Глава 32
— Излизам — каза Сано на Рейко сутринта. Току-що бе получил съобщение от Фукида, което изискваше спешни действия. Фукида му съобщаваше, че Янагисава е тръгнал по следа, за която явно не иска Сано да научи.
Предишната вечер Сано ужасно се бе уплашил заради продължителното отсъствие на съпругата си в Гион и бе тръгнал да я търси. Тя изникна отнякъде тичешком и задъхано му разказа как Козери си е признала, че е била в езерната градина по време на убийството на левия министър, но твърди, че след това е видяла десния министър Ичиджо да се спотайва в сенките. Сано не знаеше дали да повярва, но предположи, че Рейко не му казва всичко. Отчаяно искаше да разбере какво друго са си говорили с Козери, но се страхуваше да пита.
Сега, следван от Маруме и Фукида, той влетя в замъка Ниджо, където Янагисава привършваше закуската си. Вратите бяха отворени и сенчестата градина изглеждаше измамно хладна, но яркото, забулено в мараня небе над покривите вещаеше пореден зноен ден. Сано бе гневен като изгрялото вече жежко слънце и без всякакви предисловия се обърна към Янагисава:
— Кога смятахте да ми съобщите за десния министър Ичиджо? — замълча за момент и после добави осъдително: — Или въобще не сте имали такова намерение?
— За какво говориш? — самото олицетворение на невинността, Янагисава избърса уста в една кърпа.
Синините по лицето му бяха потъмнели до зловещо синкаво — мораво, но отоците бяха спаднали. — Вече ти казах всичко, което знам.
— Не си правете труда да отричате! — възкликна Сано бесен. — Проследили сте Ичиджо до Ушната могила и сте подслушали разговора му с двамата самураи, с които се е срещнал там.
Ръката на дворцовия управител, която поднасяше купичката за чай към устата му, неволно трепна.
— Аз ви проследих — изфука се Фукида.
Янагисава скочи на крака и втренчи гневен поглед в Сано.
— Глупави подли номера! Убиецът е на свобода, готви се бунт, а ти прахосваш усилия, като пращаш свой паж да ме следи, сякаш съм някой престъпник! Работим заедно, забрави ли?
— Не, не съм, само че очевидно вие сте забравили — Сано се изправи дръзко срещу Янагисава. — Не се опитвайте да изместите въпроса. Това, че наредих да ви следят, се оказа добра идея, нали? Вие нямаше да тръгнете след Ичиджо, ако не е било важно за случая. Искам да знам защо сте го проследили и какво сте научили.
Янагисава се усмихна нагло.
— Нищо.
— Вие бяхте достатъчно близо, за да чуете какво си говорят Ичиджо и онези двама самураи — каза Фукида.
— Млъкни! — заповяда му Янагисава, без да го поглежда. А на Сано рече: — Дори и да съм чул нещо, защо трябва да ти казвам? Много благодаря, че опроверга алибито на десния министър, но ние с теб бяхме дотук. Знам, че Ичиджо е виновен за убийствата и за заговора за възстановяване на трона.
Маруме и Фукида погледнаха Сано, който реагира на думите му с поредица разтърсващи емоции. Най-напред дойде тревогата — Янагисава бе разкрил случая, а след изчезването на Хошина Сано вече нямаше никакво доказателства за доскорошния му саботаж; после изпита гняв — Янагисава отново го бе измамил; след това го връхлетя страх — от опозоряване, че не е изпълнил заръката на шогуна; а накрая съзря и лъч надежда — ако убиецът е Ичиджо, значи Козери е невинна. Сано възвърна равновесието си и се обърна към Янагисава:
— Снощи сте оставили приятелите на Ичиджо да се измъкнат. Ако ми бяхте казали за плановете си, щяхме да успеем да ги заловим. Освен това, ако Ичиджо е убиецът, защо не го арестувахте? — Янагисава присви очи и това бе знак за Сано, че е засегнал болно място. — Защото не знаете къде са бандитите и оръжието, нали? Значи имате нужда от мен повече от преди!
— Махай се! — изсъска дворцовият управител.
— Успех! — Сано кимна на Маруме и Фукида, които го последваха към вратата. — Предполагам, че не желаете да чуете моя план, как да разобличим Ичиджо. И по-добре просто се надявайте, че онова, което аз съм разкрил за него, не е решителното доказателство, което ви е необходимо, за да получите съдействието му.