— Добре дошъл в клуба — отбеляза Зак. — Искаш ли кафе?
Калвин се усмихна още по-широко.
— Отлична идея. Има ли шанс да получа и някаква храна? Бях доста зает, преди Фалън да ми се обади преди няколко часа. В самолета на компанията нямаше нищо за ядене, освен две кутии с понички. Трябваше да ги поделя с пилотите.
— Искаш ли фъстъчено масло? — попита Зак.
— Има си хас. — Калвин погледна към кухнята с интерес. — Толкова съм гладен, че мога да изям и котешката храна.
Зак погледна Рейна.
— Единственият недостатък на Калвин е, че трябва да го храниш. И то обилно.
47.
Зак използва специалния инструмент, получен от „Джоунс и Джоунс“, за да влезе в малкия апартамент. Не очакваше, че ще намери нещо, което да уличи Пандора като агент на „Нощни сенки“, но от собствен опит знаеше, че човек не бива да се доверява на личната си преценка.
Миниатюрното жилище носеше отпечатъка на неудържимата творческа стихия на собственицата си. Таванът представляваше детайлно изрисувано нощно небе с луна и звезди. Стените бяха боядисани в тъмносиньо, а рамките на прозорците — в по-светъл нюанс. Мебелите бяха еклектични, преобладаващо черни, като тук-там имаше по някоя кървавочервена възглавничка за акцент.
Най-напред провери хладилника. Едно от нещата, които бяха научили от аферата в Стоун Кениън, бе, че новата версия на формулата изисква съхранение в хладилник. Ако имаха късмет, това още бе в сила.
На ръцете носеше ръкавици, така че спокойно отвори вратата на хладилника. Вътре имаше разнообразни остатъци от готова храна за вкъщи, няколко бутилки вода и две-три кутийки кола. Извади от куфарчето си малката метална пръчка, която Фалън му беше дал, и я пъхна в кутията с мляко, просто за всеки случай. Пръчката не смени цвета си. Изми я на мивката и провери бутилката с оцета. Пак нямаше промяна на цвета.
Внимателно обходи останалата част от апартамента, но не откри нищо, което да сочи, че Пандора е нещо различно от това, което изглежда — млада жена с вкус към нестандартното и драматичното.
Излезе от апартамента, слезе по стълбището и извървя двете пресечки до мястото, където беше паркирал взетата под наем кола.
Пандора се появи от задното помещение малко преди обяд.
— Какво ще кажете за пица?
Калвин, който се беше настанил на един стол с чаша кафе, я изгледа с престорено сериозно изражение.
— Не си играй с мен, жено. Никога не ми задавай този въпрос, освен ако нямаш сериозни намерения.
Пандора се разсмя в отговор. Смехът й прозвуча почти като кикот и бе толкова неочакван, че Рейна, която стоеше зад компютъра, впери слисана поглед в нея. Никога не беше чувала Пандора да се смее така.
— В ресторанта на края на пресечката правят страхотна пица — обясни Пандора на Калвин. — Ще се обадя по телефона да поръчам, а после ще отида да я взема.
— О, боже! — Калвин притисна длан към сърцето си. — Съвършената жена. Имаш ли си гадже?
За изненада на Рейна, Пандора се изчерви.
— В момента не — смотолеви тя.
— Днес определено е щастливият ми ден — заяви Калвин.
Пандора изглеждаше странно смутена. Тя се обърна бързо към Рейна:
— Обичайното ли? Вегетарианска с маслини?
— Да — кимна Рейна, която още не можеше да възприеме новата Пандора с блеснал поглед. — Ако Калвин няма нищо против.
— Нямам, разбира се. — Калвин извади портфейла си.
— Вземи две. Едната да е по-големичка.
— Не давай пари — каза му Рейна. — Аз черпя.
— Не, нека „Джоунс и Джоунс“ да плати. — Калвин натъпка няколко банкноти в ръката на Пандора. — Ще запиша пицата при разходите си.
Последва нов кикот и Пандора излезе през вратата.
Калвин я изпрати с поглед.
— Мисля, че току-що срещнах момичето на мечтите си.
Рейна подпря ръце на плота.
— Смятах, че вие от „Аркейн“ разчитате на агенцията за запознанства на Обществото.
— Аз предпочитам да избирам сам. — Той отново се зае да наблюдава улицата пред магазина. — Освен това агенцията не е сто процента надеждна. Питай Зак, ако се съмняваш.
— Той ми разказа за Джена.
— Не ми се мисли какво можеха да направят Нощните сенки, ако бяха успели да омъжат своята агентка за Зак — продължи Калвин.
— Действително би било голям успех за тях да я омъжат за представител на семейство Джоунс.
Калвин изсумтя.
— Не просто един от семейството, а Джоунс Номер Едно.
Рейна застина неподвижна.
— Моля?
Калвин я погледна. На лицето му се изписа изненада, после се усмихна.