— Ти си от „Аркейн“ — каза тя. Това не беше въпрос.
— Член съм на Обществото — съгласи се той. — Също както родителите и леля ти. Както и ти, в интерес на истината.
— Не съм.
Зак повдигна плика.
— Според досието родителите ти са те регистрирали при раждането ти.
— Майка ми е мъртва, а баща ми е бил изключен от Обществото.
— Така е. Но никой не е изключил теб или леля ти.
Тъмните й вежди се надигнаха над черните рамки на очилата.
— Това не е ли някаква формалност?
— Разбира се, но е важна формалност. След смъртта на баща ти леля ти е направила избора да те държи настрани от наследството, което е принадлежало и на двете ви. — Той премести леко плика в ръката си, за да привлече вниманието й към него. — Е, искаш ли отговорите, Рейна Талънтайър?
Фантастичните й очи се съсредоточиха за момент върху плика.
— Зависи от цената, която ще трябва да платя за тях.
Зак се усмихна и мислено хвърли заровете, наслаждавайки се на двубоя, който водеха.
— Какво пък толкова. — Подаде й плика. — Давам ти го, независимо дали ще решиш да ми помогнеш или не.
Рейна го пое предпазливо.
— А какво ще стане, ако откажа да ти помогна?
Зак сви рамене.
— Ще загубя облога със себе си.
Тя се поколеба, но той усети, че любопитството й надделява. Точно на това разчиташе. Със смъртта на леля си Рейна бе загубила и последната си връзка с онази част от семейната история, която можеше да обясни защо бе толкова различна. Как би могла да устои?
Той разбра още преди нея, че е спечелил. С таланта да отгатва реакциите на човека срещу себе си долови лекото напрягане на ъгълчетата на чувствената й уста и едва забележимото движение на ръката.
— Разполагаш с петнайсет минути — каза тя и отвори вратата по-широко. — Ако не ми хареса това, което чуя, или не повярвам на теб и на написаното в този плик, ще трябва да си вървиш.
— Дадено.
Побърза да влезе, преди да е размислила. Тя му предложи с жест да се настани на някой от столовете край масата.
Стаята беше доста просторна за обикновена хотелска стая. Имаше удобен кът за сядане и газова камина, която й придаваше топлина и уют. Той седна, без да съблича якето си. Не смяташе, че ще се зарадва при вида на оръжието му.
Рейна седна на другия стол, кръстоса крака и отпусна ръце върху тапицираните облегалки. Не му предложи чай, но и без това имаше само една чаша на подноса.
— Какво знаеш за обществото „Аркейн“? — попита Зак.
Рейна повдигна рамене, сякаш този въпрос не я интересуваше. Но неговата дарба да отгатва мислите на другия му подсказа, че тя се преструва.
— Знам много малко. Леля ми рядко говореше за Обществото. Опитах да направя някакво проучване в интернет, но не намерих нищо съществено.
— Обществото има много сайтове, но те са недостъпни за простосмъртните.
Устните й се извиха презрително.
— Поредното тайно общество.
— Разбира се. Посочи ми поне една общност, която може да проследи историята си четири-пет века назад и която да не е обгърната в тайнственост. На всичко отгоре основателят ни е алхимик.
— Силвестър Джоунс.
— Точно така. — Зак се усмихна. — Поне това знаеш.
— Леля ми го е споменавала. — Замълча за миг. — Някой от твоите предци може би? — попита спокойно.
— Точно така. — Той се намръщи. — Старите алхимици са известни с това, че предпочитали да живеят в пълно уединение и фанатично пазели тайните си. Трябва да ти кажа, че Обществото се гордее с тях и следва тези традиции.
— Според леля ми Обществото се ръководи от наследници на Силвестър Джоунс от основаването си досега. — Рейна забарабани с пръсти по облегалката. — Никой не би определил структурата му като демократична.
— Вярно е, че най-високият пост винаги се заема от някой Джоунс — призна Зак. — Но от деветнайсети век насам съществува Управителен съвет с избираеми членове. Те определят Магистъра, който на свой ред отговаря пред Съвета и може да бъде сменен по негова преценка.
— Щом сте толкова модерни и демократични, защо ви е цялата тази тайнственост?
— Има си причини.
— Какви например?
— Помисли малко. — Той наклони глава към плика. — Ти имаш истинска дарба, истински паранормални способности и въпреки това, както личи от досието ти, не даваш пресконференции и не се появяваш в телевизионни предавания.
Рейна се поколеба, после се отпусна леко на стола си.
— Добре, разбрах идеята.
— Обществото е създадено и продължава да следва две основни цели: да провежда проучвания в сферата на паранормалното и да осигурява среда и убежище за хора, които притежават паранормални таланти.
Тя застина.
— Убежище?