Выбрать главу

— Е, ти винаги си имал известни съмнения в това, нали? — попита тя спокойно.

Той се намръщи.

— Какви съмнения?

— Че може и да не съм съвсем с всичкия си. Затова беше толкова отвратен при мисълта да спиш с мен, помниш ли?

Брадли се намръщи.

— По дяволите, Рейна. Не ми приписвай неща, които не съм казал.

— Ти каза, че те побиват тръпки, не аз.

— Виж, ти не чуваш гласове. — Той сви устни. — Само си мислиш, че чуваш. Всъщност имаш вродена дарба да забелязваш на местопрестъплението неща, които убягват на другите хора, това е всичко.

— Аз действително чувам гласове, Брадли — натърти тя. — В някои среди това е дефиниция за лудост.

— Мъжът, с когото те намерих горе…

— Казва се Зак Джоунс.

— Джоунс. Наистина ли му каза, че чуваш гласове?

— Да.

Брадли я погледна невярващо.

— И той не се впечатли от това?

— Каза, че това го възбужда.

— Тук нещо не е наред.

— Довиждане, Брадли. Късмет с книгата.

Рейна прехвърли дръжката на чантата си през рамо и понечи да се изправи.

— Моля те. — Думите прозвучаха така, сякаш ги бе изстискал от себе си със сетни усилия. — Нуждая се от помощта ти. Тази книга е много важна за мен. Ако се получи добре, мога да се издигна и да стана шеф на управлението. По дяволите, може дори да премина на частна практика.

— Желая ти успех — каза тя искрено.

— Дължиш ми го.

— Моля?

Брадли се наведе към нея:

— Преди година и половина ти направих услуга, когато дойде при мен с онази шантава история за жената, която била отвлечена и убита от съпруга си, помниш ли? — каза тихо и настойчиво. — Никой друг в управлението не пожела да ти обърне внимание. Но аз се разрових из архивите и открих случай, който в детайли съвпадаше с онова, което ти вече знаеше. Поисках разрешение за ДНК изследване. Аз открих съпруга и го принудих да си признае.

— И получи всички овации за това, че приключи първия от поредица безнадеждни случаи, което щеше да те направи прочут. Бих казала, че сме квит, Брадли.

— Глупости. Отношенията ни трябваше да си останат само колегиални. Защо се опита да ги промениш?

Рейна трепна за момент, после успя да се овладее.

— Грешката беше моя. Мислех, че сме нещо повече от колеги. Мислех, че разбираш… — Тя млъкна. — Няма значение. Поемам пълната отговорност за това недоразумение. Сега трябва да вървя. Главен инспектор Лангдън каза, че детективите от Портланд и Сиатъл ще искат да говорят с мен тази сутрин. Веднага щом приключа с това, заминавам за Ориана. Магазинът ме чака.

Той се протегна и сграбчи китката й.

— По дяволите, Рейна. Ние сме екип.

Зак се появи на входа и се запъти към масата им. Рейна усети опасните вибрации от разстояние. Тя погледна към китката си.

— Мисля, че трябва да ме пуснеш. Веднага.

Брадли най-после забеляза, че Зак се приближава към тях. Бързо пусна Рейна. Навъси се още повече.

— Вразуми се, Рейна. Не ме интересува, че този Джоунс те е изчукал. Той не се е появил случайно. Който и да е, той иска нещо от теб, нали? И това, което иска, не е само горещ и страстен секс.

— Това не е твоя работа.

Брадли сякаш се намираше в стаята за разпити.

— Не мога да повярвам, че си се запознала с него вчера — каза той. — Каква е връзката му с теб?

— Може да се каже, че е стар семеен приятел.

15.

Един час по-късно Зак стоеше облегнат на стената в стаята й, скръстил ръце, и гледаше Рейна, която събираше багажа си. Тя изглежда различна след разговора в трапезарията, помисли си Зак. Пак беше пуснала в действие защитните си механизми.

— Разговорът с детективите не трая дълго — отбеляза той.

— Най-вече защото изобщо не се интересуваха от мен. — Рейна дръпна ципа на малкия си куфар. — Бяха прекалено заети с местопрестъплението. Освен това останах с впечатлението, че главен инспектор Лангдън ги беше предупредил, че не съм съвсем наред с главата.

— Каза ли ти кога ще можеш отново да влизаш в къщата?

— Не уточни, вероятно след няколко дни. — Рейна се намръщи. — Тази история много ще ми помогне да продам къщата, няма що.

— Не се знае. Може да се намери някой купувач, който да се развълнува от възможността да си купи истинска къща на ужасите.

— В Шелбивил? Надали.

— Е, поне медиите не научиха за теб. Тук е пълно с репортери и оператори. Днес се появиха колите на още две телевизии. Но никой не се интересува от теб.

— За щастие.

— Според местния вестник заслугата за намирането на момичето е изцяло на Спайсър.

— Той няма нищо против. Лангдън сигурно се е намесил, за да насочи светлините на прожекторите към него.