— Коное е крадял от двореца? — Янагисава се помъчи да прецени доколко убедителна е идеята един агент на мецуке да бъде и крадец. — Защо?
— На Коное са му трябвали пари — отвърна Хошина развълнувано. — В продължение на дълги години левият министър е продавал разни императорски съкровища на Дадзай. И сега следва най-интересната част. След като продавали нещата, Дадзай не са плащали на Коное, а са задържали част от златото като дял от тайна сделка, която са имали с него. Останалото са доставяли на един свещеник в къщата на владетеля Ибе заедно с оръжия и муниции. Знаете ли какво означава това?
Означаваше, че Янагисава и Сано бяха разтълкували абсолютно неправилно един изключително важен момент от случая.
— Значи Коное е стоял зад опита да се възстанови властта на императорския двор — възкликна той, слисан от откритието. Войските са били въоръжени с пари, събирани чрез кражба от дворцовата съкровищница, а не със заеми от банката, до която Янагисава бе проследил пратеника на Джокьоден, нито с плащания, направени от Ичиджо по време на тайните срещи на Ушната могила. Сделката на Коное с Дадзай вероятно е била споразумение да обединят сили за събарянето на Токугава. Той е започнал организацията на въстанието, а неговите сподвижници са продължили след смъртта му. — Милостиви богове…
— Шпионинът е бил и предател! — възкликна Хошина.
— Двамата със Сано предположихме, че въстанието е причина за убийството на левия министър — Янагисава бе огорчен. — Но ако той е бил виновен за заговора, тогава значи е умрял, защото убиецът не е искал да му попречи да докладва за него на бакуфу.
— Затова заговорът няма нищо общо със смъртта на Коное — добави Хошина.
— Не мога да го приема! — Янагисава закрачи напрегнато.
— Но фактите са такива — възрази Хошина. — Веднага щом се справим с това усложнение — и той направи жест към бойното поле, — ще се върнем в двореца и ще разберем истината за убийството на Коное.
— Предполагам, че си прав — Янагисава забави крачка. — Преди въпросът беше: „Кой е предателят, разкрит от Коное?“, а сега трябва да го обърнем и да попитаме: „Кой е знаел, че Коное е предател?“ Допусни, че причината за смъртта на Коное не е била опасността да разкрие какво знае за някого. Възможно ли е убиецът да е премахнал Коное, защото той или тя е знаел за неговото предателство?
— Всеки, който е разбрал за заговора, е можел да унищожи левия министър просто като докладва за него на бакуфу — изтъкна Хошина. — Не е било необходимо да го убива.
Янагисава видя и други слабости в теорията си. Нямаше доказателство, че десният министър Ичиджо или Джокьоден са знаели за заговора. Император Томохито е знаел, защото е бил част от него, но той не би могъл да предаде Коное, без да причини неприятности и на самия себе си. Но Янагисава се досещаше кой още е знаел… и не е можел да се надява, че ще спечели, като докладва на бакуфу за престъплението на Коное. Принц Момозоно!
После дворцовият управител внезапно видя последствията от току-що направеното си откритие. Той се втурна нагоре по хълма към равната площ при храма. Там сред стъпкани трупове около стотина бунтовници продължаваха да се бият отчаяно. Янагисава огледа редиците на своята армия. Конници гонеха врага надолу по хълма. Сано го нямаше никъде. Вероятно бе отишъл да търси императора. Защото не беше чул историята на Хошина и не знаеше какво може да му се случи, ако се опита да залови императора.
Сега Янагисава видя най-съкровените си желания да трептят на хоризонта като лъчисто съзвездие — Сано унищожен завинаги, решението на убийството — в ръцете му, победата му над бунтовниците — сигурна; непоклатимо бъдеще със спечеленото завинаги благоволение на шогуна. При това от него не се искаше абсолютно нищо.
Вдъхна мириса на кръв и барут, докато се наслаждаваше на триумфа си… но не изпита удовлетворението, което бе очаквал. С почуда осъзна, че нещо се беше променило в него. Тази нощ той бе изживял Пътя на воина. Вкусът на честта бе убил апетита му за вражда със Сано. Да остави нарочно свой воин да умре, вече му се струваше твърде позорно за един самурай и генерал.
Йорики Хошина се присъедини към него.
— Какво има?
Янагисава го изгледа втренчено. И си даде сметка, че тяхната любов също го бе променила, бе променила и възгледите му за света. В продължение на две години Сано бе проклятието на неговото съществуване; но в същото време винаги бе действал със съзнанието за своя дълг към шогуна и с пълна всеотдайност към работата си, а не с желанието да причини зло на Янагисава. Сано бе спасил живота му и му бе спестил наказание. Можеше ли сега дворцовият управител да се отплати на съдбата за щастието си, като наруши сключено споразумение и изостави другар в беда?