— О-о, господарю! — изплака той. — Простете на окаяния си слуга, че допусна императорът да изчезне. Не съумях да изпълня дълга си. Ще извърша сепуку, за да изкупя небрежността си.
— Престани да хленчиш и кажи точно какво се случи — нареди Янагисава. — Кога изчезна императорът?
Ичиджо се отдели от групата благородници и се приближи.
— Негово величество се е оттеглил в покоите си снощи и оттогава никой не го е виждал. Слугите му открили, че го няма, когато отишли да го будят за сутрешния молитвен ритуал. След като претърсихме целия дворец и не го открихме, аз уведомих шошидай.
— Огледахте ли покоите му? — попита Сано.
— Да — отвърна Ичиджо. — Всичко беше наред. От гардероба му липсва комплект дневно облекло.
— Значи е тръгнал по собствена воля — заключи Сано. — Как е излязъл от двореца?
— Трябва да се е прехвърлил през зида.
— Напоследък да е казал или да е направил нещо, което би могло да подскаже къде е отишъл и защо?
— Нищо, доколкото съм в състояние да определя — отвърна Ичиджо. — Слугите му казаха, че се е държал съвсем нормално. Интересното е, че и онзи идиот — принц Момозоно, също никъде не се вижда. Подозирам, че е тръгнал с господаря си.
Един пазач се втурна тичешком в двора, като размахваше завързан със златен копринен шнур свитък с гербове в двата края, изобразяващи златни хризантеми.
— Ето писмо от негово величество. Намерих го окачено в залата на моравия дракон.
— Дай ми го! — Янагисава грабна свитъка и го отвори. Сано видя големи, сякаш написани от дете йероглифи върху фина хартия, които гласяха:
До моето уважаемо семейство и до предания двор.
Не си правете труда да ме търсите. Много скоро ще се срещнем отново и тогава целият свят ще разбере какво съм извършил. Това е зората на нова ера. Тази вечер аз ще поведа моята армия на бой срещу потисниците на Токугава, които твърде дълго държаха императорския двор в подчинение.
Ще превзема столицата и ще заема своето място като законен владетел на Япония. Никой не може да ме спре. Боговете са ме обрекли да победя. А дотогава — сбогом!
Над двора надвисна тягостно мълчание, плътно като палещата жега. Сано поклати глава озадачен. Това ново развитие сочеше император Томохито като подстрекател на заговора за възстановяване властта на трона. Но тогава какво ставаше с всички онези доказателства срещу десния министър Ичиджо?
Пазачът каза:
— Свещеният меч липсва от склада на съкровищницата. И бойните доспехи на негово величество…
От групата на дамите се отдели една жена. Първоначално Сано не позна Джокьоден. Тя беше по халат, без грим и с пуснати коси; вместо като една от изтъкнатите красавици на Мияко тя изглеждаше като жена на средна възраст, съсипана от ужас.
— Моят безразсъден, глупав син! — извика тя, кършейки ръце.
Изведнъж настъпи хаос. Благородници се развикаха, отричайки всякаква връзка с бунта; от редиците на дамите се разнесоха ридания. Цялата група се втурна към портите. Сано разбираше страха им, че ще бъдат наказани като неволни съучастници в измяна, но последното, от което се нуждаеше в момента, бяха безредици в двора.
— Спрете ги! — извика той към служителите на бакуфу. — Всички да бъдат поставени под домашен арест!
Служителите побързаха да се подчинят. Янагисава се обърна към десния министър Ичиджо:
— Ти си виновен за всичко това! Ти си подучил императора за въстанието. Ти си набрал армията и си планирал обсадата!
С високомерно достойнство Ичиджо отвърна:
— Нямам никаква роля в действията на императора. Ако знаех за плана му, щях да го разубедя.
— Не ме лъжи! — изкрещя Янагисава. — Видях те с онези ронини снощи. Те са твои наемници. Ти им даде бойна плата за битката, която императорът си мисли, че предвожда. Къде ще нападнат?
Лицето на Ичиджо стана пепеляво от шока.
— Вие… сте ме видели? — той отстъпи назад и се облегна тежко на бастуна си. — Но работата ми с тези хора няма нищо общо с императора или с какъвто и да било заговор срещу Токугава.
— Асагао призна, че не сте били с нея в нощта на първото убийство — каза Сано, — а и ние имаме свидетел, който ви е видял в езерната градина веднага след смъртта на Коное.
— Да… бях там. Но не съм го убил — Ичиджо говореше с отвлечен тон, сякаш нито знаеше, нито го беше грижа какво точно казва.
— Напротив! — възрази му Янагисава. — Ти уби Айсу и се опита да убиеш и мен. Признай! Кажи къде е императорът!
Със стъклен поглед Ичиджо прошепна:
— Коное… Милостиви богове. Трябваше да се досетя… — олюля се и рухна на земята в безсъзнание.