Един мъж на средна възраст, който седеше точно срещу Зак, се изправи и прочисти гърлото си.
— Сигурен съм, че ще изразя всеобщото мнение, като кажа, че сме удовлетворени от решението ти да приемеш поста — каза Хектор Гереро. — Трябва да знаеш, че се спряхме на теб не само заради дългата и уважавана връзка на твоето семейство с Обществото.
В далечния край на масата Мерилин Хюстън се засмя.
— Ако се интересувахме само от това да поставим начело на Обществото някой Джоунс, щяхме да имаме достатъчно богат избор. Сам знаеш, че си от голямо и плодовито семейство.
Всички се засмяха. Зак прие хумора с усмивка.
Гереро отново се прокашля и продължи:
— Всички усещаме, че през следващите няколко десетилетия Обществото ще се изправи пред големи предизвикателства. Предстоят ни трудни, а може би и опасни времена. Имам предвид необходимостта да излезем на светло и да се справим с нарастващата заплаха, която представлява „Нощни сенки“. Тази организация трябва да бъде ликвидирана. Тя има потенциал не просто да унищожи Обществото, но и да инфилтрира свои хора във водещите американски корпорации, дори и в правителството, и да се заеме с огромни по мащабите си манипулации.
Беше идея на Банкрофт точно Гереро, един от най-влиятелните членове на Съвета, да държи заключителната реч.
— Перспективата агентите на Нощните сенки, които притежават изкуствено подсилени паранормални способности, да се наложат като могъщи фигури във висшите ешелони на страната, е напълно недопустима — предупреди Гереро. — Щетите могат да бъдат неизчислими. Трябва да се борим с тази сериозна заплаха и поне в непосредствено бъдеще се налага да водим тази битка сами. — Последва кимане и одобрително шушукане от хората около масата. — Всички знаем, че не можем да се надяваме на открита подкрепа от правителството, медиите или институциите — добави Гереро. — Официално повечето хора в страната се придържат към възгледа, че паранормалното е от категорията на научната фантастика, измислицата, шарлатанството. Да се убеди обществеността, че съществува тайна организация на хора с паранормални способности, срещу която трябва да се води борба, според мен е невъзможно, поне засега. — Хората около овалната маса слушаха с мрачни и напрегнати лица. — Така че да приветстваме с добре дошъл сред нас новия Магистър, който ще ни ръководи в тези опасни времена. — Гереро отправи пронизващ поглед към Зак. — Бихме искали да произнесеш клетвата и да поемеш поста Магистър, Закъри Гейбриъл Джоунс.
Зак се изправи, но не пое към почетното място на масата. Вместо това бавно огледа един по един десетимата членове на Съвета. След това решително постави папката, която държеше, върху масата от полиран мрамор.
— Преди да положа клетвата — каза той, — ще ви представя моята годеница госпожица Рейна Талънтайър, дъщеря на Джъдсън и Миранда Талънтайър.
Името удари стаята като метеор. Всички ахнаха от изненада. Зак знаеше, че някои от присъстващите са били членове на Съвета и по времето, когато Джъдсън Талънтайър е бил изхвърлен от Обществото. Останалите също добре знаеха това име.
Преди някой да успее да каже и дума, Банкрофт отвори вратата и покани Рейна в стаята.
Тя спря точно до вратата от вътрешната страна и кимна спокойно на всички. Изглеждаше строга и недостъпна, облечена в черно сако на Армани, панталон и обувки с високи токове. Тъмната й коса беше стегната в елегантен кок на тила. Очите й блестяха, дълбоки и загадъчни, зад очилата с черни рамки.
Как, по дяволите, извадих такъв късмет? — помисли си Зак. — Ще я обичам до края на живота си, а дори и след това.
Зак заобиколи масата и хвана Рейна за ръка, без да крие гордостта си.
— Добре дошла, скъпа. Позволи ми да ти представя членовете на Управителния съвет на обществото „Аркейн“ в Съединените щати.
Той бързо изреди всички имена. Те кимваха сдържано. Неколцина смотолевиха някакъв поздрав. Повечето не бяха възстановили способността си да говорят.
Рейна им отправи ослепителната си усмивка.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас — каза тя с перфектно овладян тон.
Зак едва сдържа усмивката си. За щастие никой от членовете на Съвета не разбра истинските й чувства към тях.
— Както повечето от вас са отгатнали — обади се той, — годеницата ми е дъщеря на Джъдсън Талънтайър, който преди много години е бил разследван от „Джоунс и Джоунс“ за неправомерна изследователска дейност. След това разследване Талънтайър е бил изключен от Обществото. Всички документи, свързани с работата му, са били унищожени.