— Направи всичко необходимо Рейна да продължи да работи с теб по случая — каза Фалън накрая. — Все още мисля, че тя е ключът към тази история.
Зак не оспори това. Нямаше смисъл. Всички знаеха, че предчувствията на Фалън бяха точни в над деветдесет процента от случаите.
Но това не означаваше, че е винаги прав.
12.
Гори, вещице, гори.
Изгори проклетата лаборатория до основи. Накажи я. Унищожи я с огън. За да си сигурен. Изкарай онези двете навън. После унищожи всичко. Не може да рискуваш. Трябва да си сигурен.
Рейна се събуди задъхана. Сърцето й биеше трескаво. Нощницата й беше залепнала за гърба от пот. Трябваше да си поеме дъх.
Рязко седна в леглото, отметна завивките настрани и скочи на крака. Няколко минути остана права, разтреперана, опитвайки да се успокои.
Предварително знаеше, че ще сънува кошмар. Винаги сънуваше, след като бе имала досег с болната психична енергия на убийци и насилници. Гласовете владееха сънищата й в продължение на няколко нощи. Беше се примирила с това.
Но тази нощ в кошмара й се бе появил злокобният глас от Нощта на пожара и сълзите.
Изкарай онези двете навън. После унищожи всичко.
Тя се отпусна на леглото и погледна часовника. Един и петнайсет. Беше стояла будна до полунощ. Изчете цялата папка и разбра на какво се дължеше лошата слава на фамилията Талънтайър. В очите на Магистъра и Съвета тя бе дъщеря на човек, който бе опитал да създаде психовампири.
Да си гледат работата.
Не чу стъпките в коридора. Тихото почукване на вратата я стресна. Чувстваше се нервна и напрегната. За момент реши да се престори, че не е чула тихия звук. Но няколкото часа, прекарани със Зак, й бяха достатъчни, за да знае, че няма да се откаже.
Отиде до гардероба и извади тъмносиния халат, който носеше от къщи. Облече го и го стегна на кръста. Докато вървеше към вратата, прокара пръсти през косата си и я прибра зад ушите.
Погледна през шпионката. Зак стоеше в коридора. Пак беше с черното кожено яке, но този път под него имаше само черна тениска. Наболата брада тъмнееше по лицето му. Беше опрял едната си ръка на рамката на вратата, извън обсега на полезрението й.
Видът му произведе странен ефект върху всичките й сетива. Напрежението, което бе съпътствало кошмарния сън, изведнъж се трансформира в друг вид енергия. Адреналинът я накара да потрепери. Прималя й от очакването. Отново осъзна, че пулсът й се е ускорил, но този път от вълнение.
Отвори вратата. Първото, което забеляза, бе това, че е бос. Кой знае защо, картината с босия Зак, застанал в коридора, й се стори невероятно еротична. Той имаше хубави, силни ходила. Досега не бе забелязвала ходилата на никой мъж.
С усилие вдигна поглед към лицето му.
— Здрасти — каза тя, след като не можа да измисли нещо по-добро.
Зак я огледа с разбиране.
— Зле ли ти е? — попита тихо, така че да го чуе само тя.
Рейна осъзна, че няма нужда от никакви обяснения. Прониза я дълбок копнеж. Той я разбираше както никой друг.
— Било е и по-зле — каза тя. — Все пак момичето беше живо.
— Разбира се. И въпреки това е кошмарно, защото знаеш какво е възнамерявал да направи. Какво е правил в миналото.
— Прав си — призна тя. Но осъзна, че той не знае всичко. Не знаеше, че тази нощ в съня й се бе появил още един глас. — Какво правиш тук?
— Предположих, че досието и кошмарите няма да те оставят да спиш. Аз самият бях ангажиран с една консултация по-рано днес. Кама на две хиляди години, използвана за жертвоприношения на хора.
— Господи, какъв ужас!
— На мен ли го казваш? — Очите му станаха още потъмни и тайнствени. — Реших, че и на двама ни ще се отрази добре, ако малко се поразсеем.
Внезапно остана без дъх. Сърцето й запрепуска. Енергията нажежи атмосферата. После изневиделица здравият разум надигна глава. Зак знаеше колко силно я привлича. Знаеше, че тази вечер е твърде уязвима. Възнамеряваше да използва сексуалната енергия, която припламваше помежду им, като начин да я манипулира. Ако си бе мислил, че е лесна жертва, определено беше сбъркал.
— С какво по-точно мислеше да се разсеем? — попита тя с възможно най-леден глас.
Той дръпна ръката си от стената и й показа, че държи тесте карти.
— Какво ще кажеш да поиграем Блек Джек?
Рейна, която се бе готвила да отблъсне опитите му да я съблазни, няколко секунди дори не успя да реагира. Взе се в ръце с върховно усилие на волята.
— Предлагаш да играем на карти? — попита тихо.