Обичам те. Моля те, кажи на Гордън и Андрю, че ги обичам. Дължа ви много повече, отколкото някога съм могла да ви дам.
Подписът на Вела едва се разчиташе.
Рейна не можеше повече да сдържа сълзите си. Тя пусна Батман и Робин от скута си, изправи се рязко и закуцука към стаята си. Щом се озова в нея, затвори вратата, отпусна се на леглото и даде воля на бурята от мъка и вина.
Не чу вратата да се отваря, но след малко Зак стоеше до нея и се опитваше да я прегърне. Това й стигаше. Не можеше да устои на утехата, която той й предлагаше, затова притисна лице в гърдите му и заплака. Той не направи опит да я успокои. Просто я прегръщаше, докато бурята отмине.
Когато всичко най-после свърши, тя се чувстваше напълно изцедена. Отпусна глава на рамото му.
— Аз бях във Вегас — прошепна тя. — Когато тя е умирала сама тук, в Ориана, аз играех Блек Джек във Вегас.
— Затова ли е всичко? — попита тихо Зак. — Чувстваш се виновна, защото си била в казиното?
— Може би ако бях тук, в Ориана…
— Не. — Една-единствена, категорична дума. Той я отдалечи леко от себе си. — Ти не си се забавлявала във Вегас. Правила си го, за да можеш да платиш нейния престой в болницата.
— Да, но…
— Присъствието ти тук не би променило нещата. Тя е позволила на Куин да й даде лекарството. Давала си е сметка, че рискува. По дяволите, знаела е, че не може да му има доверие. Затова го е излъгала.
— Понякога се будя нощем и се чудя дали не съм могла да направя нещо.
Зак обхвана нежно главата й между дланите си.
— Толкова си свикнала с мисълта, че трябва да се грижиш за нея, че не си позволяваш да видиш фактите. А фактите са кристално ясни. Не би могла да я спасиш.
— Както ти не си можел да спасиш Джена?
Челюстта му се напрегна. За секунда й се стори, че той ще възрази. После я прегърна силно.
— Да — каза той. — Точно както аз не бих могъл да спася Джена.
Двамата се вкопчиха един в друг. Известно време мълчаха.
— Може би по този начин природата ни учи, че никой от нас не може да спаси, когото и да било? — попита Рейна накрая.
— Така изглежда.
— Труден урок.
— Да — съгласи се той. — Труден.
46.
Рейна избута настрана остатъците от закуската си и впери поглед в писмото.
— Трудно ми е да го призная, но в крайна сметка може би не съм чак толкова проницателен екстрасенс. Все още нямам никаква представа какво е имала предвид леля Вела, когато е написала за маската на Уайлдър Джоунс и моя рожден ден.
Зак беше до кухненския плот и си наливаше кафе.
— Уайлдър оставил ли е някакви свои неща при Вела?
— Аз поне не знам да има. — Тя почука замислено с химикалката си по масата. — Но аз не знаех и това, че Вела е имала връзка с него, докато Андрю не ми каза. Ако Вела е запазила някакви спомени от Уайлдър Джоунс, би трябвало да са в къщата в Шелбивил.
— Нали каза, че мазето било пълно с кашони и кутии.
— Да. В повечето има нейни картини. Явно ще трябва да прегледаме всичко. Това ще бъде трудна задача. В мазето сигурно има над двеста картини. Доколкото ми е известно, всички картини изобразяват маски. — На вратата се позвъни и Рейна се стресна и изпусна химикалката си. — Шест и половина сутринта е. Кой, по дяволите, толкова е подранил?
— Предчувствам, че е твоята бавачка.
Зак остави чашата с кафе и отиде в дневната. Батман и Робин тръгнаха по петите му с наострени уши и вирнати опашки. Те вече са влюбени в него, помисли си Рейна. Котараците бяха приели Зак като част от семейството.
Чу входната врата да се отваря и после боботенето на някакъв дълбок басов глас. Тя стана, като внимаваше с глезена, който още я наболяваше, и тръгна към вратата.
Едър тъмнокож мъж, няколко години по-млад от Зак, изпълваше пространството в малката дневна. Главата му беше обръсната и блестеше като лакирана. Очите му бяха скрити зад тъмни очила. На едното му ухо блестеше малка златна халка. Беше облечен в кафеникав панталон с много джобове, тъмносин пуловер и изтъркано велурено яке. Рейна зърна очертанието на кобур под якето му.
Мъжът й отправи усмивка, която би могла да освети сцената на голям театър.
— Вие трябва да сте клиентът.
Рейна дори не се опита да устои на усмивката.
— Вие трябва да сте бодигардът.
— Това е Рейна Талънтайър — представи я Зак. — Рейна, запознай се с Калвин Харп.
Рейна наклони глава.
— Приятно ми е, господин Харп.
— Наричай ме Калвин. — Той погледна котараците, които стояха пред него и го гледаха втренчено. — Кои са тези приятелчета?
— Батман и Робин — обясни Зак.
Калвин грейна.
— Ами? Любимите ми маскирани отмъстители.
Той коленичи и протегна ръка. Котките подушиха пръстите му и явно бяха доволни от впечатленията си. Калвин ги почеса зад ушите с огромната си ръка, после се изправи.