Тя изхвръкна от банята, но Зак беше почти стигнал до вратата на стаята. Рейна забеляза, че е облякъл и якето си. Когато погледна към нощното шкафче, откри, че пистолетът и кобурът са изчезнали. Нивото на тестостерон в стаята стремително се покачваше.
Тя се почувства като в капан. Трябваше ли да остави Зак да отвори вратата, или това бе много лоша идея?
После главата й като по чудо се проясни и изведнъж се почувства бодра и весела.
Всъщност идеята бе отлична.
— Благодаря — извика през рамо. — Ще дойда след минута.
Тя затвори вратата, после допря ухо до нея. Чу вратата към коридора да се отваря.
— Извинете — каза Брадли изненадан. — Сбъркал съм стаята. Мога да се закълна, че мъжът на рецепцията каза номер шест.
— Търсите ли някого? — попита Зак любезно.
— Една жена. Сигурно е в отсрещната стая.
— В тази стая има жена — увери го Зак. — Рейна е в банята в момента, канеше се да си вземе душ. Току-що станахме.
— Рейна Талънтайър? — Брадли изглеждаше смаян. — Тя тук ли е?
— Точно така — кимна Зак. — Вижте какво ви предлагам. Защо не слезете долу? Ще кажа на Рейна, че сте я търсили. Ако иска да говори с вас, тя ще дойде във фоайето, след като вземе душ.
— Вижте, не знам кой сте, по дяволите, но надушвам, че тук нещо не е наред. Аз съм Брадли Мичъл от…
— Полицейското управление на Ориана. Знам. Видях значката ви.
— Искам да говоря с Рейна. Веднага.
Рейна примигна. Брадли използваше строгия си полицейски тон. Това не беше добре.
— По полицейски въпрос ли или по личен? — попита любезно Зак.
— По официален въпрос.
— В такъв случай може би е по-добре да говори първо с адвоката си.
— Стига толкова, влизам в стаята.
— Не мисля. — Гласът на Зак стана леденостуден.
— Не знам кой сте, по дяволите — изръмжа Брадли, — но според мен имам достатъчно основание да подозирам, че сте направили нещо на Рейна Талънтайър. Дръпнете се от пътя ми.
Край на женското отмъщение. Адреналинът и тестостеронът в стаята бяха достигнали токсични нива. Време беше да се намеси.
Въздъхна със съжаление, защото беше започнала да се наслаждава на ситуацията, отвори вратата на банята и подаде глава.
— Брадли — каза тя бодро. — Стори ми се, че чух гласа ти. Какво правиш тук, в Шелбивил?
Брадли отмести поглед от Зак и се втренчи в нея. Объркване и гняв изкривиха фотогеничните му черти. Той приличаше на детектив от телевизионен сериал: с твърд поглед и квадратна челюст. Тъмната му коса беше достатъчно дълга, за да докосне яката му. Тази сутрин беше облечен с дънки, риза с отворена яка и спортно сако.
— Какво, по дяволите, става тук, Рейна? — попита той. Изглеждаше хипнотизиран от вида й по халат. — Добре ли си?
— Чудесно — увери го тя, след което скръсти ръце и се подпря небрежно на касата на вратата. — Какво правиш тук?
— Обади ми се шефът на местната полиция. — Брадли се намръщи. — Някой си Лангдън. Каза ми, че ти и някакъв агент по недвижими имоти сте открили една от жертвите на Огнения убиец в мазето на леля ти. Така ли е?
— Да. Дадох на Лангдън твоя телефон, за да гарантираш за мен. Реших, че така най-лесно ще бъда изключена от списъка на заподозрените. Имаш ли нещо против да обсъдим това малко по-късно? Канех се да си взема душ.
Брадли хвърли подозрителен поглед към Зак.
— Кой е този?
— Един приятел — отвърна тя. Не устоя на изкушението да му отправи една от специалните си усмивки.
— Добър приятел — поправи я Зак. — Казвам се Джоунс. Зак Джоунс. Между другото теб вбесява ли те, като се усмихне по този начин? Мен определено ме вбесява.
Брадли се обърна към него, готов да избухне.
— Моля те, слез долу, Брадли — бързо се намеси Рейна. — Ще дойда при теб след двайсет минути.
Лицето на Брадли се напрегна още повече, но бе очевидно, че няма друг избор.
— Двайсет минути — повтори той.
— Приблизително — кимна тя сладко.
Без да каже дума повече, той се обърна и се отправи към вратата. Зак затвори след него и я погледна.
— Струва ми се, че между вас двамата има още нещо. Не е само това, че сте намерили няколко трупа и сте разкрили убийците с общи усилия — каза той направо.
— Вече няма — отвърна тя, като внимателно подбираше думите си. — Грешката беше моя.
— Какво се обърка?
— Аз сбърках. Двамата с Брадли бяхме чудесни приятели. Направих грешката да си помисля, че приятелството ни може да прерасне в нещо друго. — Тя замълча за момент. — Той знаеше за гласовете.
Зак кимна, отгатнал какво е станало.
— И си решила, че той няма нищо против твоите свръхспособности?
— Една вечер, след като бяхме разрешили поредния случай, го поканих на гости. Бях приготвила бутилка вино. Шоколадово фондю. Огън в камината. Казано направо, опитах се да го съблазня.