мъгла. Задухът бе пропит с тежката миризма на сгорещена мазнина от кухните.
— Намерихте ли престъпниците и оръжието? — обърна се Сано към Янагисава.
— Не още.
Сано му съобщи, че Асагао е отрекла алибито на баща си, и той отвърна загадъчно:
— Значи десният министър се превръща в основен заподозрян?
— Но не оневинява останалите заподозрени — каза Сано. Мисълта за Козери разяждаше съзнанието му като гноясала рана. — Джокьоден отказа да ми съобщи къде е била по време на второто убийство, и освен това засега не сме открили връзка между Ичиджо и заговора.
— Засега!
Янагисава изплющя с юздите и избърза пред Сано.
— Едва ли си е вървял невинно по улицата — изсмя се Фукида.
— И освен това знае нещо, което не ни казва — добави Маруме.
Сано кимна унило, като си мислеше, че е трябвало да отстрани Янагисава още докато бе имал тази възможност. Даде нови указания на Маруме и Фукида и се разделиха. Трябваше бързо да поправи грешката си с Козери. Имаше намерение да поеме направо към храма Кодай, но Рейко сигурно изгаряше от нетърпение да чуе последните новини. Завари съпругата си да похапва оризови кюфтета, печена риба и зеленчуци. Сано коленичи срещу нея. Тя още му се сърдеше заради снощната рязкост.
— Престъпниците и оръжията още не са открити — каза й той.
Свела очи към храната, Рейко попита:
— Искаш ли да го изядеш? Май не съм много гладна — после се загледа в мечовете на кръста му. Обикновено ги сваляше, когато се прибираше у дома. — Пак ли ще излизаш?
— Да — отвърна Сано. Бе толкова напрегнат, че сърцето му заби учестено.
— Къде отиваш?
— Да се срещна с Козери — името бе с вкус на отрова.
— Отново? — сега Рейко вдигна изпълнени с тревога очи и го погледна в лицето. — Защо?
— Асагао твърди, че Козери е била в двореца по време на първото убийство, а в императорските сведения това не е отразено. Но пък е записано, че е била там в деня, когато е бил убит Айсу. Отишла е да види семейството си. Пристигнала вечерта, прекарала нощта в тяхната къща и на сутринта си тръгнала. Било първото й посещение, откакто постъпила в манастир преди петнайсет години. Освен това Асагао каза да питам Козери как е починал първият й съпруг, който е бил секретар на левия министър. Казвал се е Рьозен, а това е мъжът, когото е убил Коное, преди да бъде вербуван за мецуке — твърде късно Сано бе свързал Козери с престъплението, поставило Коное във властта на бакуфу. — С оглед на тези нови факти трябва да я разпитам отново.
Изражението на Рейко стана насмешливо.
— Два пъти вече разговаря с нея, а не си получил никаква информация — нито къде е била по време на убийствата, нито как е умрял първият й съпруг!?! Не си ли направи поне труда да прочетеш доклада на мецуке, който ти прати Янагисава?
— Не — призна Сано, изгарящ от срам. — Всеки път, когато бях с Козери, съзнанието ми се замъгляваше по особен начин и все имах чувството, че остава нещо важно, което забравям да попитам. Сега вече зная защо. Монахините в храма Кодай практикуват шугендо. Козери съсредоточава мисловната си енергия върху съзнанието ми и ми пречи да я попитам къде е била по време на убийствата.