— Надушвам, че изходът е бил неприятен.
Рейна се изчерви.
— Беше изключително неловко и за двама ни. В крайна сметка се принуди да ми каже истината.
— Която беше?
— Че при мисълта да прави любов с жена, която чува гласове, направо го побиват тръпки.
— Виж ти. — Зак сви рамене. — Мен пък ме възбужда.
Тя го изгледа слисана.
— Кой да предполага — промълви накрая. Зак се ухили дяволито.
— Да. Кой да предполага. И как стоят нещата между вас сега?
— Никак. Случката в апартамента ми беше миналия месец, малко преди смъртта на леля Вела. Изненадана съм, че Брадли е дошъл тук днес. Мислех, че след онази неловка сцена ще се опитва да ме отбягва, поне колкото и аз него.
— Ами общата ви работа?
— Би било изключително трудно да забравим за станалото и да се правим на добри приятели и колеги, каквито бяхме. Поне за мен би било мъчително. Почувствах се ужасно унизена.
— И наранена.
Рейна го погледна.
— Е, признанието, че от мен го побиват тръпки, не се отрази добре на егото ми.
— Питам се защо тогава се появи тук днес?
— Нямам представа. Последния път, когато го видях, се беше отправил по пътя на славата.
Зак повдигна вежди.
— И как по-точно?
— Чувал ли си за Касиди Кътлър?
Той присви очи.
— Името ми се струва познато.
— Сигурно защото си го виждал в списъка на бестселърите. Писателка е. Пише криминални романи по действителни случаи.
— Аха. — Той кимна. — Тя беше написала книга за онзи маниак, който избиваше членовете на едно семейство във Флорида. Полицаите не можеха да разберат защо ги е нарочил. Накрая арестуваха някакъв братовчед, доколкото си спомням.
— Чел ли си я? — попита Рейна.
— Как ли не. Не чета такива книги. Имам си достатъчно кошмари и без това. Знам това от вестниците.
Тя се усмихна горчиво.
— Изглежда, имаме едни и същи четива за приспиване. Както и да е, Касиди Кътлър е решила, че героят на следващата й книга ще бъде детектив от отдел „Убийства“ в малък град, който наскоро е разрешил поредица от безнадеждни случаи.
Зак се засмя.
— Тя пише книга за Мичъл?
— Брадли ми се обади преди няколко дни. Беше много развълнуван. Каза ми, че Касиди Кътлър е пристигнала в града с асистентката си и е започнала първите си проучвания.
— Интересно. Чудя се дали Мичъл смята да й каже, че ключът към успеха на всички разследвания е сътрудничеството му с екстрасенс?
Рейна потрепери.
— Искрено се надявам да не спомене и дума за това. Що се отнася до мен, може да си присвои всички заслуги.
— Защото последното нещо, което искаш, е името ти да се появи в една от книгите на Касиди Кътлър?
— Определено последното.
14.
Брадли отпи продължително от кафето, после остави порцелановата чашка върху чинийката и я изгледа мрачно.
— Какво ти е? — попита той. — Болна ли си?
— Мили боже, не! Всъщност никога не съм се чувствала по-добре. — Тя си наля чай от симпатичния жълто-зелен чайник. — Защо питаш?
— Не знам. — Той се вгледа в лицето й намръщен. — Изглеждаш така, сякаш имаш треска.
Рейна потисна усмивката си.
— Сигурно съм се зачервила от душа.
Малката трапезария на пансиона беше претъпкана с хора. Това бе същата оживена тълпа, която изпълваше ресторанта предната вечер. Постоянният звън на мобилни телефони и шумът наоколо им позволяваше да разговарят без опасения, че някой може да ги подслуша.
— Не е от проклетия душ — измърмори Брадли. — Изглеждаш различно тази сутрин.
— Ами тази нощ се наспах добре — каза тя спокойно.
Челюстта на Брадли се напрегна.
— Къде, по дяволите, го намери този Джоунс?
Рейна седеше с лице към входа на трапезарията. Зак стоеше до бара и си купуваше кафе и кифличка от угрижената жена на касата. Той забеляза, че Рейна гледа към него, и й махна с ръка. Тя също му махна и се обърна към Брадли.
— Извинявай, какво казваше? — попита тя.
Той се намръщи.
— Откъде го познаваш този Джоунс?
— За бога, да не очакваш да обсъждам личния си живот с теб?
— Не знаех, че имаш личен живот — измърмори Брадли.
— Вече имам — заяви тя.
— Джоунс знае ли какво правиш?
— Да. И познай какво. Не го побиват тръпки от това.
Брадли има благоприличието да се изчерви.
— Онази вечер казах някои неща, които не мислех наистина.
— О, мислеше ги, знам това.
Тя видя, че Зак отнесе кафето си във фоайето.
— Виж — каза Брадли сериозно, — дори и да не е било писано да има нещо повече между нас, това не означава, че не можем да продължим да работим заедно. Ние сме екип, Рейна.