— Какви са гласовете? — попита той с искрено любопитство.
— Шепот — отвърна Рейна и спря за миг, търсейки подходящи думи. — Но не истински шепот, не са истински гласове. Мозъкът ми прави разлика, макар да не мога да я обясня.
Зак кимна. В очите му имаше разбиране.
— Сякаш аз се намирам в едно измерение, а те в друго и помежду ни има тънък воал — обясни тя. — Някой е от другата страна на воала и говори. Ако слушам внимателно, чувам някои думи. Всъщност не чувам гласовете, по-скоро ги усещам.
— Когато слушаш внимателно, както се изрази, допълнителните ти сетива са изложени на определен вид енергийно въздействие, което с посредничеството на интуицията се преобразува в думи.
— Сякаш в главата ми се разхождат духове.
— Понякога чуваш и шепота на жертвите, нали?
Тя потрепери.
— Това е най-ужасното. Мразя шепота на убийците, но да долавяш молитвите на жертвите е много по-мъчително, защото знаеш, че е прекалено късно да бъдат спасени.
— Все пак има изключения. Момичето в мазето на леля ти например и онова похитено момиче, което Мичъл е спасил благодарение на теб преди няколко месеца.
— Така е. Но щастливите развръзки са твърде малко. А при старите изоставени случаи просто не съществува добър край.
— Макар че справедливостта тържествува — каза той тихо.
— Да.
— Може би не е голяма утеха, но според проучванията на обществото „Аркейн“ това, което долавяш, не са гласовете на убийците или жертвите. Всъщност възприемаш остатъците от психична енергия, нематериалните следи, оставени на местопрестъплението.
— Разбирам, но защо долавям само мрачната, отрицателна енергия? Никога не усещам щастието или радостта, които хората са изпитвали.
— Изследователите си имат еволюционистично обяснение за това. Основната работа на мозъка е да осигури оцеляването. Най-общо казано, емоции като щастие или радост не представляват заплаха, така че, като се изключи сексът, мозъкът се е научил на екстрасензорно ниво да пренебрегва добрите и да се концентрира върху лошите емоции.
Рейна усети как й става горещо.
— Сексът?
Зак изглеждаше развеселен.
— Сексът е пряко свързан с оцеляването. Повярвай ми, нашите паранормални сетива са устроени така, че да улавят безпогрешно вибрациите, свързани с възпроизводството.
— О… — Май беше най-добре да изоставят тази тема.
— Но силните емоции, като страх, гняв и похот, са свързани с опасността и нашите паранормални сетива са се адаптирали да ги долавят — продължи той. — Както и нормалните ни сетива, в интерес на истината.
— Ясно.
Последва ново мълчание. Усещането за интимност в малката, осветена единствено от камината стая се засилваше с всяка изминала минута. Можеше да продължи да седи тук и да говори с този мъж до края на живота си, помисли си Рейна. Изкушението бе невероятно силно и навярно опасно. Време бе да развали магията, преди да й е подействала необратимо.
Изправи се леко на стола.
— Какво искаш, Зак Джоунс? И моля те, не ми пробутвай версията, че обществото „Аркейн“ се е загрижило за мен. Ако беше така, щяха да са се свързали с мен много отдавна.
Той присви леко очи. Рейна усети, че е спечелила точка в двубоя помежду им.
— Аз съм агент от „Джоунс и Джоунс“ — каза той. — Чувала ли си за тях?
Шокът направо я помете. Дотук с интимната атмосфера. Тя призова целия си самоконтрол и му отправи най-унищожителната си усмивка.
— О, да — каза тихо. — Чувала съм за „Джоунс и Джоунс“.
Той кимна, сякаш го очакваше.
— Значи си спомняш. Така си и мислех.
— Помня много добре, че един агент от „Джоунс и Джоунс“ на име Уайлдър Джоунс унищожи целия труд на баща ми и изгори лабораторията му до основи. Освен това мисля, че леля Вела беше права в теорията си, че някой от хората на „Джоунс и Джоунс“ е причинил смъртта на баща ми в онази катастрофа. Ако наистина си от „Джоунс и Джоунс“, значи само си загубил времето си. Не бих си мръднала и пръста, за да ти помогна.
8.
— Сключихме сделка — напомни й той.
Вземи се в ръце, Рейна, помисли си тя. Той вече не бе единственият човек сред познатите й, който наистина разбираше какво е да живееш с необикновени способности. Той беше човек от „Джоунс и Джоунс“. Не трябваше да забравя това.
— Не, не сме сключили сделка — отвърна тя. По дяволите, можеше да е не по-малко спокойна и овладяна от него. — Ти влезе в стаята ми преди няколко минути и размаха онзи плик пред лицето ми, а аз го приех. Не съм ти обещавала нищо в замяна.
— Прие плика, значи приемаш и условията.
— Добре, съди ме.
Зак отново се усмихна спокойно и уверено.