Рейко го гледаше с недоверие:
— Козери е използвала магическа сила, за да ти въздейства? Хайде де! Май не си й задал важните въпроси, защото си решил, че е невинна. Как може да проявяваш пристрастие към заподозрян? А пък упрекваш мен, че съм се доверила на Джокьоден?
— Като стана дума за Джокьоден, трябва да ти кажа, че тя и Коное преди време са били любовници.
— Нима? Интересно. И как го разбра?
— От самата императрица майка, която между другото спомена, че ти си знаела. Защо не ми каза?
Рейко изпъна рамене, вирна брадичка и отвърна:
— Тя ме помоли да го пазя в тайна. Така или иначе, моята причина да й се доверя е по-основателна от твоята да проявяваш пристрастие към Козери — Рейко присви очи, обзета от подозрение. — Тя красива ли е?
Атмосферата в стаята се изпъна като платно, издуто от бурен вятър. Сано се засмя пресилено.
— Козери е монахиня. Главата й е обръсната, а и вече не е в първа младост.
— А красива ли е? Не ми отговаряй… виждам отговора, изписан на лицето ти. Не заради магия, а заради увлечението ти по Козери си забравил да я попиташ за алибито й, преди да решиш, че е в невинна… — Рейко се отдръпна от него.
Сано долови обидата зад гнева в гласа й. Той се изправи, бързо отиде при нея и посегна да хване стиснатите й ръце.
— Не е това, което си мислиш — каза той, гузно потискайки спомена как гали Козери. — Нищо не се е случило.
Рейко скри ръце зад гърба си, за да не може той да ги докосне.
— За толкова глупава ли ме смяташ? — извика тя и рязко се обърна с гръб към него. По треперенето на раменете и пресекливото й дишане Сано разбра, че плаче. Болката й прониза сърцето му. Тя бе тъй красива и горда. Как бе могъл да пожелае друга, освен Рейко? Той каза:
— Козери се намеси в мислите ми. Това е всичко — изпита угризения на съвестта заради лъжата. — Обичам само теб и никой друг.
— Не ти вярвам! — отсече Рейко с рязък и напрегнат тон.
— Не ми вярваш, защото не си виждала Козери.
— Не, не съм, но вече е време да се запозная с нея.
Ужасен от тази мисъл, Сано побърза да й възрази:
— Идеята не е добра. Ако Козери е убийца, тя е опасна. Може да те нарани. Няма нужда ти да…
Презрението в очите на Рейко пресече оправданията му.
— Напротив! — каза тя. — На мен ще ми върви повече да я разпитам.
Сано осъзна, че всъщност няма избор.
— Добре — каза той. — Приготви се, отиваме в храма Кодай.
Когато пристигнаха, Рейко и Сано разбраха, че Козери не е в манастира, тъй като бе отишла с другите монахини да изпълнява ритуални танци в параклиса Гион. Изминаха пътя дотам в мълчание. Откакто бяха тръгнали, Рейко не бе продумала на Сано нито дума. Дълбоко в себе си не вярваше, че между него и Козери се е случило нещо, но ненавиждаше ревността си.
Внезапно си спомни нещо, от което сърцето й спря. Заради всички тези вълнения напоследък нещо важно все убягваше от мислите й. Сега Рейко изчисли, че женският й цикъл закъснява вече с два месеца! Взря се в Сано и каза:
— Изглежда, Козери прекарва извън манастира толкова време, колкото и в него — каза Рейко. — Явно религиозният обет не й пречи нито да се движи свободно, нито да ходи в императорския дворец.
Сано замълча. Нощта бе паднала, но небето искреше в тайнствено мораво. Чайните на Гион сияеха в празнично веселие. Минаха през украсени с ярки фенери тори20 и стигнаха до главната постройка на храма. Редица жени в широки бели роби танцуваха плавно под звуците на един-единствен барабан, а на светлината на фенерите бръснатите им глави светеха като бледи луни.
Унесената публика следеше монахините, които се завъртяха едновременно, плеснаха с ръце и описаха кръг.
— Коя е? — попита Рейко с преднамерена невъзмутимост.
Сано посочи.
— Онази между двете възрастни монахини — после добави: — Моля те, бъди внимателна.
— Чакай ме тук — каза Рейко и тръгна към танцьорките, без да откъсва поглед от Козери. Тялото на монахинята бе красиво и грациозно. Очите й с тежки клепачи изглеждаха някак отнесени, а сочните й устни бяха извити в блага усмивка. Не бе в първа младост, но изглеждаше по-скоро без възраст, отколкото на години. Бръснатата й глава само подчертаваше красотата й.
— Козери сан! — извика тя. Монахинята се обърна. Когато видя Рейко, усмивката й угасна и се намръщи озадачена — явно се питаше защо ли една непозната се обръща към нея така безцеремонно. — Искам да говоря с вас — каза Рейко, следвайки Козери, докато кръгът от танцьорки се въртеше.
Несигурност помрачи лицето на Козери, но тя стъпи встрани от кръга, отиде при Рейко и се поклони.
— Да, уважаема госпожо?