Выбрать главу

— Всеки член на Обществото е автоматично свързан с други хора като него, хора с истински екстрасензорни таланти, не шарлатани. Среща се с хора, които разбират какво означава това да имаш допълнителни сетива. — Зак отново се усмихна леко. — В рамките на Обществото да си екстрасенс в повечето случаи се приема като нещо нормално.

— Какво толкова — каза Рейна нехайно.

— През вековете реакцията на общественото мнение спрямо различните проявления на паранормалното е варирала от вяра във вещици и магии до пълното им отричане като плод на болна фантазия. По средата са лековерните типове, които си падат по самозвани гурута, медиуми и врачки. Никъде извън Обществото паранормалното не се смята за законна сфера на научно познание и никъде извън неговата среда хората с парапсихични таланти не са приемани за нормални.

— Да, това и сама съм го разбрала — каза тя сухо.

— Вярно е, че някои полицейски управления и отчаяни семейства наемат екстрасенси, когато изчерпят всички други възможности в разследването на трудни случаи. Но това не променя факта, че обществото по принцип определя всички, които твърдят, че имат паранормални способности, като шарлатани, измамници или душевноболни.

Усмивката й бе прекалено широка и прекалено крехка.

— Както се казва, от нас тръпки ги побиват.

Явно бе докоснал оголен нерв.

— Предполагам, че някои хора са описвали леля ти по този начин? — попита той предпазливо.

— Някой описа мен по този начин.

— Някой, на когото си се доверявала?

— Да.

Зак кимна.

— И с мен е така. Дори и в Обществото хората с твоя талант са рядко явление.

— Ясно.

— Опитай се да не го приемаш лично. Проблемът е, че хората с изключителен талант, от какъвто и да е вид, по принцип карат другите да се чувстват неловко.

— Включително и хората със сродни таланти?

— Да. Но мога да ти гарантирам, че вътре в Обществото е много по-добре, отколкото навън. — Зак погледна плика. — Според това досие през последната година и половина ти си помагала на детектив на име Брадли Мичъл от полицейското управление в Ориана. Осигурила си му информация, благодарение на която той е разрешил поредица стари, смятани за безнадеждни случаи, както и един съвсем скорошен случай с отвличане.

Рейна се напрегна.

— Знаеш за работата ми с Брадли?

— Като се съди по всичко дотук, детектив Мичъл се е превърнал в звездата на управлението благодарение на теб. Носят се слухове, че той ще оглави управлението, когато сегашният шеф се оттегли.

— Досието е много подробно. — Очевидно се чувстваше нещастна от този факт. — Моето име не се споменава в нито един от докладите на Брадли.

— Давам си сметка, че си направила всичко възможно да останеш анонимна. Мичъл общува сам с медиите.

Тя заговори отново самоуверено и бързо:

— Аз държах на това.

— Защото не си искала да те смятат за измамница или за луда като леля ти.

Няколко секунди изглеждаше така, сякаш се двоумеше дали да не го изхвърли от стаята, после се усмихна ослепително, макар очите й да останаха мрачни.

— Струваха ми се основателни причини, поне в онзи момент — каза тя.

— Сериозни причини — съгласи се той.

— Наистина знаеш много за мен, нали? — Рейна рязко спря да се усмихва и погледна плика на масата. — Нима обществото „Аркейн“ е шпионирало мен и леля ми през всичките тези години?

— Не. Честно казано, и двете сте излезли от полезрението на Обществото след смъртта на баща ти.

— Тогава откъде знаете толкова много за сегашния ми живот?

— Това, което ми е известно, е било събрано през последните двайсет и четири часа. Агенцията, която представлявам, е много добра в събирането на информация в кратки срокове. Но нямам нужда от досието ти, за да отгатна как би се чувствала, ако медиите надушат, че ти си екстрасенсът на полицията.

— Така ли? — Рейна вирна леко брадичка. — Защо?

— Защото и аз бих се чувствал по същия начин.

Тя не изглеждаше впечатлена.

— Нима?

— Предвид изключително резултатното ти сътрудничество с полицията в Ориана през последните осемнайсет месеца, предположих, че имаш таланта на леля си или сходен с него. Чуваш гласове в съзнанието си, нали?

Тя замря неподвижна.

— Спокойно — каза Зак. — Разбирам те напълно. Аз пък получавам видения.

7.

Рейна бе толкова поразена от признанието му, че й отне няколко секунди да проговори.

— Това твоята представа за шега ли е? — попита накрая.

— Не се шегувам. — Той я гледаше с поразителните си енигматични очи. — Способността ми се прояви в пълния си блясък малко преди да навърша двайсет. Всички смятаха, че съм ловец като повечето мъже от семейството ми.