Зак си даваше сметка, че тя го наблюдава. Рейна седеше на канапето, вдигнала крака си върху възглавниците с нов пакет лед върху глезена. Батман и Робин се бяха сгушили в скута й. Кашонът, който бяха донесли от къщата на Гордън и Андрю, стоеше неотворен върху масичката за кафе.
— Защо, по дяволите, ти трябва бодигард за Рейна? — попита Фалън. — Огнения убиец е арестуван. Накарах моите аналитици да проверят случая. Казаха, че вероятността полицаите да са заловили истинския маниак е деветдесет и шест цяло и три процента. Това е повече от добре. Знаеш го. Не съществува стопроцентова сигурност.
— Ако съм прав, това няма нищо общо с онзи маниак. Съмнявам се, че някой като него би използвал наркотик, за да разстрои сетивата на Рейна. Това е някой, свързан с Нощните сенки.
— Хм.
Знаеше, че сега Фалън го слуша изключително внимателно.
— Не съм абсолютно сигурен — добави той. — Но интуицията ми го подсказва.
— Не ми се вижда много логично. Нощните сенки не биха рискували да отвлекат Рейна Талънтайър. — Фалън звучеше замислено. — Нали ми каза, че не знае нищо за работата на баща си.
— До тази вечер изглеждаше нелогично, че някой е имал интерес да убие леля й.
— Дяволите да ме вземат. Ти спиш с Рейна, нали? Зак погледна Рейна.
— Това няма нищо общо.
— Има, доколкото личните взаимоотношения влияят на преценката ти.
— Изпрати някого тук, Фалън. Има неща, които трябва да свърша, а не мога да оставя Рейна сама.
— Наистина ли мислиш, че е в опасност?
— Да.
— Хм.
— Спри с това, Фалън. Предупреждавам те веднага, няма да водим този разговор.
— Кой разговор? — попита с престорена изненада Фалън.
— Мислиш, че ако някой от Нощните сенки е по петите на Рейна, можем да я използваме като примамка. Няма да стане.
— Ако изпратя още един агент на „Джоунс и Джоунс“ там, има опасност Нощните сенки да решат, че играта не си струва риска, и да прекратят цялата операция. Така няма да научим отговорите, които търсим.
— Искам един ловец да се появи на прага на Рейна до осем часа утре сутринта, Фалън.
Зак прекъсна разговора, преди Фалън да успее да извади нов контрааргумент. Ръката на Рейна застина върху козината на Робин.
— Наистина ли мислиш, че тази вечер някой е направил опит да ме отвлече?
— Да.
— Защо, за бога?
— Не знам — призна той. — Има много неща, които не знам. Но достатъчно дълго си играхме на чакане. Веднага щом твоят бодигард пристигне, ще започна да търся отговорите.
— Къде? — попита тя озадачена.
Той прекоси стаята и спря пред масичката за кафе.
— Ако съдя по опита си, отговорите винаги са много близо до дома.
— Не разбирам.
— Знам. — Той заобиколи масичката и седна до нея, без да докосва крака й. — И няма да ти хареса, ако ти обясня.
— Без тайни, Зак.
— Добре. Без тайни. — Той се облегна назад и вдигна крака върху масичката за кафе. Пъхна ръце под главата си. — Трябва да се вгледам по-внимателно в хората, които са най-близо до теб.
Рейна се напрегна, както Зак предполагаше.
— Не и Гордън и Андрю. Не мислиш, че някой от тях би могъл да ме нарани, нали?
Той я погледна, но не каза нищо.
— По дяволите, Зак, не може да ги подозираш. Просто няма начин.
— Не мисля, че Гордън или Андрю са замесени в това — съгласи се той.
— Но не отхвърляш напълно възможността да са агенти на Нощните сенки, нали?
— Фактът, че и двамата са на някаква хипотетична конференция в Сан Диего, определено е в полза на тяхната невинност.
— Хипотетична?
— Най-добре е да проверим, за да сме сигурни, че и двамата са в хотела тази вечер.
— Това е абсурдно. — Рейна започна да потупва Батман малко нервно. Котаракът изви опашката си. — Не мога да повярвам, че наистина го мислиш. Абсолютно невъзможно е да са агенти на „Нощни сенки“.
Зак не каза нищо, просто изчака. Знаеше, че няма да е лесно.
— Кого още смяташ да провериш? — попита тя мрачно.
— Брадли Мичъл и Пандора.
Тя въздъхна.
— Доста зает ще бъдеш.
— Точно затова ти осигурих бодигард — каза той.
— Мислиш ли, че Фалън ще изпрати човек?
— Щом съм казал, че ми трябва бодигард, значи съм имал сериозно основание за това. И Фалън го знае.
Зак погледна кашона на масичката. Рейна проследи погледа му.
— Май е време да го отворим.
Зак потисна вината, която бушуваше в него. Не искаше да я подлага на това, но трябваше да го направят.
— Мисля, че да.
45.
Рейна отвори кашона и огледа оскъдното му съдържание. Имаше три книги с поезия, четки, бои, една снимка в рамка, тоалетни принадлежности и други лични дреболии.
— Дотук с надеждите за тайно съобщение — каза Рейна.