— Веднъж ти ми каза, че съм майстор на удара в гръб — каза той на Сано. — Не се ли радваш, че се оказах достоен за реномето си?
Глава 36
В деня, преди Сано да отпътува от Мияко, двамата с дворцовия управител отидоха да се сбогуват официално с императорския двор. Обон бе приключил и свежият вятър бе разпръснал дима от големите огньове на открито. Облаци разсейваха ярката слънчева светлина и хвърляха трептящи сенки в двора пред залата на моравия дракон. Коленичили в редици, благородниците бяха застинали неподвижно, докато барабаните биеха в бавен тържествен ритъм. В тази утрин, два дни след като армията на Токугава бе потушила въстанието, в императорския дворец цареше ведро спокойствие. Вътре император Томохито седеше в своя покрит с балдахин павилион. Сано и Янагисава коленичиха на верандата срещу него, обградени от двете страни от ескорта си. Поклониха се в тържествена почит. Шошидай Мацудайра каза:
— Негова светлост дворцовият управител и сосакан сама са дошли да се сбогуват с императорския двор — гласът му трепереше; той имаше вид на болен. Янагисава го беше порицал, че е допуснал заговорът да се осъществи буквално под носа му. Скоро Мацудайра щеше да бъде свален и управлението на Мияко щеше да бъде поверено на друг роднина от клана Токугава.
От своето място в подножието на трона десният министър Ичиджо се обърна към Янагисава и Сано:
— Благодарим ви, че дойдохте и разрешихте с тежките проблеми на нашата столица.
Зад вежливия му маниер Сано долови смесица от облекчение, че ги вижда да си тръгват, и потиснато въодушевление. Според слуховете повишението на Ичиджо в ранг главен императорски съветник щеше да бъде обявено в най-скоро време. Той бе постигнал целта на живота си.
— А ние ви благодарим за съдействието — отвърна Янагисава — и изразяваме искреното си съжаление, че скоро трябва да отпътуваме.
— Давам ви благословията си за безопасен път обратно до Едо — каза императорът. Наглостта му го беше напуснала; овладяното му изражение му придаваше непривична зрялост. Сано предричаше дълго и мирно управление на младия суверен, които най-сетне бе осъзнал своята роля на този свят.
Сано се замисли за най-драстичната последица от разследването на убийствата — промяната у дворцовия управител Янагисава. Той не даде никакво обяснение за причината, поради която бе спасил живота му, пък и Сано нямаше нужда от такава. Когато се бе притекъл на помощ на сосакан сама, Янагисава бе дошъл заедно с йорики Хошина. Докато разправяше за прозрението си, което го бе накарало бързо да се отправи към храма, лицето на Янагисава сияеше, сякаш бе глътнал слънцето. Разследването бе направило от него детектив, а битката го бе превърнала в самурай. Любовта пък бе възродила духа му.
Сега шествието напускаше двора. Сано и Янагисава минаваха за последен път по тесните улици на района на куге и в този момент към тях се присъедини Ичиджо.
— Две думи насаме, ако позволите? — попита той. Сано и Янагисава изостанаха от антуража си и тръгнаха редом с десния министър. — Искам да ви обясня — каза Ичиджо — какво сте видели, когато сте ме проследили до Ушната могила, ако обещаете да запазите информацията в тайна — Янагисава повдигна вежда към Сано, който се усмихна. Някои неща никога не се променяха. Ичиджо си оставаше безупречният политик. Двамата кимнаха в знак на съгласие и Ичиджо продължи: — Имам тайна държанка и дъщеря от нея в село Кусацу — каза тихо той. — Посещавам ги, когато мога. Освен това им изпращам пари чрез посредници. Това правех и онази вечер при Ушната могила. Наех онези двама ронини да охраняват семейството ми от бандити и да им предават парите.
— В това няма нищо незаконно — каза Сано. — Защо е тази потайност?
— Жената е селянка — отвърна Ичиджо. — За човек с моето положение една връзка извън класата на благородниците е непристойна. Би провалила кариерата ми. Минавах през езерната градина на път за Кусацу, когато бе убит левият министър Коное. Не исках да ме видят на мястото на престъплението и затова си продължих по пътя — после добави — Коное знаеше моята тайна и ме изнудваше.
— Благодаря ви за информацията — каза Сано доволен, че бе разрешена още една загадка.
— Моля да ме извините, имам неотложни дела — каза Ичиджо с поклон и се отдалечи.
В двореца на абдикиралия император Рейко седеше на една веранда с Джокьоден. Те съзерцаваха окъпания в слънце парк, където се разхождаха придворни. Носеше се звън на окачени по дърветата камбанки; морски кончета кръжаха над благоуханни цветя.
— Всичко си изглежда постарому — каза Рейко. — Сякаш нищо не се е случило. Искрени благодарности за помощта ви — и й се поклони.