Сано и хората му бяха изминали половината коридор, когато Янагисава извика:
— Чакай! Върни се! — Маруме и Фукида се усмихнаха на Сано. Тримата се върнаха в стаята, където Янагисава каза: — Е, какво е това решаващо доказателство, с което разполагаш?
— Първо искам да разбера какво научихте снощи — каза Сано.
Изражението на дворцовия управител стана заплашително. Сано кимна подканващо. Накрая Янагисава изкриви лице в ядна гримаса.
— Двамата самураи са ронини, които работят за Ичиджо — след като описа разговора им, той каза:
— Вероятно са от армията, която е събрал, за да събори режима на Токугава. Но не споменаха нито къде, нито кога ще нападнат, а и аз нямам представа, къде се намират в момента.
— А как решихте да следите Ичиджо?
Заплашителният поглед на Янагисава бе предупреждение за Сано да не обсъжда този въпрос.
— Твой ред е да говориш.
— Преди да кажа каквото и да било, искам да възстановим сътрудничеството си — Янагисава кимна с неохота. — Освен това искам да се съгласите оттук нататък да не вършите нищо зад гърба ми, да не ме саботирате и да не се опитвате да ми вредите по какъвто и да било начин, докато работим заедно.
— Добре, добре! — вдигна ръце Янагисава. — Имаш думата ми. Сега ми кажи какво си научил за Ичиджо. И гледай да е важно.
— Имам свидетел, който е видял Ичиджо в езерната градина във въпросната нощ — обяви той и разказа историята на Козери.
— Свидетел — тона на Янагисава прозвучаха облекчение и удовлетворение. Очевидно той продължаваше да изпитва колебания по отношение на Ичиджо. — Опитът на десния министър да прикрие убийството на Коное също доказва вината му. В такъв случай какъв ти е планът за него?
— Ще му представим доказателствата — каза Сано. — Ще му дадем възможност да направи самопризнания и да издаде съучастниците си. Ако откаже, ще го задържим и ще го разпитваме продължително. Няма да го малтретираме, но той е горд човек и затворничеството накрая ще го пречупи.
— Но това може да продължи цяла вечност! — възкликна Янагисава.
— Когато наемниците на Ичиджо чуят за ареста му, ще се разтревожат, че ги е издал — каза Сано. — И ще хукнат да си спасяват живота. Бунтът ще се осуети — той вдигна ръка, възпирайки възраженията на Янагисава. — Но дотогава ние няма да стоим със скръстени ръце и ще се заемем и с императора. Изключено е Ичиджо да не е споменал на императора някои подробности за заговора — продължи Сано. — Мисля, че негово величество може да бъде убеден да ни даде информация за Ичиджо срещу това да запази трона си.
— Блестящ план — призна Янагисава с лукав поглед в очите. — Радвам се, че ми хрумна — макар че Маруме и Фукида се навъсиха при тази нагла кражба на идеи, Сано кимна, готов да остави Янагисава да си припише заслугите за плана, само и само да работят заедно за предотвратяването на гражданска война. Янагисава попита: — Какво чакаме още?
Блестящият план се срути още щом пристигнаха в императорския дворец. Войниците на Токугава се бяха струпали пред резиденцията на императора заедно с цяла дружина йорики, дошини и цивилни полицейски сътрудници. Командващите крещяха спешни заповеди, а хората от двореца наблюдаваха озадачени.
Янагисава се приближи до портите, където на пост стояха двама уплашени пазачи.
— Какво става? — попита той.
Те се поклониха и отвърнаха:
— Императорът е изчезнал!
Слисан, Сано погледна към Маруме и Фукида. Техните възклицания бяха отглас на собствената му тревога.
— Къде е шошидай Мацудайра? — попита Янагисава.
— В резиденцията на императора — отвърнаха в хор пазачите.
— Може ли това да има нещо общо с убийствата? — попита Фукида.
— Не зная — отвърна Сано, — но ако с императора се е случило нещо лошо, това ще е равносилно на природно бедствие.
Всяко нещастие, сполетяло свещения суверен, означаваше беди за цяла Япония — земетресения, и пожари, тайфуни, глад. А ако император Томохито умреше, дори и временното прекъсване в императорската приемственост щеше да създаде безредици в космоса и да донесе зло за човечеството.
Янагисава вече бе слязъл от коня си и влизаше в оградения район на двореца. Сано, Маруме и Фукида скочиха от седлата и го последваха. Стражи и войници на Токугава тичаха нагоре-надолу по алеите между жилищата на куге. В нажежения от слънцето двор на императорската резиденция разтревожени благородници и придворни стояха встрани и си шушукаха. Шошидай Мацудайра побърза да се отдели от групата и се хвърли на земята в краката на Янагисава.