— Ловец?
— Вид паранормален талант, който засилва естествения ловен инстинкт. Ловците имат изключително бързи рефлекси и долавят психичните следи на насилието. Освен това виждат в тъмното.
Рейна сви устни в иронична гримаса.
— И какво точно ловуват? Слонове? Лосове?
Зак се усмихна.
— В древността умението да се убиват животни е било средство за оцеляване. В наши дни хората предпочитат да ловуват сред себеподобните си. Навярно е по-голямо предизвикателство.
Това видимо я шокира.
— Ходят на лов за хора?
— Успокой се. Повечето ловци, които познавам, са на страната на правото и закона. — Той замълча за момент. — Макар че трябва да призная, че някои кривват от правия път. Но не съм чувал някой Джоунс да го е правил.
— Ясно. — Тя погледна вратата, чудейки се дали да не хукне към нея.
— По-спокойно — каза той. — Току-що ти казах, че не съм ловец.
Рейна се поколеба, подразнена.
— Да не четеш мисли?
— Не. Според експертите това е невъзможно.
— Тогава какъв си всъщност?
— Технически погледнато, аз съм това, което в Обществото наричат огледален талант. Десета степен.
— Това пък какво означава?
— Най-точното определение, което експертите дават, е рядък вид психометрия.
— Способност да усещаш нещата чрез докосване.
— Точно така. Твоите гласове са друга форма на същото.
— А защо те наричат огледален талант?
Зак опря ръце на облегалките на стола и доби вид на човек, който се кани да изнесе лекция.
— Предполагам, че си чувала израза огледална интуиция?
Рейна се замисли.
— Тя дава информация на хората при общуването, нали? Ако видим някой да се мръщи или усмихва, разбираме интуитивно какво става. Не е нужно да спираме, за да анализираме изражението му.
— Точно така. А ако видим някой да държи нож, можем да разберем дали се кани да реже пържола или нечие гърло.
— Четох статия за този феномен — каза тя. — Свързваха го с функциите на мозъчните неврони. Благодарение на тях в съзнанието ни възниква огледална картина на действията на другите и ние можем да направим мигновена преценка на ситуацията. Това е вроден механизъм за оцеляване.
Зак потупа с пръсти.
— Никой не знае как точно работи огледалната интуиция, но е сигурно, че почти всеки притежава тази способност в някаква степен. Всъщност я приемаме за даденост, докато не попаднем на човек, който няма този талант, човек с аутизъм или умствено заболяване, като шизофрения например.
— Казваш ми, че притежаваш паранормалната версия на тази способност?
Той я погледна над върховете на пръстите си.
— С моя талант е достатъчно да докосна нож, пистолет или камък, послужили за нечие убийство, и съзнанието ми като огледало отразява реакциите и действията на човека, който е използвал оръжието. Мога да доловя какво е възнамерявал да направи и дали жертвата е очаквала това. Освен това съм много добър при сбивания в барове.
Рейна се напрегна отново.
— Моля?
Зак се усмихна.
— Благодарение на способностите си мога да отгатна какво ще направи противникът ми. Но се опитвам да избягвам подобни упражнения.
— Надявам се. — Тя се намръщи. — Аз също ли съм огледален талант?
— Не. Твоята дарба действа по друг начин. Тя не е свързана със зрението. Но най-вероятно също си имаш десета степен.
— Откъде знаеш, че съм с десета степен, каквото и да означава това?
— Способностите на членовете на Обществото се класифицират по така наречената скала на Джоунс. Скалата има нива от едно до десет и служи за измерване на екстрасензорната енергия, която човек генерира. Аналитиците са ти направили прогнозна оценка, защото леля ти така и не те е подложила на тестовете, след като си развила способностите си през юношеството.
Рейна не знаеше какво да каже. Не можеше да повярва, че седи и обсъжда паранормалните си способности с човек, който се държеше така, сякаш тези способности бяха най-нормалното нещо на света, като да имаш тъмна коса и очи. Никога досега не бе водила такъв разговор с непознат.
Преди да се запознае с Брадли, тя не бе говорила с никого за своите особени дарби, освен с леля си и най-близките й приятели. Вела не насърчаваше такива разговори и все й напомняше, че трябва да пази това в тайна. Опитът да обясни способностите си на Брадли се бе оказал голяма грешка.
Сякаш отгатнал мислите й, Зак се усмихна съчувствено.
— По дяволите, пропуснала си адски много, като си израснала извън Обществото. Колко хора с истински паранормални способности си познавала през годините, освен леля ти и баща ти?
— Потърсих връзка с хора, които твърдяха, че са екстрасенси — призна тя. — Някои работеха като консултанти за полицейски управления. Други си изкарваха прехраната като ясновидци. Един беше написал книга за това как можем да развием екстрасензорни умения, докато сънуваме.