Той осъзна, че работата му вече няма да бъде така лесна като в миналото. Преминаваше към нова степен на могъщество и щеше да лови по-силни вещици. Трябваше да бъде подготвен.
Даваше си сметка, че пристигането на Рейна Талънтайър в Шелбивил и това, че откри похитената вещина, изобщо не бе случайно. Ако искаше да оцелее и да стане по-силен, трябваше да докаже на демона, че може да се справи с Рейна. Трябваше да я залови и унищожи, както унищожи вещиците преди нея.
Стоеше и оглеждаше малката стая. Беше рисковано да идва тук днес, преди да успеят да почистят стаята, но му трябваше някаква лична вещ, предмет, който вещицата да познае, когато започне преследването. Беше важно да я накара да се страхува, преди да дойде за нея. Откри тази приятна тръпка още в началото. Понякога прекарваше седмици и месеци в преследване и наблюдение, за да ги накара да се страхуват.
Обходи стаята в търсене на подходяща вещ. Понечи да вземе една от калъфките, но после се отказа. Трябваше му нещо по-интересно.
В банята имаше мокра хавлия, но това бе една обикновена бяла кърпа. В нея нямаше нищо отличително. Можеше изобщо да не я познае. Не вършеше работа.
Излезе бързо от банята. Очите му попаднаха на подноса за чай.
Протегна се и взе изящната порцеланова чашка. Идеално.
В късния следобед той откри с ужас колко много бяха напреднали Лангдън и детективите от Портланд и Сиатъл. В пощата се носеха слухове за ДНК и косми, дори за снимки. Глупавото момиче си спомняше най-различни неща, неща, които можеха да се окажат пагубни.
Паника и гняв бушуваха в него. Вината бе изцяло на вещицата Талънтайър. Той взе чашата и я запрати в стената. Крехкият порцелан се разби.
Разтреперан, коленичи и събра парчетата.
Гори, вещице…
17.
— Не мога да повярвам, че работиш по някакъв случай с човек от „Джоунс и Джоунс“ — каза Андрю. Отвори вратичката на фурната, за да нагледа паелята.
— Не че имах особен избор — изтъкна Рейна. — Не и след като ми каза, че онзи изследовател от „Аркейн“ се е появил в Ориана точно в деня на смъртта на леля Вела.
Кухнята бе ремонтирана наскоро. Сега в нея блестяха супермодерни електроуреди. Старите плотове бяха подменени със зелен гранит, а вратичките на шкафовете бяха от искрящо стъкло.
Никакви промени не можеха да повлияят на чувствата, които завладяваха Рейна винаги когато влезеше в гази стая. Това бе нейният дом. Въпреки че докато бе малка, двете с леля й живееха в къщата от другата страна на улицата, истината беше, че тя прекарваше повечето си време тук, привлечена от сигурността и топлотата, с които Андрю и Гордън я обгръщаха. В тази кухня пишеше домашните си, тук се учеше да пече курабийки.
Двамата със Зак бяха пристигнали в Ориана преди няколко часа. Поканата за вечеря дойде веднага щом тя се обади на Гордън и му каза какво е станало.
— Доведи го на вечеря — каза Гордън.
— Но вие сте заети, трябва да се подготвите за онази конференция. Тръгвате за летището в пет часа сутринта, нали? Няма да ви е до гости вечерта.
— Ако мислиш, че ще заминем от града, без да проверим този твой господин Джоунс, много се лъжеш.
Зак прие призовката за вечеря изненадващо спокойно.
— Те искат да ме видят. Така постъпват семействата.
Рейна изпита чувство на гордост и удовлетворение, когато го чу да казва това. Тя имаше семейство. Вярно, нейното семейство се състоеше от двама души, с които нямаха общи гени, но не това беше важното. Тримата бяха свързани по друг начин. Тази вечер нейното семейство се бе събрало да я защити и да отправи едно съвсем директно и недвусмислено послание към Зак. Андрю и Гордън искаха да му покажат, че тя не е самотна и уязвима.
Ароматът на паеля с шафран се понесе от отворената фурна. Рейна подуши шумно и с одобрение.
— Мирише божествено.
— След малко ще е готова. — Андрю затвори вратичката на фурната. — Оризът е почти готов. Още десет минути и ще добавя скаридите и мидите.
Андрю наближаваше шейсетте и оплешивяваше, но все още бе строен мъж с приятна външност.
— Не мога да повярвам, че след всичките тези години „Джоунс и Джоунс“ изведнъж са се загрижили за теб — каза той.
— Не са се загрижили за мен. Тревожат се за изчезналия си учен. Опитват се да го открият.
— Както откриха баща ти ли? — попита Андрю с мрачно изражение.
— Да. — Тя отвори едно чекмедже и извади бъркалка. — Дадоха ми да прочета една папка с документи. Трябва да призная, че татко, изглежда, е бил замесен в някакво потенциално опасно проучване.
— Няма значение, Рейна. „Джоунс и Джоунс“ не са ФБР. Това не е нищо повече от частна фирма за разследвания. Нямат никакви законни правомощия да нахлуват в частна собственост и да я унищожават.