— Ела на себе си! — Янагисава зашлеви Ичиджо, но десният министър не помръдна. Служителите от бакуфу отведоха благородниците и дамите. Със свиреп поглед Янагисава се обърна към Сано: — А сега какъв блестящ план ще ни предложиш?
Следващите няколко часа преминаха като в мъгла. До следобеда отрядите, дирещи императора, бяха покрили голяма част от столицата, но без всякакъв резултат. Десният министър Ичиджо бе дошъл в съзнание, но продължаваше да твърди, че не знае нищо за метежниците. Госпожа Джокьоден, сякаш обезумяла, твърдеше същото. И двамата заподозрени бяха под домашен арест заедно с останалата част от императорския двор. Всички подстъпи към Мияко бяха завардени от войници; по крепостните стени на града бяха качени оръдия и всички самураи в областта бяха мобилизирани. Замъкът Ниджо влезе в истинската си роля на военно укрепление. По наблюдателните кули се настаниха войници. Сано и Янагисава подобно генерали от противникови армии, принудени да се обединят срещу общата заплаха, хапнаха набързо в едно от личните помещения на дворцовия управител.
— Може би вече разполагаме със следа, която ще ни помогне да открием императора и да предотвратим въстанието — каза Сано, докато поднасяше с дървени пръчици фидето към устата си.
Янагисава пиеше чай.
— Да не би да са тези тайнствени монети? Дори и да имахме време за тях, сериозно се съмнявам, че биха ни помогнали да разрешим настоящия си проблем.
— Не говорех за монетите — каза Сано, — макар вече да съм установил, че са свързани с местен бандитски клан, рода Дадзай. Имах предвид книжата, които взехте от кабинета на левия министър Коное. Ако е следял метежниците, вероятно е разбрал къде планират да се съберат, и го е записал някъде.
— Аз вече прегледах тези книжа и не си спомням да съм видял нещо, свързано с обсада на Мияко.
— Няма да е зле да проверим отново — каза Сано.
Янагисава сви рамене и отстъпи:
— Нищо не ни струва.
Сано се върна в имението при Рейко, която го чакаше с пребледняло от тревога лице.
— Видях войниците… Какво става? Да не би въстанието да е избухнало?
— Да — Сано й обясни за изчезването на императора и за писмото, което бе оставил. — За жалост нямаме представа, нито къде, нито кога ще нападнат метежниците. Трябва да прегледаме отново книжата от кабинета на левия министър.
Рейко бързо изпразни кутиите и подреди документите в купчинки. Като сочеше различните купчини, тя описа съдържанието им:
— Това са календарите на левия министър за насрочените срещи, церемонии и празници. Това тук са записките му по въпросите на двореца. Това са чернови на речите му, а това — писма от бакуфу и благородници от двора. Дневниците му отразяват съперничеството му с Ичиджо, хули по адрес на Джокьоден и оплаквания от лошото поведение на Томохито. Прочетох всичко, но не открих нищо, което да подсказва кой го е убил или защо.
— Няма значение. С Янагисава сме почти сигурни, че убиецът е Ичиджо — каза Сано.
Без да помръдне, Рейко изслуша разказа на Сано за очевидната връзка между Ичиджо и заговора за възстановяване властта на трона.
— Ичиджо призна, че е бил в езерната градина — завърши Сано.
— Значи Козери наистина го е видяла. Казала ми е истината — Рейко се отпусна на колене. — Каза ми също, че се е опитала да те прелъсти, но ти не си откликнал на желанието й, защото обичаш мен. Прости ми, че се усъмних в теб!
Сано я притисна до гърдите си. В следващия миг Рейко се отдръпна.
— Достатъчно — каза тя. — Да се залавяме за работа.
Те започнаха отново да преглеждат книжата, но безрезултатно. Рейко изрази мнението, че може би информацията е шифрована и трябва да търсят някои двусмислени фрази, които да не са това, което изглеждат. Изведнъж Сано се сепна. Някъде наскоро бе прочел такава една двусмислена фраза, чието значение на пръв поглед бе ясно, но би могло да не е онова, което изглеждаше? Интуицията му подсказваше, че отговорът е от изключителна важност. Пое си дъх и се съсредоточи. Споменът изникна с отчетлива яснота.
— Търсим не там, където трябва — възкликна той и бързо отиде до шкафа. — Коное е писал тези писма до Козери, а ето и последното му писмо. Чуй! — и той прочете финалния пасаж на писмото: — „Скоро силите на отбраната и на желанието ще се сблъскат в недостъпните свещени висини, където островърхи кули пронизват небето, пера се реят из въздуха и тече кристалночиста вода.“
— Звучи като поетична алюзия за плътска любов между мъж, който я желае, и жена, която я отхвърля — каза Рейко.
— Това си помислих и аз отначало. Ами ако Коное описва друга битка, и то на реално съществуващо място? „Силите на отбраната и на желанието“ може да означава също армията на Токугава и бунтовниците, които искат да завладеят Япония — Сано бе връхлетян от ново вдъхновение. — Ти не каза ли, че Коное е помолил Козери да се срещнат в двореца, за да отпразнуват някакъв „специален случай“? — Рейко кимна; очите й заискриха с разбиране. — Той я кани шест дни след като е написал писмото, и ден по-късно намира смъртта си. Може би намеква, че е разкрил стратегията на бунтовниците…