Рейна потрепери.
— Добра тактика за поддържане на дисциплина сред редовите членове на организацията.
— Със сигурност досега не са се намерили предатели или информатори.
— Каква е целта на „Нощни сенки“?
Зак сви рамене.
— Каква е целта на всички посредствени актьори? Пари и власт.
Рейна се усмихна.
— Тотално подчинение?
Той направи кратка пауза, преди да отговори:
— Ще ти дам един малък пример. Помисли си какво би направила, ако имаше възможност да внедриш известен брой парахипнотизатори — екстрасенси, които могат да внушат всичко на всеки — в различни корпорации и държавни агенции. Говорим за потенциална възможност да се контролират хората на най-високо ниво — изпълнителни директори, сенатори, губернатори, дори президентът.
Рейна подскочи леко и разля малко от виното си. Грабна салфетка и бързо попи капките.
— Добре, разбирам докъде може да доведе това. Каза, че Обществото се е сблъсквало с този проблем и преди?
— Не е имало много организирани опити да се открадне формулата и да се използва за незаконни цели. Но отделни хора просто не са устояли на изкушението да експериментират с нея.
— Хора като баща ми? — попита тя спокойно.
Зак опря ръце на масата и я изгледа твърдо.
— Джъдсън Талънтайър е най-известният учен — ренегат от своето поколение. Когато той изчезнал заедно с формулата, Магистърът и Съветът възложили разследването на „Джоунс и Джоунс“. Откриването на Талънтайър и ликвидирането на лабораторията му се превърнали в основен приоритет на организацията. Във висшите ешелони на Обществото дружно въздъхнали с облекчение, когато Уайлдър Джоунс докладвал за успешното изпълнение на мисията.
Е, поне не направи никакъв опит да замаже фактите.
— Може би трябва да ти отдам дължимото за честността — каза Рейна. — Но чутото никак не ми харесва.
— Разбирам те.
Тя отпи глътка от виното за кураж и бавно остави чашата на масата.
— Нямах представа, че фамилията Талънтайър се ползва с толкова лоша слава в Обществото.
— Ако това ще те успокои по някакъв начин, името е известно единствено във висшите кръгове.
— Е, голямо облекчение, няма що.
— Историята се пази в тайна от членовете на Обществото, защото Магистърът, Съветът и „Джоунс и Джоунс“ съзнателно се опитват да наложат идеята, че формулата на основателя е мит. Това е част от общия план, който цели да обезсърчи хора като баща ти, решили да се правят на съвременни алхимици.
— Баща ми не беше алхимик. — Гневът изригна в нея. — Той беше учен. Гениален учен.
— Бил е гениален, да. За това няма спор. Затова, когато е преминал на другата страна, се е превърнал в сериозна заплаха. Съветът не е имал избор.
— Трябвало е да го убият.
— В досието не се съобщава, че Уайлдър Джоунс е убил баща ти — каза Зак спокойно. — Според всички сведения катастрофата не е умишлено предизвикана. Било е нещастен случай.
— Просто лош късмет?
— Случва се. — Той повдигна леко вежди. — Не се усмихвай така.
Рейна примигна и спря да се усмихва.
— Как?
— Сякаш ми казваш да вървя по дяволите. Това ме вбесява.
— О! Успях да вбеся човек на „Джоунс и Джоунс“. Какво е наказанието за подобна проява?
— Продължавай в същия дух и ще разбереш. Или предпочиташ да научиш защо изчезването на Лорънс Куин е свързано със семейството ти.
— Кажи ми за Куин. Ако се отегча, винаги мога да започна отново да те ядосвам.
— Обещавам ти, че няма да се отегчиш. Вчера Фалън Джоунс най-после е получил информация, свързана с изчезналия доктор Куин. Оказва се, че миналия месец той се е появил в Ориана.
Тя се намръщи.
— Бил е в моя град?
— За около двайсет и четири часа, доколкото можахме да установим. После отново е изчезнал. А сега най-интересната част. Еднодневната визита на Лорънс Куин в Ориана съвпада с деня, когато леля ти е починала. Ти си екстрасенс. Кажи ми каква е вероятността това да е обикновено съвпадение?
10.
По-късно той я изпрати до пансиона, наслаждавайки се на усещането да е толкова близо до нея. Въпреки че по време на вечерята на моменти прехвръкваха искри помежду им, а може би тъкмо поради това, той бе завладян от нейната женственост. Беше прекрасно да крачи до нея, погълнат от интимността на нощта и дъжда и смътното усещане за плавната игра на преливащи една в друга вълни от психична енергия. За пръв път преживяваше подобно нещо.