— И аз искам да участвам в сражението. Защо трябва да стоя тук? — това бе гласът на императора.
— Защото ще ви убият, ако слезете там долу — отвърна строго мъжки глас. — Ние ви охраняваме.
Последва шум от кратко боричкане и се чу гневният вик на Томохито:
— Пуснете ме! Аз съм императорът. Вие трябва да ми се подчинявате!
— Ако искате да останете жив, за да управлявате Япония, вие трябва да ни се подчинявате — обади се друг глас.
Сано надникна иззад ъгъла. Фенерите осветяваха верандата като сцена. Двама самураи в кожени туники стояха с гръб към Сано. През малкото пространство между тях той видя Томохито, облечен в своята старомодна императорска броня; на кръста му бе окачен дълъг меч.
— За пръв път съм извън двореца — намуси се Томохито — и не съм видял нищо, освен този глупав храм. Даже не ми позволихте да надникна през прозорчето на паланкина, докато идвахме насам — гласът му затрепери от негодувание. — А сега изпускам битката, за която мечтая толкова отдавна!
Докато императорът беснееше и се опитваше да се промъкне покрай войниците, те го умоляваха да пази тишина. Гласовете им бяха изпълнени с тревога, което подсказа на Сано, че знаят за провала на опита им за преврат. Той прошепна нещо на детективите си. После заобиколи постройката и излезе на верандата зад Томохито.
— Предайте се без шум, в противен случай ще бъдете убити! — нареди той.
Императорът се обърна рязко; под богато украсения шлем бебешкото му лице изглеждаше слисано.
— Ти? — възкликна той. Двамата самураи бунтовници замръзнаха. Когато измъкнаха мечовете си за и тръгнаха срещу Сано, Маруме и Фукида ги нападнаха в гръб. Четиримата мъже се впуснаха във вихъра на сражението сред мятащи се фигури и проблясващи остриета. Отстъпвайки от Сано, императорът изкрещя заплашително: — Какво търсиш тук?
— Дошъл съм да ви отведа у дома — отвърна Сано.
— Няма да дойда! — Томохито въздъхна шумно, твърдо решен да не отстъпва. — Не и преди да победя режима на Токугава.
Сано изпита жалост към заблудата на това момче.
— Съжалявам, но това не ви е писано — каза Сано. — Докато разговаряме, воините на шогуна разбиват вашата армия. Чуйте — сигурно долавяте звуците на поражението.
Над хълмовете се носеше ехото от утихващи залпове; все по-рядко отекваше звън на мечове. Маруме и Фукида бяха изтласкали телохранителите на императора от верандата и надолу по пътеката покрай постройката за богослужения. Въпреки това Томохито поклати глава:
— Ние не можем да загубим — каза той. — Аз разполагам със свещеното одобрение на боговете. Моята победа е сигурна.
— Време е да се изправите лице в лице с реалността — каза Сано. — Малцината бунтовници, които стигнат до града, ще заварят там още войници, които ги очакват благодарение на предварителното огласяване, което вие имахте глупостта да направите. Това бе проява на слаба военна стратегия. Но пък за сметка на това бунтът ще бъде потушен с минимални загуби и вие ще можете да се спасите от наказание, като се предадете.
— Да се предам? — Томохито се изсмя презрително. — Само на гроба си — сграбчи инкрустираната със злато дръжка на своя меч и измъкна оръжието си от ножницата. Сано се втренчи с благоговение в стоманеното острие, гравирано с древни фигури и знаци, които сияеха с почти неземен блясък. Това бе свещеният императорски меч, преминал през поколения императори и задигнат от съкровищницата в двореца от този безразсъден младеж. Томохито го завъртя във въздуха и пристъпи предизвикателно към Сано. — Аз ще се сражавам в тази война — каза той. Очите му отразяваха блясъка на острието; той се усмихна на Сано: — И ти ще бъдеш първият враг, когото ще посека.
— Недейте — помоли императора Сано. — Не можете да ме победите.
Томохито се изсмя.
— Можех да те убия още вчера. Сега обаче ще го сторя! — той замахна с меча. Сано отскочи назад и острието изсвистя покрай брадичката му. Императорът изрева, разсичайки яростно въздуха. Сано само избягваше ударите. Томохито замахна към нозете му и Сано прескочи острието. Бойната му туника бе срязана на няколко места.
— Томохито, въстанието не е ваша идея — каза Сано. Прикри се зад една колона и императорът заби меча в дървото. — Подстрекаваше ви десният министър Ичиджо, нали?
Томохито изтръгна острието от дървената колона и се втурна след Сано.
— Ичиджо няма нищо общо с това. Аз искам да победя Токугава. И ти не можеш да ме спреш!
— Вие не бихте могли сам да наберете армия да осигурите всичкото това оръжие — възрази му Сано, като продължаваше да избягва опасните удари. — Вероятно е дело на Ичиджо.