— Това май не е добра идея — прошепна тя.
Усмивката му стана още по-опасна. Невидима енергия пулсираше във въздуха помежду им.
— Мислех, че обичаш хазарта — каза тихо той.
Не и в такива случаи, опита да каже тя. Но поради някаква причина думите не излязоха от устата й. Сърцето й биеше до пръсване. Имаше чувството, че всичко в нея се топи.
Зак бавно разкопча кобура на пистолета си и го пусна настрани. Наведе се към нея, като й даде достатъчно време да се отдръпне. Рейна не направи никакъв опит да го избегне. Той я прегърна и придърпа, за да премахне разстоянието помежду им. Картите се пръснаха на пода.
Вместо да му каже, че не си пада по случайните свалки, тя обви ръце около врата му.
Устните му се спуснаха към нейните, търсейки техния отговор. Тялото й се предаде. Огънят, който гореше в нея от мига, в който отвори вратата на стаята си, избухна с пълна сила. Никога преди не бе изпитвала подобно нещо. Никога не бе подозирала, че е способна на такава необуздана реакция.
Но това, което караше кръвта й да кипи, беше фактът, че Зак я желае също толкова силно. Сигурна беше в това. Зак не бе като Брадли. Той не се страхуваше от нейните гласове. Завладя я великолепно чувство на триумф.
Притисна се още по-силно към него и отвърна на целувката му с цялата потискана енергия на жена, която никога преди не се е отдавала напълно на чувствената си природа. Смътно долови, че ръцете му развързват халата й. После дрехата изчезна.
Зак изстена дрезгаво, претърколи се настрана и я издърпа до себе си. Протегна се и дръпна едно одеяло от леглото. Опъна го на пода с бързо и рязко движение, сякаш мяташе мрежа.
След миг тя вече лежеше по гръб върху одеялото и гледаше като омагьосана как Зак сваля тениската си и я хвърля настрана.
Отблясъците от огъня блестяха върху раменете му. Изпълнена с дълбоко чувство на почуда и откривателски възторг, тя докосна извивката на мускулите на ръката му. Зак хвана китката й и целуна дланта чувствено. Дълбоко в нея се надигна нещо, което засили още повече прекрасното напрежение.
Рейна го придърпа върху себе си, желаейки да усети тежестта и силата му.
Тихият му смях бе опияняващ.
— Харесва ми, когато една жена знае какво иска — каза той почти допрял устни до шията й.
Пъхна крак между бедрата й и я целуна дълбоко. Сега вече всичките й сетива горяха и тя импулсивно се вкопчи в него, наслаждавайки се на усещането да гали мускулестия му гръб. Заби нокти в топлата му кожа.
— Сладък ад. — Зак нежно захапа ухото й. — Имаш ли представа какво ми причиняваш?
В тези мигове тя откриваше нова, чувствена и знойна страна на природата си, за която дори не бе подозирала, че съществува.
— Кажи ми — прошепна му. — Кажи ми точно какво ти причинявам.
— Става ми адски горещо. — Гласът му бе станал осезаемо дрезгав през последните минути.
— Това е добре. — Рейна прокара палец по гръбнака му. — Какво още?
— Ставам твърд. — Тя усети върху бедрото си колко е силна възбудата му. — Много, много твърд.
— И това е добре. — Тя размърда бедра под неговите. — Продължавай.
Зак вдигна глава и изпъна ръцете си от двете страни на главата й.
— Знаеш ли, не ми е до приказки в момента. Предпочитам да ти покажа.
Рейна се усмихна и стисна раменете му.
— Тогава ми покажи.
— С удоволствие.
Той се протегна и издърпа ципа си. Надигна се колкото да свали панталона и боксерките си. Трябваше му още минута да вземе малкото пакетче от джоба на панталона си, да извади кондома и да го сложи.
Настани се до нея и я придърпа към себе си. Когато ръката му се плъзна между бедрата й, тя също загуби желанието си за разговори. След няколко минути вече се опитваше да се обвие около него, да го почувства в себе си, преди напрежението да е изригнало.
— Побързай — помоли го отчаяно. — Моля те, побързай.
— Не толкова бързо. — Зак се наведе и отново целуна шията й, а ръката му продължаваше да се движи, приближавайки я все по-близо до ръба на пълния екстаз. — Имаме цялата нощ.
Това не бе най-добрият момент да си възвръща красноречието. Рейна го стисна за раменете и опита да го разтърси. Беше безнадеждно, сякаш се бореше с масивен речен камък.
— Не разбираш — каза тя почти през зъби. — Мисля, че ще свърша.
— О, знам. — Очите му блестяха. — Знам.
— Не разбираш — каза задъхано тя. — Никога не съм свършвала с мъж. Не прецаквай работата, Джоунс, или няма да ти го простя.
— Ти командваш, скъпа. — Той се настани върху нея. — Този път.
Заплахата само засили нетърпението й.
— Толкова съм близо. — Толкова близо. Вече го усещаше в себе си.