Калвин се закашля, но успя да набере някакъв телефонен номер.
— Излез оттук! — извика той на Рейна. — През задната врата. Бързо!
После падна. Подът се разтресе от тежестта на тялото му. Той не помръдна повече.
Телефонът падна на пода до него. Рейна нямаше как да отгатне дали е набрал 911. Собственият й телефон беше останал в чантата й в предната стая.
Рейна се опита да разреди вдишванията си и издърпа ризата от панталона. Пушекът беше най-гъст в средата на стаята. Тя не посмя да изпълзи през него, за да стигне до предната част на магазина. Задната врата беше по-близо.
Като държеше края на ризата си върху носа и устата, тя се запромъква неумело по корем към задната врата. Съгласно физическите закони, димът се издигаше нагоре. Въздухът близо до пода миришеше на билки, но пушекът не беше толкова гъст. Рейна и без това усещаше, че е вдишала достатъчно от дрогата. Какофонията в главата й ставаше все по-непоносима.
Костюмите около нея започнаха да оживяват. Изведнъж се озова насред кошмарен маскарад, който се вихреше в стая с криви огледала. Наметала и рокли се въртяха около нея в шеметен калейдоскоп. Злобни очи я пронизваха иззад маски. Паника завладя сетивата й. Желанието да скочи на крака и да побегне към вратата бе нетърпимо.
Това е от дрогата. Стегни се. Стой долу.
Гласовете се променяха. Някои от тях сякаш идваха от маските.
… Убий я. Измъчвай я. Гори, вещице, гори…
Напредваше мъчително бавно през танцуващите костюми. Виждаше задната врата, но й се струваше, че непрекъснато мени местоположението си. Маските се струпваха около нея.
Нарани я… изгори я… накарай я да страда…
Някъде в далечината иззвъня звънец. Рейна го разпозна смътно. Пандора се връщаше с пицата. Слава богу.
После чу истински гласове откъм салона на магазина.
— Би трябвало всички да са в безсъзнание — каза Касиди Кътлър.
— Трябва да внимаваме. — Ники Плъмър звучеше притеснено, както обикновено. — Димът е много силен. Ако стигне до нас, ще загазим.
— Ще изчакаме няколко минути да се разсее. Заключи предната врата и сложи табелка, че е затворено. Ще я изнесем отзад.
50.
— Тя те е натопила.
— Но в това няма никаква логика. — Брадли стигна до края на дневната, обърна се и закрачи в обратната посока. — Тя е Касиди Кътлър. Написала е четири книги. — Спря пред етажерката, измъкна копие от „Жестоки намерения“ и показа задната корица на Зак. — Снимката й я има на всяка от тях.
— Не казвам, че е откраднала самоличността на Касиди, макар и това да е възможно. Мисля, че е по-вероятно наистина да е Касиди Кътлър.
Брадли пъхна книгата обратно на етажерката.
— Защо, по дяволите, ще иска да нарани Рейна?
Зак подбираше думите си внимателно, за да се придържа възможно най-близо до истината.
— Според моята агенция тя е свързана с една тайна организация, която произвежда и разпространява екзотични наркотици.
Брадли се отпусна на един от столовете и присви очи. Знаеше доста за бизнеса с наркотици и свързаните с това престъпления.
— Добре, да приемем за момент, че си прав. Какво иска тя от Рейна?
— Бащата на Рейна е бил гениален химик.
— Да, знам, тя ми е казвала.
— Когато Рейна е била малка, Джъдсън Талънтайър е работел за клиент на моята фирма, една компания, която е изобретила и патентовала уникално психотропно вещество. — Зак премина с лекота към познатата версия, която служеше за прикритие на истината. — Компанията изоставила изследванията и наркотика, след като първоначалните тестове установили, че той е изключително опасен. Талънтайър подозирал, че формулата ще струва цяло състояние на черния пазар. Но по нея трябвало още доста да се поработи, тъй като имала сериозни странични ефекти. Той напуснал компанията и взел формулата със себе си. Продължил сам с експериментите.
— Рейна ми каза, че умрял, когато била още малка. Катастрофа.
— Точно така. Компанията, за която работел, провела разследване и заключила, че формулата е умряла заедно с него. Историята била смятана за приключена допреди няколко седмици, когато неочаквано се появил друг изследовател — Лорънс Куин. Клиентът отново се обадил на моята агенция. Ние установихме, че Куин се е занимавал с непозволени проучвания на същата формула, която Джъдсън Талънтайър откраднал. Проследихме Куин до Ориана.
— Така ли? И къде е той, по дяволите?
— Изчезнал е. Това, което открих дотук, ме кара да мисля, че е мъртъв. Предполагам, че е дошъл тук, за да говори с лелята на Рейна. Получил е нужната информация от нея и веднага след това е изчезнал.