— Взела ли е последната доза? — попита Гордън разстроен.
— Да. — Рейна пак отпи глътка от виното. — Помня, че двете отидохме с колата до лабораторията онази нощ. Тя знаеше кода, с който се отключваше вратата. Щом влязохме вътре, тя ме остави на един стол с една от любимите ми книжки. Беше за коне. Обичах тази книга много, но онази вечер не можех да се съсредоточа.
— Нищо чудно — обади се Андрю. — Същия ден е било погребението на баща ти.
— Помня, че леля отиде в малката стаичка, където баща ми беше инсталирал специален хладилник. — Рейна гледаше пламъците, които танцуваха в камината. — Уайлдър Джоунс и мъжете му нахлуха в лабораторията малко по-късно и започнаха да трошат всичко. Леля Вела дотича от малката стаичка и ме взе на ръце. Тя плачеше и крещеше на Уайлдър. Следващото, което си спомням, е как двете с нея седим на задната седалка на колата, а един от хората на Уайлдър шофира.
— Онази вечер Вела е взела последната доза от антидота — каза Зак замислено. Той насочи вниманието си към Андрю и Гордън. — Колко време след това забелязахте болестните симптоми?
Андрю и Гордън размениха погледи.
— Три, може би четири месеца по-късно — обясни Андрю. — Но пристъпите се повтаряха с нарастваща честота през годините. Всеки нов пристъп на болестта беше по-тежък и по-продължителен от предишния и я оставяше все по-крехка и уязвима.
— Но до миналия месец е била жива. — Зак се облегна на стола си и протегна крака. — И кой знае колко години щеше да живее, ако не я бяха убили.
— Накрая се наложи да я настаним в клиника — напомни му Гордън.
— Да, но доколкото разбирам, тя е била относително спокойна и с бистър разум през последната година от живота си благодарение на лечението и терапията на Огилви. Освен това знаем, че е била в състояние да разсъждава достатъчно ясно вечерта преди смъртта си, за да остави писмо на Рейна.
— Накъде биеш? — попита Рейна.
— Въпреки очевидните недостатъци, антидотът на баща ти е преодолял някои основни технически бариери.
Рейна изглеждаше объркана.
— Какво имаш предвид?
— Леля ти е живяла по-дълго от всеки друг, който някога е получавал лекарството, изготвено по оригиналната формула. Във всички останали случаи хората са умирали в рамките на няколко дни, след като са били лишени от дрогата. Повечето от тях не издържали и посегнали на живота си. Но Вела Талънтайър, при цялото й странно поведение, не е загубила разсъдъка си и не е опитала да се самоубие. В историята на „Аркейн“ това е уникален случай.
Всички мълчаха, осмисляйки чутото. След малко Рейна се размърда на стола си.
— В такъв случай може би трябва да узнаеш, че онази вечер леля Вела не е отишла в лабораторията само за да вземе последната доза от лекарството.
Зак я погледна напрегнато.
— Какво друго?
— Баща ми пазел бележките си на три места — в компютъра си, на разпечатка и в дневника си. Уайлдър Джоунс знаел и за трите копия и ги унищожил. Но преди да пристигне в лабораторията, леля преснела страниците от дневника на татко, в които записвал резултатите от изпробването на антидота. Онази вечер взела копията със себе си.
Зак присви очи.
— Според доклада на Уайлдър, той е претърсил леля ти, преди да се качите в колата.
— Не знам дали си е мислел, че съм прекалено травматизирана от случилото се, или просто се е паникьосал от истеричната ярост на Вела, но мен не ме претърси. Леля Вела беше скрила листовете в моята книга за конете. Всъщност аз изнесох формулата на антидота от лабораторията.
Всички насочиха вниманието си към коженото томче на масата.
— Веднага щом се прибрахме вкъщи, леля взе страниците от мен. Никога повече не ги видях, докато не отворих този дневник. Бяха пъхнати отзад.
Зак наблюдаваше пламъците на огъня със загадъчно изражение.
— Е, една от мистериите на семейство Джоунс най-после беше разгадана.
— За каква мистерия говориш? — попита Рейна.
— Вече е ясно защо чичо Уайлдър се е променил толкова много през последните три месеца от живота си. Всички разправят, че той направо си търсел смъртта. Но татко е бил прав. Била е замесена жена.
Рейна го погледна.
— Да не би да ми казваш, че според теб е бил влюбен в леля Вела?
— Мисля, че Уайлдър е намерил любовта на живота си, но в тези обстоятелства не е могъл да постъпи по друг начин. И не се е надявал да има надежда за любовта му. Затова се е отправил на онази последна самоубийствена мисия.
Рейна дълго обмисля чутото.
— Не е трябвало да я лъже — каза накрая.
— Тя го е излъгала за формулата — изтъкна Зак.
— Двамата са се лъгали един друг — заяви Гордън мрачно. — Като съдя по собствения си опит, този подход в междуличностните отношения никога не е водил до добро.